Решение № 3493 от 06.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3493 гр. Пловдив, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330117779 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от В. П. П., ЕГН: **********, против „Кредит Тайм“ ЕООД ЕИК: 203615520, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.

21, ал. 1 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, обективирана в т.3 от сключения между страните Договор за паричен заем № ***************** г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на заявлението за одобряване на паричен заем в размер на 863,46 лева, като противоречаща на добрите нрави.

Ищцата твърди, че на ** г. сключил с ответника договор за паричен заем №** по силата на който и били представени заемни средства в размер 1000 лева, при ГЛП 10 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0.10 % и при ГПР 10,43 %. Съгласно т. 3 от процесния договор ищецът дължал еднократна такса за експресно разглеждане на заявлението за одобряване на паричния заем в размер на 863,46 лева.

Твърди, че клауза на т.3 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави и моли за уважаване на предявени иск и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск и моли за отхвърляне на исковата молба.

1

Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между страните е сключен Договор за паричен заем № *****************г.

/л. 5 от делото/, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 1000 лева, при лихвен процент в размер на 10 % и ГПР в размер на 10, 43 %. В т. 3 от Договора било посочено, че от потребителя се дължи еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 863, 46 лева.

В Договора било посочено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, заемателят е избрал падежна дата, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забави и неустойки за неизпълнение.

Видно от предоставения на л. 9-10 от делото погасителен план, ответникът е начислявал на ищеца по 47, 97 лева месечно за „такса експресно разглеждане“.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Кредит Тайм“ ЕООД като заемодател и В. П. П., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, 2 такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги, което не се оспорва и от самия ответник по делото.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза в размер н а 1000 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателят е над два пъти по-голяма – 2808 лева.

С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК. Доколкото целият договор за кредит се явява нищожен, то такива се явяват и отделните клаузите за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрения на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

По отношение на разноските:

В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. С. Н., като съобразно Договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 3

Закон за адвокатурата. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. Н., съдът съобрази липсата на фактическа сложност на делото и обстоятелството, че по настоящото производство е проведено едно открито съдебно заседание, като процесуалният представител на ищцата не се е явил лично, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. С. Н. следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв., което да бъде заплатено от ответника.

Ищцовата страна в лично качество е сторила разноски за държавна такса в размер от 50 лева, които също следва да й бъдат заплатени от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. П. П., ЕГН:

********** и „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520 , че клаузата на чл. 3 от сключения помежду им Договор за паричен заем № ***************** г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на заявлението за одобряване на паричен заем в размер на 863,46 лева, Е НИЩОЖНА, като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520 да заплати на В. П.

П., ЕГН: ********** сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/, представляваща разноски за заплатена държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520 да заплати на адв. С.

К. Н. от ** с ЕГН: ********** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на ищеца В. П. П., ЕГН: **********.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4