Решение № 508 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Н. ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110172580 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.240, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК и по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД

Образувано е по искова молба, подадена от „Ю.“ АД (правоприемник на „Б.“ КЧТ) срещу Т. Н. М., с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.240, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК и по чл. 422, във връзка с чл.86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 375.16 лева – главница по Договор за потребителски кредит CREX-17699800/25.02.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 19.01.2021г., до окончателното плащане, сумата от 14.63 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 15.05.2020 г., както и сумата от 19.04 лева – мораторна лихва за периода от 15.04.2020 г. до 16.11.2020 г., за които суми е издадена на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.04.2021 г. по частно гражданско дело № 2752/2021 г. по описа на СРС.

Ищецът „Ю.“ АД (правоприемник на „Б.“ КЧТ) твърди, че с ответника е сключен Договор за потребителски кредит CREX-17699800/25.02.2020 г., за сумата от 359 лева.

Заявява, че договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 3 месеца (до 15.05.2020 г.), съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски (3 вноски по 129.93 лева), размера на вноската и размера на оставащата главница. Поддържа, че ответникът е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 15.03.2020 г., към която дата не са били платени никакви погасителни вноски, като от падежа на втората вноска-15.04.2020 г. кредитът е станал изискуем за целия размер, като на ответника-длъжник е изпратено изрично уведомление на 10.09.2020 г. Претендира да бъде установено съществуването вземанията за сумата от 375.16 лева, представляваща главница; за сумата от 14.63 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 15.05.2020 г. и за сумата от 19.04 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2020 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК-19.01.2021 г. до окончателното изплащане, които са удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, издадена на 27.04.2021 г. по гражданско дело № 2752/2021 г. на СРС.

Претендира разноски.

Ответникът Т. Н. М. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е 1 подал писмен отговор, чрез назначения особен представител адвокат Н. Б.. Заявява, че процесният кредит не отговаря на условията на чл.11, ал.1, т.11 от Закона за потребителския кредит, тъй като не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска. Твърди, че на ответника не му е пращана покана и не е уведомен за предсрочната изискуемост. Оспорва предявените искове и по размер.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

По исковете по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.240, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК

От приетия по делото Договор за потребителски кредит CREX-17699800/25.02.2020 г., сключен между „Б.“ С.А., дружество регистрирано по правилата на Френската република, вписано в Търговския и фирмен регистър под №542097902, действащо чрез „БНП” С.А., клон България КЧТ от една страна, в качеството на кредитор, и Т. Н. М., от друга страна, в качеството на длъжник, се установява, че кредиторът се е съгласил да предостави парична сума на кредитополучателя в размер на 375.16 лева за плащането на стока - пералня.

Кредитополучателят се е съгласил да върне предоставената сума на три месечни вноски от по 129.93 лева, при годишен процент на разходите от 31.88% и лихвен процент от 27.99%.

Посочено е и че в заемната сума се включва застрахователна премия в размер на 16.16 лева.

Общата дължима сума по договора, която е предоставена на потребителя, е в размер на 389.79 лева. В договора е инкорпориран погасителен план за периода на кредита – от 15.03.2020 г. до 15.04.2020 г., включващ броя и размера на погасителните вноски по кредита.

Съдът приема, че сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, доколкото съставлява договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят - физическо лице и кредиторът - юридическо лице.

Договорът е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, като съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на договора, възнаградителна лихва, съответно размер на лихви, санкциониращи длъжника при просрочие, както и застрахователна премия, размер на приложимия лихвен процент, размер на всяка от вноските по кредита и общ размер на задълженията по договора. В договора се съдържа и погасителен план. В договора се съдържа и размера и начина на изчисляване на договорната лихва и лихвата за забава и при какви условия и в какъв размер възниква задължението за заплащане на задълженията по кредита. Договорът съдържа задължителните реквизити по ЗПК, който закон намира приложение към процесния случай, тъй като договорът е потребителски. С оглед на горното и са спазени изискванията, предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.

Договорът за кредит е реален договор, и за да се приеме, че е сключен и е породил действие, следва да е налице реално предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя. Въз основа на представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, съдът приема, че по делото е доказано предаването и усвояването на заемната сума. При предаване на паричната сума е налице възникнало облигационно правоотношение, което поражда едностранно задължение за заемателя да върне заетата сума.

Съгласно уговореното в чл. 1 от процесния договор сумата е изплатена от кредитора по уговорения в договора начин - чрез пряко плащане на упълномощения търговски партньор на сума в размер на 359 лева, като сумата от 16.16 лева представлява застрахователна премия по представения по делото Договор за застрахователно посредничество CREX17699800, сключен със застрахователен посредник „Б. СА, клон България“, ЕИК: ...........

Предвид изложеното съдът намира, че процесният договор за заем удостоверява сключването на договор за заем между ищеца, като заемодател, и ответника, като заемател, както и предаването и получаването на заемната сума.

2

По делото е представена покана от дата 10.09.2020 г., с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за която не са налице данни да е достигнала до адресата. Следва да се отбележи, че към момента на приключване на устните състезания в настоящото производство всички вноски са с настъпил падеж, с оглед на което е неотносимо възражението на ответника относно ненадлежното обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита.

Процесният договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т.

9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК - посочен е годишният лихвен процент и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, както и годишният процент на разходите.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, е приложима по отношение на процесния договор за потребителски кредит.

Размерът на ГПР по договора от 31.88 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва, с оглед на което и клаузата, установяваща размера на ГПР, не е нищожна поради противоречие със закона, по аргумент от чл. 19, ал. 5 от ЗПК.

Доказано по делото е обстоятелството, че носител на вземането към момента на приключване на устните състезания е ищецът „Ю.“ АД, ЕИК ......., правоприемник на „Б.“ КЧТ.

Не са налице доказателства за извършено погасяване на претендираните вземания от ответника, което обстоятелство е било разпределено в негова доказателствена тежест с доклада по делото.

Предвид изложеното, съдът приема, че искът по чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за цялостния размер от 375.16 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит CREX-17699800/25.02.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 19.01.2021г., до окончателното плащане.

По исковете по чл. 422, ал.1, във връзка с.чл.415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД

Основателността на главния иск обосновава основателност на акцесорния иск за лихва за забава върху главницата, считано от изпадане на длъжника в забава, до датата на подаване на заявлението пред заповедния съд. Не са представени доказателства за извършени от ответника плащания на търсените суми. В тази връзка предявения иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен за цялостния размер от 1 9 . 0 4 лева, представляваща мораторна лихва, дължима от датата на изпадане на ответника в забава 15.04.2020 г., до 16.11.2020 г., предхождаща датата на подаването на заявление по чл.410 ГПК.

По отношение на претендираната възнаградителна(договорна) лихва се установи, че уговорения лихвен процент е фиксиран, без изрично да е предвидена възможност размерът му да бъде променян, поради което не е налице нарушаване на изискването на чл. 11, ал. 1, т.

9 ЗПК, доколкото са посочени условията за прилагането му по кредита. С оглед на изложеното, съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен за цялостния размер от 14.63 лева, представляваща договорна

(възнаградителна) лихва по договора за кредит, дължима за периода 15.03.2020 г. до 15.05.2020 г., която не надхвърля разумните размери и следва да се присъди.

По разноските

При този изход на спора право на разноски има само ищеца, съобразно чл.78, ал. 1 от ГПК.

Ищецът е сторил такива в заповедното производство в общ размер от 75 лева, от които:

25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, а в исковото - 450 лева, от които: 50 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 300 лева депозит за особен представител. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското 3 възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал.

8 ГПК, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 525 лева, съставляваща разноски от 75 лева в заповедното производство, и разноски в размер на 450 лева в исковото производство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Ю.“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, (правоприемник на „Б.“ КЧТ, вписано в Търговския и фирмен регистър под № 542097902, с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ №1, чрез „Б.“ С.А., клон България, ЕИК .........., гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14), срещу Т. Н.