Решение № 3908 от 07.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3908 гр. Пловдив, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330108085 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът С. Р. Ш., ЕГН: **********, от ** ** **** ****************, чрез пълномощник адв. Я. К., е предявил против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от ********** З.Р., искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 43, 80 лева- недължимо платена по нищожна клауза за възнаградителна лихва по договор за кредит № *****/ 13.10.2021 г., както и сумата от 268, 20 лева- недължимо платена по нищожна клауза за такса за бързо разглеждане по договора за кредит, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 10.05.2024 г., до окончателното им плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № *****/ 13.10.2021 г., при следните параметри: сума- 1 300 лева, срок- 30 дни, ГПР- 49, 66 %, ГЛП- 40, 99 % и общо дължима сума- 1 612 лева. На първо място- на ищеца не бил предоставен погасителен план; второ- в договора имало такса за бързо разглеждане в размер на 268, 20 лева, като тази услуга нито била желана от лицето, нито му била предоставена; трето- лихвата била прекомерна. Един ден преди падежа- на 11.11.2021 г. чрез Изипей ищецът заплатил изцяло сумата по кредита- 1 610, 54 лева. Твърди се, че уговорената възнаградителна лихва в размер на 40, 99 % била нищожна, поради противоречие с добрите 1 нрави, като размерът й надвишавал повече от три пъти законната лихва за необезпечени кредити. Предвид краткия срок на кредита, разходите, които имал заемодателя и риска, който носел, размерът на лихвата бил висок. На следващо място, нищожна била и таксата за бързо разглеждане. Според чл. 10а ал. 2 от ЗПК законът не допускал кредиторът да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С тази допълнителна услуга се заобикаляло ограничението на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като това била реално дейност по управление на кредита. Нямало данни за колко време по принцип се обработвали документи, за да се прецени дали действително в рамките на 15 минути в случая е предоставен кредит и дали срокът е спазен. Освен това, този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но като не бил, се заобикаляла императивна норма, което правело клаузата нищожна. Тъй като и двете суми- за лихвата и за таксата били заплатени, се предявява иск за връщането им, като недължимо платените, защото те били заплатени при начална липса на основание. Търси се и законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, в който се признава, че между страните бил сключен процесният договор за кредит, при съответните параметри. Ищецът бил запознат предварително с условията по кредита, като му бил предоставен СЕФ. В случая била поискана услугата бързо разглеждане, която гарантирала обработка на информацията и даване на отговор до 15 минути от заявката, като за същата се дължала такса, съгласно Тарифата. В стандартния случай за одобряване на заявката били необходими 7 дни, за да се извърши оценка на кредитоспособността за заявителя, чрез извършването на съответни справки и проверки. Бързото разглеждане ангажирало допълнителен финансови човешки ресурс, поради което се дължала и таксата.

Допълнителната услуга не била задължително условие за отпускане на кредита. Заемната сума била преведена по банкова сметка на ищеца, като действително на 11.11.2023 г. той заплатил изцяло задълженията си по договора- 1 610, 54 лева, от които: главница- 1 300 лева; договорна лихва- 42, 34 лева и такса за бързо разглеждане- 268, 20 лева. Предвид предсрочното погасяване, размерът на дължимата договорна лихва бил намален от 43, 80 лева на 42, 34 лева. Твърди се обаче, че договорът за кредит отговарял на всички законови изисквания. Нямало нормативен лимит на договорната лихва, като право на страните било да я уговорят и в размер над законната лихва. ГПР отговарял на предвидения в чл. 19 ал. 4 от ГПР размер и включвал в себе си възнаградителната лихва. Клаузата за допълнителната и незадължителна услуга „бързо разглеждане“ също била нормативно предвидена- чл. 10 ал. 1 от ЗПК. Тази услуга не се отнасяла за действия, свързани с усвояване или управление на кредита, като тя се предоставяла преди сключването на договора. Ищецът бил предварително информиран за размерът й и се съгласил, като тя била израз на свободната воля на страните, като частноправни субект. Освен това услугата била и реално предоставена. Тя не можела обаче да се включи в ГПР, защото имала незадължителен характер, а формулата на разходите била ясно разписана в закона. Тя нито била условие за сключване на договора, нито пък гарантирала отпускането на заема, поради което не била 2 част от общите разходи по кредита. Не се оспорва плащането на сумите за лихва и такса от страна на длъжника. Моли за отхвърляне на исковете, също претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. В с.з. страната не се явява и не се представлява, като не представя и становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за кредит № *****/ 13.10.2021 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 300 лева.

Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 30 дни, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40, 99 %, ГПР- 49, 66 % и общ размер на всички плащания- 1 612 лева, ведно с такса за бързо разглеждане в размер на 268, 20 лева.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем и от общите условия към него, искането за отпускане на кредита, СЕФ, декларации.

Представена е и разписка за платена от ищеца към ответника сума по кредита в размер на 1 610, 54 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса са въведени две клаузи от договора, по отношение на които се твърди, че са нищожни- възнаградителната лихва, както и таксата за бързо разглеждане, които следва да бъдат обсъдени, за да се прецени дали действително същите са предвидени в противоречие със специалния ЗЗП.

3

В договора ГЛП е определен на 40, 99 %, като в ЗПР няма предвидено ограничение на договорната лихва, за разлика от размер на ГПР, но съдебната практика е наложила постановката, че уговарянето на лихвен процент повече от три пъти над законната лихва, е извън рамките на свободата на договарянето по чл. 9 от ЗЗД. Тази свобода не е неограничена, а е поставена в зависимост от принципите на добросъвестността и справедливостта. Целта на уговореното възнаграждение (цената на услугата) по един договор за заем е покриване на разходите на кредитора, свързани с отпускането на кредита, както и с компенсирането на гражданските плодове от финансовия ресурс, които заемодателят би могъл да реализира за срока на предоставянето му на заемателя. В случая обаче, така уговореният размер на лихвата излиза извън посочените цели и води до неоснователно обогатяване на заемодателя. Не такъв е смисълът на уговорката за възнаградителна лихва при предоставянето на заемни средства. Размерът на това възнаграждение не съответства на предназначението му и с оглед съотношението спрямо законната лихва (което е около 10 %), води до неправомерно разпределение на блага в отношенията между страните. Именно поради изложените съображения, съдът намира, че уговорката относно този размер противоречи на общоприетите правила и норми за добросъвестност, поради което е нищожна на основание чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.

По отношение на таксата за бързо разглеждане, настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Според представените ОУ опциите при сключване на договора за паричен заем са две: или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище до 15 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 7 дни, поради което при необходимост от разглеждане на заявката в по- кратък срок, заемателят винаги ще е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер- 268, 20 лева или около 1/5 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или 4 неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса, а именно- че кредиторът е разгледал заявката на заемателя в срок до 15 минути. Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и часът, в който е сключен договорът между страните. Липсват и данни от заемодателя да е представено становище по искането за заем в посочения срок от подаване на предложението за сключване на договора за паричен заем, поради което не са налице предпоставките за начисляване на такса за експресно разглеждане документите.