Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 181 от 31.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 4/2025
Вид
Решение № 181
Подписан
31.03.2025
В сила
15.01.2026
Състав
Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка

Цитирани разпоредби

  • чл.267 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 102 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 20, ал.4 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 4 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.54 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.54, ал.1, т. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 54, т. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 65, ал. 2 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.67, ал.2 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 68, ал. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.68, ал.3, т.1 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.71 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 71, ал. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.94, ал.1, т.3 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 94, ал. 1, т. 7 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.94, ал.1, т. 8 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 725 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20251001000004 по описа за 2025 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М. - двамата заедно упражняващи правомощията синдик на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД – в несъстоятелност (КТБ АД (н)), с ЕИК 831184677 и със седалище и адрес на управление: град София 1000, ул. „Граф Игнатиев” № 10 против Решение № 1680 от 03.12.2024 г. на СГС, TO, VI-21 състав, постановено по т.д. № 20241100901818/2024 г. с което е:

-признато за установено по възражение на Космос Енерджи ЕООД срещу решение, обективирано в писмо изх. № 754/09.07.2024 г. на синдиците на КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД, че вземания на Космос Енерджи ЕООД, ЕИК 831184677 за присъдени с влезли в сила съдебни актове разноски в общ размер на 217588,97 лв. от които 115558,97 лв. за въззивното производство по т.д.3323/2018 г. на САС и 102000 лв. разноски за касационното производство по т.д.№ 1196/2023 г. на ВКС, подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на Корпоративна търговска банка АД / в несъстоятелност/ с поредност по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН.

-и е допълнен на основание чл.68, ал.3, т.1 ЗБН списъка на приетите вземания на кредиторите на Корпоративна търговска банка АД – в несъстоятелност, одобрен от съда по реда на чл.67, ал.2 ЗБН с решение от 26.05.2016 г., постановено по т.д.№ 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-22 състав с вземания на Космос Енерджи ЕООД, ЕИК 831184677 за присъдени с влезли в сила съдебни актове разноски в общ размер на 217 1

588,97 лв., от които 115558,97 лв. за въззивното производство по т.д.3323/2018 г. на САС и 102000 лв. разноски за касационното производство по т.д.№ 1196/2023 г. на ВКС, които подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на Корпоративна търговска банка АД / в несъстоятелност/ с поредност по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН.

В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното решение.Иска се да бъде постановено решение,с което обжалваното решение бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат отхвърлени.

При условията на евентуалност се иска да бъде постановено решение,с което обжалваното решение бъде изменено, като бъде постановено,че вземането, в полза на КОСМОС ЕНЕРДЖИ ЕООД, като подлежащо на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ е с поредност по чл.94, ал.1, т. 8 ЗБН.

По делото е постъпил отговор от въззиваемото дружество „КОСМОС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК 148063552, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район Одесос, ул. „Петко Каравелов“ №6, представлявано от управителя Б. Ц. П.,с който се оспорва подадената жалба.

Подържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което се иска същото да бъде потвърдено. Подържа се, че в чл. 4 ЗБН не са уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката. Според въззиваемото дружество, след като липсва изрична разпоредба, освобождаваща банката - длъжник в производство по банкова несъстоятелност от заплащане на разноски в производствата по отменителните и преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, недопустимо е този правен резултат да се постигне чрез забрана за ответниците по посочените искове, в чиято полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по несъстоятелност.

Отговорността за разноски е последица от разрешаването на материалноправния спор, поради което присъдените в тези производства разноски се подчиняват на режима на главното вземане и също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността по реда на ЗБН.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по възражение на Космос Енерджи ЕООД срещу решение, обективирано в писмо изх. № 754/09.07.2024 г. на синдиците на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност, с които е оставено без уважение искането на кредитора за включване в списъка с приети вземания на негово вземане за съдебни разноски в размер на 217 588,97 лв. за въззивното и касационното производство по т.д.3323/2018 г. на САС и т.д.№ 1196/2023 г. на ВКС, присъдени с влезли в сила съдебни актове. Възразилият кредитор твърди, че след отмяна на първоинстанционното решение по т.д.1570/2017 г. на СГС предявени срещу него искове по чл.59, ал.2,3 и 5 ЗБН са отхвърлени с решение по въззивно търговско дело № 3323/2018 г. на САС, което не е 2 допуснато до касация с определение по т.д.№ 1196/2023 г. на ВКС, като с актовете на въззивната и касационната инстанция са му присъдени разноски в общ размер на 217588,97 лв., за които му е издаден изпълнителен лист, като синдиците са отказали включването на вземанията в списъците с приети вземания с аргументи, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване само на вземания, възникнали преди откриване на производството, каквито предявените вземания не са, както и на вземания за разноски за попълване на масата,а предявените не са такива. Доводите на подалия възражението кредитор са, че се касае за неоспорими вземания срещу банката, което има характер на разноски за попълване на масата, тъй като са направени именно във връзка с иск за попълване на масата, независимо че са присъдени в полза на насрещната страна по неоснователно заведения правен спор от синдиците на банката.

Синдиците на КТБ АД /в несъстоятелност/ са подържали становище за неоснователност на възражението, като се позовават на чл.4 ЗБН, който според тях изключва удовлетворяване на други вземания, извън посочените в разпоредбата, като поддържат, че вземанията за съдебни разноски, присъдени на кредитора не представляват разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.54 ЗБН и не попадат в приложното поле на чл.4 ЗБН.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че по с решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. по описа на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на банката. От представените писмени доказателства – съдебни актове,съдът е установил, че синдиците на Корпоративна търговска банка АД /н./ са предявили срещу Космос Енерджи ЕООД искове по чл. 59, ал.2, 3 и 5 ЗБН, които са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение по т.д.3323/2018 г. на САС, като във въззивното производство и касационното производство по т.д.№ 1196/2023 г. на ВКС на Космос Енерджи ЕООД са присъдени разноски в общ размер на 217 588,97 лв., от които 115558,97 лв. внесена държавна такса за въззивното производство и 102000 лв. разноски по делото пред ВКС, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 21.05.2024 г. от първоинстанционния съд, разгледал делото – т.д.№ 1196/2023 г. на СГС. Кредиторът на вземанията за разноски е поискал същите да бъдат включени в следваща сметка за разпределение, евентуално в списъка с приети вземания с молба, получена от синдиците на 27.06.2024 г., по която e получил отказ с изх.№754/09.07.2024 г., срещу който е подадено възражението, предмет на разглеждане в настоящото производство.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна,че са неоснователни доводите на синдиците, че Законът за банковата несъстоятелност е специален и не допуска удовлетворяване на други вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, извън вземанията, посочени в чл.4ЗБН и тъй като вземанията на насрещните страни за разноски в съдебните производства, инициирани от синдиците, не са такива за разноски по несъстоятелността, нито попадат в хипотезите, посочени в чл.71 ЗБН относно допълнително попълване на списъците със спорни вземания, възникнали преди откриване на производство по несъстоятелност на банката, то няма основание да бъдат удовлетворявани в производството по несъстоятелност на банката.

3

Съдът е приел,че всички разноски по делата за попълване на масата на несъстоятелността, включително тези за дължимата държавна такса, която не се внася предварително, но е за сметка на масата при неоснователност на претенциите, както и разноските по същите тези дела в полза на насрещната страна, представляват „разноски по несъстоятелността на банката“, в хипотезата на чл.54, ал.1, т. 3 ЗБН – „разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на масата на несъстоятелността“. Съдът е приел,че всички разходи по едно дело, независимо от това дали са дължими за завеждането му или като санкция за неоснователното му предизвикване чрез ангажиране на отговорността за разноски, имат един и същи характер и следва да се третират по един и същи начин.Същият характер имат и разноските за настоящото производство, което попада в хипотезата на разноски за несъстоятелността свързани с „разпределяне на масата“, каквито са всички разноски, направени или необходими за определяне на кръга от кредитори, измежду които следва да се извърши разпределението, без което извършването му е невъзможно, както и тези за фактическото му извършване. Съдът приел,че възражението е основателно, тъй като Корпоративна търговска банка АД/н./ е осъдена да заплати съдебни разноски в производство по предявени искове по чл.59 ЗБН, които искове са за попълване на масата, респективно дължимите за това производство разноски, включително на насрещната страна и подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността с поредност по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.

При установената по-горе фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното съдебно решение, с което е допълнен списъка следва да бъде отменено, в частта му, с която е прието, че поредността на вземането на Космос Енерджи ЕООД, ЕИК 831184677 за присъдени с влезли в сила съдебни актове разноски в общ размер на 217588,97 лв. от които 115558,97 лв. за въззивното производство по т.д.3323/2018 г. на САС и 102000 лв. разноски за касационното производство по т.д.№ 1196/2023 г. на ВКС, подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на Корпоративна търговска банка АД / в несъстоятелност/ с поредност по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН и вместо него бъде постановено решение, с което бъде прието за установено, че поредността на вземането е по чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН.

Спорът по делото е относно възможността за включване въобще на вземането в списъка на приетите вземания и поредността на това вземане. Вземането, което е отказано от синдиците на " Корпоративна търговска банка " АД /н/ да бъде включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на " КТБ" АД /н/ съставлява вземане за разноски, присъдени в полза на кредитора на Космос Енерджи ЕООД, ЕИК 831184677 в производство по предявен от синдиците на банката иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН установени с влязло в сила решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, което производство е инициирано от синдиците. По отношение на такова вземане е формирана съдебна практика в цитираното вече определение № 67/15.02.2022 г. по ч. т. д № 1212/15.02.2022 г. на ВКС, в което е прието, че: "Страните в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, за които са присъдени разноски, не следва да 4 бъдат поставени в понеблагоприятно положение от страните в останалите производства, обусловени от образуваното производство по банкова несъстоятелност. Забрана за включване в списъка на приетите вземания на разноските, присъдени в производствата по исковете за попълване на масата на несъстоятелността, не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗБН. Разпоредбата установява общия принцип, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и на кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на този закон разноските по несъстоятелността. С ал. 2 на същия текст е предвидено и изключение от него за вземанията, произтичащи от законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, като е посочено, че те се удовлетворяват само след пълно удовлетворяване на кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 1-8 от ЗБН. Същевременно обаче с чл. 94, ал. 1, т. 7 от ЗБН в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се включват и други вземания, възникнали след датата на решението възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, а именно текущи публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси и други. Разпоредбата на чл. 102 от ЗБН предвижда, че и вземанията под отлагателно условие се включват в сметката за разпределение и се удовлетворяват по реда на чл. 725 от ТЗ. Следователно в чл. 4 от ЗБН не са уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност за банката. Възможността да бъдат удовлетворявани вземания, свързани с развитието на производството - разноските по несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от посилното основание, че безспорните по размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността. От друга страна случаите, при които страните по делата не заплащат предварително или не дължат държавна такса за участие в делото, както и в които са освободени от заплащане на разноски, се уреждат изрично в закона. След като липсва изрична разпоредба, освобождаваща банката - длъжник в производство по банкова несъстоятелност от заплащане на разноски в производствата по отменителните и преферентните искове за попълване на масата на несъстоятелността, недопустимо е този правен резултат да се постигне чрез забрана за ответниците по посочените искове, в чиято полза са присъдени разноски, да ги предявят в производството по несъстоятелност". Прието е също така, че чл. 71, ал. 1 от ЗБН задължава синдикът да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 или по чл. 68, ал. 3 от ЗБН, както и с вземанията, които са предмет на решение по чл. 20, ал.4 от ЗБН, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземана към банката.