Определение № 1676 от 20.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1676 гр. София, 03.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Г.

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000501645 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител против определение № 6200 от 23.04.2024 год. на СГС, ГО, 17-ти състав, постановено по гр.д.№ 393/21 год. в производство по чл.248 от ГПК.

Жалбоподателя релевира доводи за неправилност на постановения съдебен акт, тъй като съдът неправилно е приел липса на прекомерност на заплатения от страна на ответниците адвокатски хонорар, с оглед решението на СЕС, в което е постановено, че националния съд може да присъди и по-нисък от минимално определения хонорар по Наредба № 1 от 2004 год. отделно от това твърди, че държавата, чийто процесуален субституент се явява, не дължи заплащане на държавна такса когато се защитава публична държавна собственост, какъвто е настоящия случай. Моли съдът да отмени обжалвания съдебен акт, като вместо него постанови друг с който молбата за изменение на решението в частта за разноските бъде уважена.

Ответниците по жалбата С. С. Ф. и Т. В. Ф. не вземат становище.

Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба във връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.2 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционният съд е образувано исково производство от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против С. С. Ф. и Т. В. Ф. с правно основание чл.153, 1 ал.1 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, като съдът с решение от 23.02.2024 год. е отхвърлил изцяло предявените искове, като е осъдил ищеца да заплати на ответниците, на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 5 800 лева, представляващи 4 000 лева за адвокатско възнаграждение и 1 800 лева – депозит за експертиза. С молба процесуалния представител на ищеца е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е твърдял, че дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 2 734.14 лева, което следва да бъде определено по действащата към предявяване на иска редакция на Наредба № 1 от 2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения, както и че не дължи заплащане на държавна такса по делото, тъй като на основание чл.84, ал.2 от ГПК е освободен от такава. Съдът с обжалваното определение я е оставил без уважение, като е приел, че към момента на постановяване на решението заплатения хонорар не е прекомерен, както и че ищеца дължи държавна такса, с оглед изхода на делото.

Определението е правилно.

Не се спори по делото, а това се установява и от представените доказателства и списъка по чл.80 от ГПК, че ответниците са заплати в брой адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева. Размерът на разноските следва да бъде съобразен с Наредбата съобразно изменението й (ДВ, бр. 88/04.11.2022 г.), тъй като се касае за материално-правна норма, която става действащо право и намира приложение с влизането й в сила занапред. Към датата на приключване на съдебното дирене пред първоинстанционният съд и даване ход на делото по същество, когато страните правят искане за разноски, съответно - възражение за прекомерност, при определяне на разноските, съдът прилага нормативна уредба, действаща към този момент. Съдът намира доводите на жалбоподателя за прекомерност на заплатения хонорар за неоснователни, с оглед правната и фактическа сложност на делото, събрания обемен доказателствен материал и извършените от процесуалния представител процесуални действия.

На следващо място настоящия въззивен състав приема, че разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК е неприложима, тъй като с исканията за отнемане на незаконно придобито имущество не съставляват иск за защита на публична държавна собственост и публични държавни вземания. В специалния закон изрично е уредено как се разпределя отговорността за таксите и разноските по тези производства и съобразно разпоредбата на чл.157 ал.2 от ЗОНПИ при отхвърляне на искането държавната такса следвало да се възложи на КОНПИ.

Както е изяснено в определение № 13/12.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 3107/2020 г., IV г.о., ВКС, една от разликите между ЗОПДИППД /отм./ и следващите два закона – ЗОПДНПИ /отм./ и ЗОНПИ - е в това, че първият закон не предвижда хипотеза, в която Комисията дължи държавна такса по предявения иск по чл.28, но по иска по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ и по иска по чл.153 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото. Поради това позоваването от страна на частния жалбоподател на съдебна практика, формирана по приложението на ЗОПДИППД /отм./, е неоснователно – тази практика е създадена при различна правна уредба. По действащия закон е налице изрична разпоредба /чл.157, ал.2 от 2

ЗОНПИ, идентична на чл.78, ал.2 ЗОПДНПИ /отм.//, от която следва, че при отхвърляне на исковете на Комисията или респективно отказ от иска, в нейна тежест се присъжда дължимата държавна такса по делото. От нормата на чл.154, ал.3 от ЗОНПИ следва, че при завеждане на иска държавната такса не се внася, а не че такава такса не се дължи от ищеца, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на съдебната власт в случай, че искът е неоснователен. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме неоснователност на жалбата.

Поради съвпадение на изводите на настоящият състав с тези на първоинстанционният съд, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Въз основа на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против определение № 6200 от 23.04.2024 год. на СГС, ГО, 17-ти състав, постановено по гр.д.№ 393/21 год. в производство по чл.248 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3