Решение № 975 от 31.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. София, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20231100901259 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК.

Образувано е по жалба на „В.***“ ЕООД срещу отказ №

20230630130822/03.07.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър промени в обстоятелствата, изразяващи се в: 1/ увеличаване на капитала на дружество „В.***“ ЕООД, който става в размер на 141 920,00 лева чрез непарична вноска в капитала на дружество „Е.*“ ЕООД, представляваща вземане на това дружество към „В.***“ ЕООД; 2/ вписване на дружество „Е.*“ ЕООД като съдружник с дялово участие в размер на 136 920,00 лева; 3/ промяна на правноорганизационната форма на дружеството, което от ЕООД става дружество с ограничена отговорност; 4/ приемане на дружествен договор.

Жалбоподателят твърди, че към заявлението са представени всички изискуеми от закона документи, необходими за осъществяване на фактическия състав на увеличението на капитала, както и тези по чл. 21, ал.4 от Наредба № 1/.14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. В жалбата се излагат доводи, че наличието на наложен запор върху дружествени дялове от търговско дружество не е пречка същото да вземе решение за увеличавания на капитала, тъй като същото не представлява действие на разпореждане със запорираните дялове, което да увреди интересите на кредитора. Жалбоподателят сочи, че наложеният запор не представлява обезпечителна мярка по ЗПКОНПИ, а наложена обезпечителна мярка от наказателния съд по наказателно дело, поради което нормата на чл.

132, ал. 2 ЗПКОНПИ е неприложима.

1

В отговора на жалба, подаден от Агенция по вписванията, се поддържат съображенията посочени в отказа. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Предмет на регистърното производство е вписване по партида на „В.***“ ЕООД следните промени: 1/ 1/ увеличаване на капитала на дружество „В.***“ ЕООД, който става в размер на 141 920,00 лева чрез непарична вноска в капитала на дружество „Е.*“ ЕООД, представляваща вземане на това дружество към „В.***“ ЕООД; 2/ вписване на дружество „Е.*“ ЕООД като съдружник с дялово участие в размер на 136 920,00 лева; 3/ промяна на правно-организационната форма на дружеството, което от ЕООД става дружество с ограничена отговорност; 4/ приемане на дружествен договор В мотивите на обжалвания отказ е посочено, че върху дружествените дялове от капитала на „В.***“ ЕООД на едноличния собственик на капитала В.К.Б. е наложен запор, поради което с увеличение на капитала фактически ще се достигне до намаляване на имуществения еквивалент на дела, от който кредиторът наложил запора би имал право на удовлетворяване. Изложени са съображения, че по този начин се заобикаля забраната на чл. 451, ал.1 ГПК, както и че към заявлението липсват доказателства за спазване на срока по чл.

133, ал.2 ЗПКОНПИ.

Проверката на съда в настоящето производство е при условията на пълен въззив, поради което същата не е ограничена само до оплакванията в частната жалба, а съдът дължи самостоятелна проверка на предпоставките за извършване на заявеното вписване, заличаване или обявяване – в този смисъл указанията дадени в Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 6/2017 г. и по т. 6 на Тълкувателно решение № 1/31.05.2023 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС.

Съгласно чл. 21, т. 5 ЗТР при преценка на предпоставките за вписване в регистъра длъжностното лице съобразява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи. Когато заявеното за вписване обстоятелство произтича от решение на общото събрание, длъжностното лице следва да установи, че от формална страна са изпълнени законовите изисквания за свикване и провеждане на събранието (кворум, мнозинство), както и особените изисквания за взимане на съответното решение, ако такива са налице ( специален кворум/мнозинство, спазване на процедура по изключване и т.н.). В разпоредбата на чл. 21, ал.4 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър изрично са регламентирани документите, които трябва да се представят за доказване, че промяната е настъпила - решението на общото събрание, респ. на едноличния собственик 2 на капитала; покана за свикване на общото събраниеи доказателства за връчването им, с изключение на случаите, в които решението е взето неприсъствено; препис от дружествения договор, съответно учредителния акт, съдържащ промяната, заверен от органа, представляващ дружеството; при непарична вноска - заключението на вещите лица по чл. 72, ал. 2 от Търговския закон, доказателства, че вносителят е съобщил на длъжника за прехвърлянето на вземането, освен ако не се касае за вземане от самото дружество; доказателства, че вносителят е носител на правата - предмет на непаричната вноска (при увеличаване на капитала).

От представените към заявлението доказателства, в т.ч. и експертната оценка, се установява, че дружество „Е.*“ ЕООД е титуляр на вземане по договор за прехвърляне на вземания от 31.12.2021 г. в размер на 136 923,80 лева с длъжник „В.***“ ЕООД.

Към заявлението е приложено решение на едноличния собственик на капитала на „Е.*“ ЕООД от 29.06.2023 г. – В.К.Б., което е подписано от пълномощник – адв. Г. Я.Б., легитимиран с пълномощно от 05.01.2022 г., в което не е изрично предвидено гласуването по въпроси свързани с участието в други дружества и апортирането на парични/непарични вноски.

Към заявлението е представено и решение на едноличния собственик на капитала на „В.***“ ЕООД - – В.К.Б., което е подписано от пълномощник – адв. Г. Я.Б., легитимиран с пълномощно от 05.01.2022 г.

Според задължителната практика на ВКС – решение решение № 818 от 30.12.2007 г. по т.д. № 516/2007 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 34 от 25.03.2013 г. по т.д. № 144/2012 г. на ВКС, ТК, І т.о., за да може съдружник да гласува на общо събрание чрез представител, е необходимо в пълномощното да бъде определено конкретното събрание, за което се отнася упълномощаването и представителната власт на пълномощника ясно да сочи въпросите, съдържащи се в дневен ред. Съдът намира, че пълномощните, с които адв. Г. Я.Б. се е легитимирал като представител на едноличния собственик на капитала на дружества „Е.*“ ЕООД и „В.***“ ЕООД не съдържат изискуемата от закона изрична представителна власт на това лице да гласува конкретно по въпросите, за които са взети посочените решения на едноличния собственик на капитала, както и за подписването на дружествен договор на дружество „В.***“.

Предвид изложеното съдът намира, че от заявлителя не са представени надлежни доказателства за вземане на решение за апорт от „Е.*“ ЕООД, за увеличение на капитала от „В.***“ ЕООД, както и приемане на нов дружествен договор на „В.***“ ООД, което само по себе си е основание за отхвърляне на заявлението.

На следващо място, съдът намира, че следва за пълнота да посочи, че споделя мотивите на длъжностното лице по регистрацията за наличие на заобикаляне на нормата на чл. 451, ал.1 ГПК. В тази връзка съдът намира, че в подобни хипотези следва по аналогия да намерят приложение мотивите, 3 посочени по т. 7.2 от Тълкувателно решение № 1/31.05.2023 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. В тях е посочено, че целта на налагането на запор върху дружествен дял на длъжника е да може да се обезпечи евентуалното вземане на кредитора от бъдещото вземане на длъжника към дружеството по чл. 125, ал.3 ТЗ. Прието е, че самото действие на запора на дружествен дял не е изрично регламентирано в ГПК, че предмета на запора на дружествен дял се различава от този на запора на вещ или вземане, както и че не е налице достатъчна нормативна защита на интересите на взискателите. Посочено е, че „задължение на дружеството при наложен запор върху дружествените дялове на съдружник е да обезпечи удовлетворяването на взискателя по реда на чл.

517, ал.3 ГПК. Възникването на вземането по чл. 125, ал.3 ТЗ може да се осуетено, ако длъжникът се разпореди с дружествения си дял при условията на чл. 129 ТЗ преди изявлението на взискателя за прекратяване на неговото участие да достигне до дружеството. Дружеството, уведомено за вписания запор по реда на чл. 517, ал.1 ГПК, не следва да предприема действия, които законът му вменява във връзка със сключения договор за прехвърляне на дружествени дялове“. В хипотези като настоящата, при която чрез увеличение на капитала се стига до приемане на нов съдружник, чието дялово участие многократно надхвърля това на съдружника досегашен едноличен собственик на капитала, върху чиито дялове е наложен запор, на практика се достига до съществено намаляване равностойността на имуществото на дружеството, която ще стой зад запорираните дялове и не би могла да се достигне целта на закона, посочена по-горе.

Предвид изложеното, жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „В.***“ ЕООД срещу отказ № 20230630130822/03.07.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър промени в обстоятелствата по заявление А4 № 20230630130822/30.06.2023 г.

Решението може да бъде обжалвано пред САС в седемдневен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4