Решение № 15210 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15210 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110100665 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Предявени са от ищеца А. С. К. срещу ответника . обективно кумулативно съединени конститутивен иск за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца А. С. К., извършено със заповед № .г., издадена от работодателя . и конститутивен иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност ..

Ищецът А. С. К. твърди, че по силата на сключен с ответника . трудов договор № .г. бил назначен на длъжността . на пълно работно време от 8 часа дневно, считано от 02.10.2023г. С допълнително споразумение от 01.05.2025г. към трудовия договор бил назначен на длъжността .. Твърди, че на 25.11.2025г. имал рожден ден и бил в законоустановен отпуск. Ищецът се явил на работа на 26.11.2025г., когато колегите от офиса го поздравили и му били приготвили изненада и подаръци. Приятелите му С. С., тогава служител на ответника, и И. Д., бивш служител на ответника, му се обадили, че са пред офиса и искат да го видят и да го поздравят за рождения ден. Твърди, че на 02.12.2025г. бил извикан от работодателя, който му поискал да становище за случилото се на 26.11.2025г., като му били казано незабавно да напише обяснения, въпреки молбата на ищеца да му се даде срок на спокойствие да седне и да напише отговор. Твърди, че написал и входирал веднага на 02.12.2025г. официално становище, но към този момент не бил запознат за какво дисциплинарно нарушение се изисква да даде становище и в какво е обвинен. След това на 08.12.2025г. му бил връчен Протокол за установено дисциплинарно нарушение № . и Заповед № .г. за налагане на дисциплинарно наказание .“ на извършени нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 КТ и т. 7 КТ, с която трудовото му правоотношение било прекратено. Ищецът 1 оспорва законосъобразността на уволнението с доводи за нарушение на чл. 193 КТ, тъй като не му било казано да напише становище за случилото се на 26.11.2025г., без да е запознат за какво конкретно дисциплинарно нарушение се изискват обяснения, липсата на предоставяне на какъвто и да е срок за даване на обясненията и отправянето на искането в устна форма, което се е отразило съществено на правото му на защита. На следващо място, оспорва да е налице конкретизация на вменените му дисциплинарни нарушения в заповедта за уволнение, тъй като не е индивидуализирано кои конкретни трудови задължения са нарушени и с кое конкретно негово действие/бездействие. Счита, че е налице противоречие и относно посочване в заповедта на времето на извършване на дисциплинарните нарушения, тъй като веднъж се посочва, че това е 26-27.11.2025г. и втори път, че нарушението е извършено на 26.11.2025г. Оспорва и извършването на дисциплинарни нарушения, описани в заповедта, като счита, че работодателят му вменява отговорност за чужди действия и за чуждо поведение, тъй като ищецът не е допуснал външно лице на територията на офиса, а същото е влязло чрез служебна карта на трето за спора лице, както и че не носи отговорност за поведението на трети лица, нито че е длъжен да упражнява контрол върху тяхното поведение. Счита, че е налице неяснота с какво поведение е злоупотребил с доверието на работодателя и относно това кое е другото тежко нарушение на трудовата дисциплина, посочено в заповедта за уволнение, за което му е наложено дисциплинарното наказание.

Оспорва да е употребявал алкохол по време на смяната, а само да е получил като подаръци за рождения си ден бутилки с алкохол, оспорва и да е пускал силна музика, както и да е нанасял надписи и рисунки, а осъществяването на такива действия от други лица в негово присъствие не е основание за понасяне на дисциплинарна отговорност, която е лична.

Оспорва присъствието в офиса на лицата С. и Д. по време на смяната му на 26.11.2025г. да са довели до каквито и да е неблагоприятни последици за работодателя. Оспорва и наложеното наказание да е съразмерно на вменените му нарушения, като счита, че работодателят не е направил реална преценка и съпоставка на релевантните обстоятелства.

С оглед изложеното моли за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ., както и присъждане на разноски за производството.

Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Не спори, че страните са били обвързани от трудов договор № .г., изменен с допълнително споразумение от 01.05.2025г., по което ищецът е заемал последно длъжността ., както и че трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № .г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание .“. Ответникът счита, че уволнението на ищеца е законосъобразно извършено, при спазване на всички законови процедури по налагането му. Твърди, че на 27.11.2025г. бил уведомен за извършени нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в допускане на външни лица в офиса по време на работна смяна, което е създало пречки за нормалното протичане на работния процес на всички работници/служители от тази смяна и консумация на алкохол, осъществени от ищеца, в офиса на дружеството по време на нощната му смяна, започнала на 26.11.2025г. Твърди, че в изпълнение на императивното си задължение по чл. 193 ГПК е 2 отправил устно покана до ищеца за даване на обяснения за случилото се, като на 02.12.2025г. ищецът е депозирал писмени такива. Твърди, че в дадените обяснения ищецът е признал, че на 26.11.2025г., около 19.00ч. е поканил в офиса С. С. – служител от дневната смяна и И. Д., което няма право на достъп до компанията, по повод изминалия му рожден ден, както че външните лица са престояли в офиса от 19.00ч. до 22.00ч. и по време на посещението им се е консумирал алкохол. Твърди, че за всички тези обстоятелства работодателят е извършил проверка – изискал е писмени показания от други служители, присъствали в офиса по време на нощната смяна, както и от С. С. и след преценка на всички събрани доказателства и обясненията на ищеца е преценил, че е налице основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на ищеца дисциплинарно уволнение.

Счита, че ищецът е допуснал грубо нарушение на трудовата дисциплина, тъй като в качеството си на ръководител на нощната смяна е допуснал по негова покана друг служител и външно лице в офиса на фирмата, консумирал е алкохол и е позволил и на другите присъстващи да консумират алкохол, допуснал е силен шум и нанасяне на непристойни надписи по фирмените материали, проявил е бездействие като ръководител и не е упражнил необходимия контрол върху екипа, нарушил е правилата на трудовата дисциплина и безопасност на работното място, компрометирайки нормалното функциониране на офиса.

Счита, че с това си поведение е нарушил свое основно задължение по длъжностна характеристика да координира и контролира работния процес, като поведението му следва да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя, а употребата на алкохол като друго тежко нарушение, застрашаващо сигурността и реда в дружеството и компрометиращо изпълнението на служебните функции на ръководителя. Счита, че тежестта на нарушението следва и от отговорността присъща на заеманата от ищеца ръководна длъжност, поради което наложеното дисциплинарно наказание е съответно на извършените нарушения. Оспорва доводите на ищеца, че не е спазена процедурата по чл.

193 КТ, както и че обясненията са дадени под заплаха или натиск от страна на работодателя.

Счита, че е изпълнена целта на закона – от ищеца да се изискат обяснения и същите да се съобразят при налагане на наказанието. Намира, че процесната заповед съдържа всички необходими реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ, както и че ищецът е извършил виновно вменените му нарушения, като е налице злоупотреба с доверието на работодателя в резултат на поведение на ищеца, довело до покана и допускане на присъствие на външни лица и консумация на алкохол, които компрометират репутацията на работодателя, създават впечатление у присъстващите служители и външни лица, че работното място е безконтролно и позволява произволно поведение и е довело до злепоставяне на отношенията между работник и работодател, както и че е налице друго тежко нарушение, каквото винаги се явява употребата на алкохол на работното място – чл. 126, т. 2 КТ, тъй като работникът сам се поставя под въздействието на алкохол, което може да доведе до произшествия в работата.

Счита, че в случая преценката на всички относими критерии – вида на нарушеното трудово задължение, значението му за индивидуалното трудово правоотношение и трудовия процес, степента на изпълнението, вида на деянието, времето и мястото на извършване, поведението на служителя обуславя тежестта на нарушението, а оттам и тежестта на наложеното 3 наказание. Счита, че нарушенията са извършени виновно, тъй като ищецът съзнателно е пренебрегнал основни правила на трудовата дисциплина и с действията си е нарушил нормалния ритъм на работния процес в екипа и е затруднил организацията и ефективността на работа. Оспорва със заповедта да е вменена на ищеца отговорност за чужди действия. В обобщение счита, че не е налице твърдяната от ищеца неяснота на описание на нарушенията в заповедта, че същите са извършени от ищеца, че е изпълнена процедурата за налагане на наказанието, което е съответно на тежестта на дисциплинарните нарушения и уволнението е законосъобразно. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правна квалификация основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Дисциплинарната отговорност на работника/служителя е уредена с разпоредбите на чл. 186-199 КТ. Дисциплинарното наказание .“ се налага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ, при спазване на формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ – работодателят или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен от закон, с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ), като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства (чл. 193, ал. 1 КТ).

Спазването на посочената процедура е в доказателствена тежест на работодателя, който по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да установи законосъобразността на уволнението на посоченото в заповедта за уволнение основание, както и че правото на уволнение е надлежно упражнено. Нарушаване на формалната процедура по извършването на уволнението е достатъчно основание за признаването му за незаконно, при което спорът не се разглежда по същество.

В случая за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа трудов договор № .г., с който ищецът бил назначен на длъжността . на пълно работно време от 8 часа дневно, считано от 02.10.2023г., че с допълнително споразумение от 01.05.2025г. към трудовия договор ищецът бил назначен на длъжността . както и че трудовото му правоотношение е прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание .“ със Заповед № .г. на работодателя.

Видно от съдържанието на приетата като доказателство по делото заповед за уволнение от 08.12.2025г. наказанието е наложено за извършени от ищеца на 26.11.2025г.

Разпечатката съдържа 24 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c4ffd17-47a7-4855-8406-fa67f78304c0