Решение № 808 от 29.12.2023, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 744/2023
- Вид
- Решение № 808
- Подписан
- 29.12.2023
- В сила
- 15.02.2024
- Състав
- Нели Делчева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14 ал.1 т.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4б ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4к ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.28а ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 808 гр. гр. Хасково, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640100744 по описа за 2023 година
Предявени са от А. А. М. с ЕГН:**********, Н. М. М. с ЕГН:********** и Г. М. М. с ЕГН:**********, тримата от
***************** със съдебен адрес *************, адв.Д.С., против А. К.
А. с ЕГН:********** от ******************, и Д. К. А. с ЕГН:********** от *******************, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищците били наследници на М. М. М., б.ж. на гр. Хасково, като първата от тях била негова съпруга, а последните две - негови дъщери. Сочат, че наследодателят им бил закупил от Д. Н.Д. и П.Д. недвижим имот, представляващ нива от 800 кв.м., находящ се в местността Изгрев, Хасковско землище, заснета с номер 49 по действащия към момента на покупката кадастрален план, попадаща в зоната за отдих и почивка на гр.
Хасково, при граници- канал, път, И.Т. и Г.Щ.. По сега действащия Кадастрален план на град Хасково имотът бил отразен с идентификатор №*** с площ от 1048 кв.м, ведно с построените в него две жилищни сгради с идентификатори *** и ***. От своя страна продавачите на имота Д. били придобили имота по силата на НА за покупко-продажба от 1969г. от тогавашния собственик П.П.Б. от гр.
Хасково, а последният бил придобил имота с нотариален акт за замяна по нотариално дело 615/1969. Тази замяна била извършена на основание Министерско постановление за ЗГЗО на ТКЗС, ДЗС, МТС публикувано във вестник „Известия“ бр.72 от 1954г. Посоченото постановление предвиждало 1 групиране на земите обработвани от земеделските стопанства като имоти на физически лица, в случая Б., като влизащи в групирането на блоковете на ТКЗС се заменят с други свободни площи. Изрично било предвидено в постановлението, че се заменят еднакви по размер и качество земи и на база на това се издава Нотариален акт на физическо лице за получения в замяна имот. Посочва се, че през месец Октомври 2022г. ищците били уведомени, че била издадена заповед № УТ-464 от 29.09.2022г. на кмета на гр.Хасково, за установяване правото на собственост при условията на §4б , ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на К. А. К. върху имота. Поддържат, че наследниците на К. А. К. не били собственици на недвижимия имот, тъй като за да бъде възстановена по силата на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ земята, следвало същата да бъде предоставена за ползване от държавата на определено физическо лице, но в случая такова право на ползване не било учредявано върху собствената им земя, тъй като същата в този си вид никога не била държавна собственост след извършване на горепосочената замяна.
Предвид изложеното, молят съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имот с идентификатор №*** с площ от 1048 кв.м, находящ се в ж.р. „Изгрев“, землище на гр. Хасково, при съседи *** - улица, *** - жилищна територия, *** жилищна територия, ведно с построените в него две жилищни сгради с идентификатори *** и ***. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В предвидения законов срок по чл.131 от ГПК, не е депозиран отговор на исковата молба от ответниците. Не се явяват в съдебно заседание и не изпращат свой представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на нотариален акт от 30.07.1969г. на ХНС, на основание чл.12 от МП за ЗГЗО на ТКЗС, ДЗС, МТС /Изв.бр.72/54г./ П.П.Б. е признат за собственик на нива, находяща се в Хасковско землище, местността „Джевиз – дере“ с пространство от 0,8дка, дадена му в замяна срещу взета негова нива в Хасковско землище, местността „Бюкя“ с пространство от 0,8дка.
Видно от нотариален акт от 13.09.1969г. на ХНС П.П.Б. продава на Д.
Н.Д. следния свой собствен недвижим имот, а именно нива, находяща се в Хасковско землище, местността „Джевиз - дере“ с пространство от 0,8дка, за сумата от 100лв.
На 13.12.1994г. Д. Н.Д. и П.И.Д. продават на М. М. М. нва от 800кв.м., находяща се в местността „Изгрев“ – Хасковско землище, заснета с №49 по кадастъра на района и попадаща в зоната за отдих и почивка в извънстроителните части на гр.Хасково, за сумата от 36000лв.
От издаденото на 29.12.2021г. от Община Хасково удостоверение за наследници се установява, че М. М. М. е починал на 24.12.2021г. и оставил за свои законни наследници съпругата си А. А. М. и дъщерите си Н. М. М. и Г.
2
М. М..
На 22.03.2022г. главният архитект на Община Хасково издава удостоверение за търпимост на строеж в уверение на това, че за двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КК на гр.Хасково със ЗП от 58кв.м. и едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КК на гр.Хасково със ЗП от 42кв.м., построени в поземлен имот ***, ж.р.“Изгрев“, гр.Хасково, са налице условията по §127, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. В удостоверението е посочено, че сградите не подлежат на премахване и забрана за ползване.
Със Заповед №УТ-464/29.09.2022г. на Кмета на Община Хасково на основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Изгрев“, землище на гр.Хасково, одобрен със заповед №ДС-281/11.06.2019г. на Областния управител на Област Хасково, решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление №50636 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №4523/15.09.2022г. е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗР на наследниците на К. А. К. върху новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на ОбС-Хасково, с идентификатор ***, ж.р.“Изгрев“, землище на гр.Хасково, с площ от 1048кв.м. В заповедта е посочено, че ограничения на собствеността няма, както и че в имота има две сгради с идентификатор *** – на два етажа, жилищна сграда-еднофамилна, 58кв.м. и с идентификатор *** – на един етаж, жилищна сграда-еднофамилна, 42кв.м.
Приложена е скица №4523/15.09.2022г., цитирана в заповедта на кмета на общината и изпратеното до Д. Н.Д. съобщение.
На 25.03.2022г. Община Хасково издава удостоверение в уверение на това, че имот от 800кв.м. с пл.№49 по кадастралния план на бивша м.“Изгрев“ /сега ж.р.“Изгрев“/, одобрен със заповед №969/1988г., описан в нотариален акт №99, том 11, дело №3168 от 13.12.1994г., представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. В удостоверението е посочено, че за ж.р.“Изгрев“ е одобрен ПНИ със заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на област Хасково и имот с идентификатор *** по КК на града попада в разработката на плана. В документацията към плана на новообразуваните имоти имот с пл.№49 по кадастралния план от 1988г. представлява новообразуван имот с идентификатор *** по КК на гр.Хасково с площ от 1048кв.м., за който има предявени претенции за възстановяване на бивши земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ.
От показанията на свидетелите С.Б.М. и С.А.К. се установява, че ищците живеят в този имот повече от 15 години. И двамата свидетели твърдят, че са техни съседи, първият живеел на същата улица, а вторият на съседната. Не били чувА. за някакви спорове за процесния имот, нито пък някой да ги търси и да си иска имота.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи относно допустимостта и основателността на предявения установителен иск за собственост:
Съдът намира предявения установителен иск за допустим, тъй като с издадената от кмета на Община Хасково заповед от 29.09.2022г., с която е наредено правото на собственост върху процесния поземлен имот да се възстанови на наследниците на К. А. К. и с включването на този имот в ПНИ се оспорва претендираното от ищците право на собственост върху същи този имот, което сочи на наличието на правен интерес от предявяване на иска за установяване на твърдяното от ищците право на собственост.
По категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че ищците притежават правото на собственост върху процесния поземлен имот, който са придобили въз основа на наследствено правоприемство от своя наследодател М. М. М.. Този имот е придобит през 1969г. от П.П.Б. в местността „Джевиз-дере“ чрез замяна с друг имот, находящ се в местността „Бюкя“ и двата с площ от 800кв.м. След придобиване чрез замяна на нивата от 800кв.м. П.П.Б. продава същата на Д.
Н.Д., който пък от своя страна през 1994г. я продава на М. М. М.. От показанията на разпитаните по делото свидетели С.Б.М. и С.А.К. се установи по несъмнен начин, че нито наследодателя на ищците, нито последните са прекъсвА. упражняването на фактическа власт върху този имот от неговото придобиване до момента. В своите показания свидетелите категорично заявиха, че за този имот никога не са чувА. да са възниквА. каквито и да е спорове и да има предявени претенции от други лица. Предвид гореизложените съображения съдът счита, че ищците проведоха пълно и главно доказване на своето право на собственост върху процесния поземлен имот. Ищците установяват по несъмнен начин идентичността на претендирания от тях поземлен имот със земеделския имот, придобит от техния наследодател през 1994г. чрез покупко-продажба. Също така по безспорен начин установяват наличието на собственически права на праводателя на своя праводател – Д. Н.Д., а още по-назад и на неговия праводател – П.П.Б.. Наред с това следва да се има предвид, че нито един от двамата ответници не оспори твърденията на ищците за притежаваните от последните права, нито ангажира доказателства за оборване на същите. Ето защо, с оглед така събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, следва да се уважи предявения иск за собственост изцяло.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на А. К. А. с ЕГН:********** от ******************, и Д. К. А. с ЕГН:********** от *******************, че А. А. М. с ЕГН:**********, Н.
М. М. с ЕГН:********** и Г. М. М. с ЕГН:**********, тримата от 4
***************** са собственици по наследство и давностно владение на имот с идентификатор №*** с площ от 1048 кв.м, находящ се в ж.р. „Изгрев“, землище на гр. Хасково, при съседи - *** - улица, *** - жилищна територия, *** - жилищна територия, ведно с построените в него две жилищни сгради с идентификатори *** и ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
5