Решение № 2314 от 12.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2314 гр. Пловдив, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20225330205912 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-1030-005797 от 10.08.2022г., издадено от Й. П. М., на длъжност *** „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на С. И. Д., ЕГН:**********, с адрес – *** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. В този смисъл се поддържа различие в посоченото в наказателното постановление и АУАН нарушение, както и добавено в последното обстоятелство, че е налице отказ да се образува досъдебно производство. На следващо място се взема становище, че в наказателното постановление и АУАН не са изложени в достатъчна степен обстоятелствата досежно съставомерните признаци на деянието, още същото е квалифицирано общо по разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдържаща различни хипотези на деянието. Посочва, че МПС е индивидуализирано само с марка, което не е достатъчно, не са посочени останалите му индивидуализиращи белези, като 1 например номер на рама, цвят. Още посочва, че е нарушен принципът “non bis in idem”, тъй като за същото нарушение, на същата дата, място и час, жалбоподателят е санкциониран с НП № 22-1030-004800/14.07.2022г. издадено от *** ОД МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат М. поддържа жалбата на изложените основания, като взема становище, че се касае за маловажен случай и отново предлага наказателното наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна – *** „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща представител, в молба-становище посочва, че по време на проверката е установено, че жалбоподателят е управлявал описаното МПС, както и че регистрацията на последното е била служебно прекратена. Още посочва, че не са налице съществени процесуални нарушения, както и че в административната преписка се съдържат достатъчни по обем, категорични и безспорни доказателства, които доказват вината на жалбоподателя и обуславят неговата отговорност. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 31.08.2022г., видно от приложеното към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив на 05.09.2022г., съгласно посочения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

2

На 28.05.2022г., около 22:20 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Шести Септември“ № 325 – път, отворен за обществено ползване, служители на ОД МВР – Пловдив, а именно – П. Д. и Л. А. спрели за проверка движещо се по същия път лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“, с рег.№ „***“. При това същите установил, че последното МПС било собственост и управлявано от жалбоподателя С. И. Д., както и че същото МПС рег.№ „***“ не било регистрирано по надлежния ред – предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи. Регистрацията на МПС с рег.№ „***“ била прекратена на 30.03.2022г., по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като собственикът му, в двумесечен срок от придобиването му, не изпълнил задължението си да го регистрира.

След произнасяне на прокурора с Постановление за отказа да се образува досъдебно производство от 15.07.2022г., материалите били изпратени по компетентност на *** „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, който издал обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка се установява от всички материали по преписка № 7880/2022г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, включително Докладна записка Рег.№ 1030р – 12903 от 04.07.2022г., от която се установява начина на констатиране разглежданото нарушение.

Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства, а именно – справка база данни КАТ, от която се установява, че регистрацията на МПС с рег.№ „***“ е била прекратена на 30.03.2022г..

Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочените доказателства.

Още следва да се съобрази, че фактическата обстановка не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.

3

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което С. И. Д., ЕГН:********** виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това че на 28.05.2022г., около 22:20 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Шести Септември“ № 325 – път, отворен за обществено ползване, е управлявал МПС – лек автомобил марка лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“, с рег.№ „***“, което не е регистрирано по надлежния ред.

В този смисъл по делото е безспорно установено, че на 28.05.2022г., около 22:20 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Шести Септември“ № 325 – път, отворен за обществено ползване, жалбоподателят *** е управлявал МПС – лек автомобил марка „Мерцедес Б 180 ЦДИ“, с рег.№ „***“.

Безспорно още се установява, че лек автомобил марка „Мерцедес Б 180 ЦДИ“, с рег.№ „***“ не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и 4 реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи към датата –28.05.2022г., доколкото регистрацията на същото е било прекратена към 30.03.2022г..

По смисъла на чл.143, ал.15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

В случая се установява и извършване нарушението от субективна страна от жалбоподателя Д.. Тук на първо място следва да се посочи, че съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН - деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Още повече в случая жалбоподателят Д. е и собственик на МПС с рег.№ „***“, поради което последният е длъжен да е наясно с въпроса относно неговата регистрация.

Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя, свързани с различия в посочените в наказателното постановление и АУАН като описание на нарушението, добавено в последното обстоятелство, че е налице отказ да се образува досъдебно производство. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН - без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В конкретния случай наказателното постановление е издадено именно след отказ на прокурора да образува наказателно производство и препращане материалите на наказващия орган, поради което и не е необходимо съставяне на АУАН, съответно – административнонаказателното производство не би могло да бъде опорочено поради непълноти в АУАН, различния в АУАН и т.н..

На следващо място неоснователно е и становището, че в наказателното постановление и АУАН не са изложени в достатъчна степен обстоятелствата досежно съставомерните признаци на деянието. Същото възражение е бланкетно и не може да бъде коментирано от съда, като неясно е какви съставомерните признаци на деянието е следвало да намерят място в наказателното постановление, но липсват. В последното наказателно 5 постановление съвсем ясно са описани всички съставомерни признаци на деянието по на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, а именно – факта на управление от страна на жалбоподателя на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Също като бланкетно следва да бъде преценено и възражението,че нарушението е квалифицирано общо по разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдържаща различни хипотези на деянието. Както вече бе посочено – в мотивната част на наказателното постановление съвсем ясно е описано в какво се състои нарушението, същото правилно е подведено под нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Не може да бъде споделено и възражението, че МПС е индивидуализирано само с марка, което не е достатъчно, не са посочени останалите му индивидуализиращи белези, като например номер на рама, цвят. В наказателното постановление МПС е индивидуализирано с марка, модел и регистрационен номер – Мерцедес Б 180 ЦДИ“, с рег.№ „***“, което е съвсем достатъчно за неговото непротиворечиво индивидуализиране.

Съдът немери за неоснователно и възражението, че е нарушен принципът “non bis in idem”, тъй като за същото нарушение, на същата дата, място и час, жалбоподателят е санкциониран с НП № 22-1030004800/14.07.2022г. издадено от *** ОД МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. От последното наказателното постановление, приложено по делото, е видно, че същото е издадено за друго нарушение от разглежданото наказателно постановление № 22-1030-005797 от 10.08.2022г., издадено от Й.

П. М., на длъжност *** „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, а именно – за деяние, извършено по друго време - 28.05.2022г., около 22: 10 часа и на друго място – гр.Пловдив, на бул.„Шести Септември“ № 235. Или в случая не се констатира нарушение на принципа “non bis in idem”, а се установява една подчертана упоритост на нарушителя да продължи да управлява същото МПС, след като веднъж е установен от органите на МВР.