Определение № 454 от 30.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 454 гр. Пазарджик, 30.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500390 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 от ГПК.

Обжалва се определение на Пещерски районен съд №108 от 11.03.2025г. постановено по гр.д.№20245240100938 по описа на същия съд за 2024. с което е оставена без уважение молба вх.№880 от 19.02.20254г. по гр.д.№938/2024г. по описа на Пещерски районен съд, подадена от процесуалния представител на ответника КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 207079835 за изменение на решението в частта за разноските.

В частната си жалба с вх.№1858 от 04.04.2025г. подадена в срока по чл.248 ал.3 във връзка с чл.259 ал.1 от ГПК от ответника по иска КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 207079836 чрез адв. Х. М. от САК се поддържа, че съдът не е разгледал по същество наведените от дружеството възражения, по отношение на материалната затрудненост на ищеца и задължението на съда да изследва този факт. Поддържа се, че с молба до съда с вх. №6232 от 22.11.2024 г. са оспорени с нарочно възражение предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по предоставения договор за безплатна правна помощ, като с доказателства е опровергано твърдението, че ищецът е материално затруднено лице и че отказвайки да уважи направените доказателствени искания на дружеството РС-Пещера е постановил неправилен акт по отношение на разноските, доколкото се е произнесъл по искането за разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАДВ без да събере пълната информация за имущественото състояние на ищеца към момента на образуване на делото, въпреки представените доказателства в оспорване на качеството му на материално затруднено лице и поисканите 1 конкретни доказателствени искания, които са имали за цел да прецизират информацията по делото. Твърди се, че процесуалният етап за изследване на тези доказателства е точно производството по чл. 248 ГПК съобразно практиката на ВКС, определение №163 от 13.06.2016 г. по ч.гр.дело № 2266 от 2016година на ВКС/, а именно: че Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по Делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице“. Посочва се, че най-актуалната практика на ВКС от Определение №50050 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д.

№26622021 г. II т. о. Т К пояснява и доразвива още повече тази от 2016 г. по следния начин: „Действително, при липса на спор между страните, Достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по чл. 38, ал. 1, т.

2 от ЗА, са съвпадащите волеизявления на страните по Договора за правна помощ. Когато обаче по Делото са налични Доказателства, изрично и категорично опровергаващи посоченото основание, респективно установяващи, че лицето, на което е оказана безплатна правна помощ, не е материално затруднено, в задължение на съда е да вземе предвид тези доказателства и без да е направено възражение от Другата страна в тази насока. Направено е повторно доказателствено искане, за отказаните от съда искания на дружеството по т. 1.2.1 до т. 1.2.4, релевирани за първата път с молба по хода на делото от 22.11. 2024 г., се дължащо се на неправилно прилагане на закона и съдебната практика от страна на първоинстанционния съд. Излага се и довод ,че правото на иск по делото е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество. Твърди се, че в молбата по чл. 248 от ГПК, а и в хода на делото, дружеството е обърнало внимание на съда, че ищецът е подал две искови молби срещу „Кредирект", с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер при формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите, което е използвано да се образуват граждански дела с номера:

1032/2024 г. и 938/2024 г. г. всички по описа на РС Пещера. Допълва се, че Исковите молби са подадени от едно и също лице, чрез един и същи процесуален представител и имат идентично съдържание, в това число петитуми и обстоятелствени части. И че въпреки че ищецът е имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи, той е образувал четиринадесет, с целта да се обогати за сметка на ответника с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Направено е доказателствено искане да се изиска и приложи по настоящото дело исковата молба по гр.д.

1032/2024г. на РС Пещера, както и представения по него списък по чл. 80 ГПК, за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на присъдените/претендираните разноски по всяко от делата поотделно, както и в тяхната съвкупност. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на СГС /Определение от 11.02.2025 г. по в.ч.гр.д.

№1056/2025 г.. Определение от 24.01.2025 г. по в.ч.гр.д. 155/2024 и Определение №15334 от 03.10.2024 г. по в.гр.д. 259/2024г, както и ОС-гр.

2

Смолян - определения от 2024 г. по въззивни частни граждански дела като №282/2024 г. №363/2024 г. №364/2024 г. №383/2024 г. за въвеждане на съответстващ на принципа на добросъвестност по чл. З ГПК подход, според който въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела следва да бъдат оставени без уважение.

Посочено е , че според определение на Софийски градски съд по в.гр.д.

259/2024 г. , неупражняването на всички права в рамките на едно или няколко (но значително по-малко на брой) производства е изцяло по волята на ищеца, което е и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно (респективно няколко) производства. .. Обратното, означава да се наруши чл. 3 от ГПК и да се утвърди извършването на Действия, съставляващи злоупотреба с права. Жалбоподателят поддържа, че случая съдът не би могъл да противодейства на извършената злоупотреба с право посредством служебното съединяване на Дела по реда на чл. 213 ГПК, Доколкото същите са заведени през различни периоди от време и се намират на различни етапи от развитието си. Акцентира се на извода на съда по цитираното дело, че същият намира, че инициираните съдебни производства не са образувани за удовлетворяване на интереса на ищеца, а с цел генериране на разноски за ищеца, което процесуално поведение от страна на ищеца, посредством формално упражняване на права, настоящият състав се приема за злоупотреба с права, а не преследване на легитимна цел - реализиране на неудовлетворен кредиторов интерес. И че присъждането на разноските в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл.3 от ГПК и задължението за Добросъвестност на страните, участващи в съдебното производство. Както и че това води до превратно упражняване на предоставените процесуални права на пълномощника, като се образуват множество производства срещу един и същи ответник за вземания в малък размер и по всяко от тях се претендира адвокатско възнаграждение за образуване и за водене на дело, в минималния, съгласно НМРАВ, размер, като е прието от този съд , че адвокатско възнаграждение изобщо не се дължи заради общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение

Посочено е, че по в.ч.гр.д №364/2024 г. на Окръжен съд — гр. Смолян, въззивните съдии също, е разгледан идентичен случай при предявени пет еднакви иска с общ материален интерес от 1193 лв. и че спрямо този материален интерес, при спазване на принципа за разумност и пропорционалност, би следвало да се определи едно адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Като такова адвокатско възнаграждение вече е определено по гр. д. №27/2024 г. на РС — Мадан, определението по чл.

248 от ГПК, което е потвърдено с решение по В. гр. д. № 362/2024 г. Поради това въззивната инстанция счита, че адвокатски възнаграждения по останалите дела по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА не следва да се присъждат, тъй като по гр. д. №27/2024 г. вече е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съответстващо на сбора на цената на исковете по посочените пет Дела; че следва да се прави съществено разграничение между усилията, които адвокатът полага при дела с фактическа и правна сложност, 3 изискващи индивидуална подготовка и защита, от една страна, а от друга страна — действията на адвоката по еднотипни дела, като такава преценка не би могла да се постигне при механично прилагане на Наредба № 1/09.07.2004 г., че предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се стигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение №174/26.04.2021г. по ч. гр. д. №560/2021 г. на III г.о. на ВКС, може да се приеме, че представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба са нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. ”

З. По направения довод за злоупотреба с право, при постановяване на Решение от 29.01.2025 г. по в.гр.д. 1828/2024 г.. Окръжен съд — гр. Пловдив, е прието, е налице злоупотреба с право, изразяващо се в генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, което противоречи на принципа на законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл.З от ГПК, където е казано, че участващите в съдебните производства лица и техните представителни са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави“. Заключава че, самата дефиниция за превратно упражняване на права е упражняване на редовни процесуални Действия от правоимаща страна, но в противоречие на социалното им предназначение и правните принципи с цел да извлече някаква неоправдана полза или да се навреди другиму.

Споделените по-горе разсъждения и актуална съдебна практика показвали, че вече се наблюдава нетърпимост към поведение, насочено към присъждането на разноски по всяко едно от нарочно разделяните в отделни производства еднакви претенции.

По отношение на размера на присъденото възнаграждение, дружеството частен жалбоподател поддържа, че Присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 година по дело С-4З8/22, според които именно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена Наредба №1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа” (ДВ. бр. 14 от 2025 г.) като посочените размери на възнагражденията за адвокатска работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир. Посочено е ,че в Допълнителните разпоредби на Наредба №1/2004 г. за адвокатските възнаграждения за адвокатска работа” (ДВ. бр.14 от 2025 г.) са уредени и критериите, които следва да се съобразят във всеки конкретен случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, като от значение са вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл Определение №50015/ 16.02.2024 г. по т.д.