Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 185 от 07.06.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1401/2021
Вид
Решение № 185
Подписан
07.06.2021
В сила
05.11.2021
Състав
Красимира Тончева Донева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Бургас , 07.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в закрито заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120201401 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по жалба на Ж. Т. Р. против електронен фиш серия ****, издаден от ОД на МВР – Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.

1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лева.

Претендира се отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен. В жалбата се съдържат оплаквания за липса на конкретика във фактическото описание досежно приспадане на допустимата грешка от стойността на засечената скорост и досежно местонахождението на АТСС спрямо контролирания участък от пътя. Възразено е, че не е приложена снимка на разположението на АТСС . Бланкетно се поддържа, че в санкционния акт липсва описание на обстоятелствата по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, т. е. се подразбира информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта п о чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт, е изразила писмено становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави 1 възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з .

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, писменото становище на въззиваемата страна, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалвания електронен фиш, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С електронен фиш серия **** жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 04.10.2018 г. в 10,37 часа в Област

Бургас, гр. Бургас, *** в посока от кръстовище с ул.

*** е установено и заснето с АТСС TFR1-M 644 моторно превозно средство – товарен автомобил

“***“ с рег. № ***, с ползвател Ж. Т.

Р., със скорост 85 км/час при максимална допустима скорост за движение в населено място до 50 км/час.

Процесният фиш е издаден, след като за нарушението е анулиран електронен фиш серия ***, издаден на законния представител на дружеството-собственик на МПС, по повод на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с посочени данни на Ж. Т. Р. за извършител на нарушението.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщеното по делото веществено доказателство – снимка с разпечатка от използваното средство за измерване и писмените доказателства – протокол з а използване на автоматизирано техническо средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол, декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с приложено свидетелство за правоуправление на Ж. Т. Р..

Жалбата е депозирана на 09.02.2021 г. по пощата. Въззиваемата страна, въпреки че й е указано от съда, не е представила доказателство за датата на връчване на процесния ЕФ, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Съдът приема още, че е спазена процедурата по връчване на ЕФ, тъй като жалбоподателят е представил връчената му разпечатка на електронен фиш серия К № ***.

2

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Административно-наказателното производство е проведено законосъобразно. Спазени са разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство /в случая ползвателя/, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост в населено място, както и установената такава на движение на процесното МПС. Фактите и обстоятелствата по нарушението са описани напълно ясно, разбираемо и коректно, като съдържанието им покрива изцяло изискуемите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити на електронния фиш, поради което възражението в жалбата по това направление се явява неоснователно.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес. На кадрите от снимковия материал се наблюдава ясно автомобилът, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение /приближаващ/ в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС. В случая е използвана преносима система за контрол на скоростта, която е с вградено разпознаване на номера на превозното средство, т. е. идентифицира превишилия скоростта 3 автомобил по регистрационния номер, а видно от снимката това е процесният автомобил.

В настоящия случай нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване по Закона за измерванията, удостоверено с представени те по преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г. и Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол от 08.06.2018 г. Системата е работила на автоматичен режим, което е в съответствие с изискването на чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение попътищата, която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.

Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредбата/, съставен от обслужващия го полицейският служител със съответната компетентност – мл. автоконтрольор, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис, номерът на служебния автомобил, в който е било поставено мобилното АТСС. При наличие на процесния протокол съдът намира, че по делото е доказано точното местоположение на мобилното АТСС . Съдът намира за неоснователно възражението, че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Действително протоколът за използване на АТСС не е съпроводен със снимка на разположението на уреда, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., но това не е съществено процесуално нарушение. В случая точното му позициониране се установява от съставения протокол, съдържащ всички необходими реквизити, индивидуализиращи в достатъчна степен мястото на контрол – гр. Бургас, *** в посока от кръстовище с ***. Нещо повече, в приложената снимка са посочени GPS координати и въвеждането им в Google карти недвусмислено определя къде е била разположена преносимата система.

4

Правилно ЕФ е бил издаден на жалбоподателя, тъй като съгласно чл.

188, ал. 1 от ЗДвП, предвиденото за извършеното нарушение наказание се налага на собственика на МПС или на този, на когото е предоставено МПС.

Първоначално издаденият ЕФ е бил връчен на представителя на дружеството, чиято собственост е МПС, по предвидения от закона ред и той се е възползвал от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да декларира, че МПС се управлява от жалбоподателя Ж. Т. Р..

При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат толеранс от 3км/час от действително измерената скорост в полза на нарушителя. Основанието за приспадане на този толеранс следва от техническите характеристики на мобилната система и изрично е отразено в протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично е посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/3км/час за скорости под 100 км/час. Въпросната редукция е извършена от наказващия орган и след приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема скорост е приета стойност от 85 км/час, както е отразено в ЕФ. И при това положение, превишението на допустимата скорост от 50 км/час е в диапазона от 31 до 40 км/час, поради което санкционната норма по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за превишение на скоростта в населено място е правилно избрана и приложена.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия серия ****, издаден от ОД на МВР – Бургас, с който с който на Ж. Т. Р., с ЕГН ********** , от гр. Бургас, ***, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

5

Вярно с оригинала!

АР

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 6