Акт от 09.02.2009, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

Номер

Година

13.12.2004 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

Година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Красимира Вълчева Тодорова

Васка Халачева

Кирил Димов

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Димов

Административно дело номер

20035100700453 по описа за

2003 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на “Електроразпределение Пловдив” ЕАД- гр. Пловдив против заповед № 555 от 08.08.2003 година на кмета на Община Кърджали и се движи по реда на ЗАП.

Твърди се в жалбата, че за попълване и поправка на кадастъра била изпратена молба от жалбодателя с изх. № 1389/09.05.2002 година до Община Кърджали. Бил съставен акт, който не бил подписан от молителя. Не било съобразено изискването на чл. 53 ал. 9 от Наредба № 5/21.05.2001 година за правила и нормативи за устройство на територията. Материализирането на границите могло да стане при съставянето на акта за допълване на кадастралния план. Твърди се в жалбата, че около енергийните обекти се създавали сервитутни зони съгласно чл. 60 ал. 4 във вр. с ал. 2 т. 1 от ЗЕЕЕ, а в чл. 67 ал. 3 от Наредба № 5/2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията се определяло разстояние от всички страни на трафопоста най- малко 3 м. В баланса на дружеството, съгласно заповед № 60/11.02.1997 г. ДМА /земя/, са били увеличени само с 1 м. от всички страни на трафопостовете, за което жалбодателят претендирал. Моли съда да се постанови решение, с което да се отмени заповед №555/08.08.2003 г., като бъде издадена нова, с която бъде одобрено допълването на кадастралния план според приложения акт за държавна собственост. В писмена защита по същество поддържа жалбата против заповедта на кмета в частта, с която е отказано допълване на кадастралния план на гр.Кърджали с останалата част от земята, извън границите на сградата - трафопост. В писмената защита се излагат допълнителни съображения за нарушение на материалния закон. Поддържа се също, че когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за материално право, спорът се решава предварително по съдебен ред, което в случая не било сторено. Освен това, актът за непълноти в кадастралния план от 14.01.2003 г. не бил подписан на място от жалбодателя като молител, а му бил изпратен с писмо изх. № 1173/18.04.2003 година. Били нарушени формата и производството по издаване на административния акт, който не бил мотивиран. Сочи доказателства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се отхвърли. В писмена защита излага подробни съображения. Счита жалбата за недопустима, тъй като се претендирало право на собственост, което било недопустимо в административното производство, а следвало да се реши предварително по съдебен ред. Поддържа се, че съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС- Д. В. бр. 96/1999 г., собствеността върху земите около трафопостовете била общинска като съставеният АДС нямал правопораждащо действие. Ако съдът приемел жалбата за допустима, счита че е неоснователна. Акта за непълноти в одобрен кадастрален план бил подписан от молителя и съставителя. Обратното означавало да се откаже допълването на кадастралния план със сградата- трафопост и земята под него. Сочи се също, че границите на сградата били материализирани, но земята не можела да бъде материализирана, тъй като липсвали граници. След като претендираната земя нe била индивидуализирана по местоположение и граници, липсвал съществен реквизит, който препятствувал издаването на заповед за допълване на кадастралния план със земя. Що се касае до създаването на сервитутни зони, то те възниквали по силата на чл. 60 от ЗЕЕЕ, но то не било право на собственост, още повече, че въпроса за определяне на сервитутните отстояния от трафопостовете, не подлежало на обжалване в административното производство и е от компетентността на съответните технически органи. Твърди се също, че капитала на жалбодателя бил увеличен с прилежащата земя, върху която е построен трафопоста, но не и с обслужващата земя, която била собственост на Общината и каквато земя, видно от представената скица, липсвала. Сочи доказателства. Претендира разноски.

Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна и като такава следвало да се отхвърли.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването на административния акт в частта му, с която е отказано допълването на кадастралния план на гр.Кърджали и е допустима. Съдът не приема довода в писмената защита на ответната страна за недопустимост на жалбата, поради претендирано право на собственост върху земя, което искане било недопустимо в административното производство. Спор няма, че в административното производство не могат да се предявяват и разглеждат претенции за собственост. Но в конкретния случай е налице издаден индивидуален административен акт, който засяга права на жалбодателя и този административен акт подлежи на обжалване по реда на ЗАП и във връзка с разпоредбите на ЗУТ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Със заповед № 60/11.02.1997 година на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, издадена на основание § 34 от ЗИД на ЗППДОбП, чл. 221 т. 2 във вр. с чл. 192 ал. І от ТЗ, чл. 15 т. 2, във вр. с чл.10 ал. І и чл. 11 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/1994 година, е увеличен капитала на “НЕК”- ЕАД гр. София с 74956000 лева чрез издаване на 74956 нови поименни акции по 1000 лева всяка. Увеличението било в резултат на внасяне в капитала на дружеството право на собственост върху земя с площ 485289 кв. м., ползувана от клон “Електроснабдяване - Хасково” в т. ч. и ползуваните земи от бившия клон “Електроснабдяване- Кърджали” съгласно приложение № 1 към заповедта.

В писмо на “НЕК” ЕАД, изпратено до жалбодателя с вх. № на последния 26-00-1698/22.10.2002 година е посочено, че увеличението на капитала на “НЕК” ЕАД било в резултат на внасяне в капитала на дружеството право на собственост върху земя, ползувана от клон “Електроснабдяване- Хасково”, в това число и ползуваната земя от бившия клон “Електроснабдяване- Кърджали”. Приложение № 1 към заповедта съставлявало рекапитулация на размера и стойността на ползуваната земя, включваща прилежащите терени на сгради, трафопостове и ел. проводи. Посочено е също, че земите, заети от трафопостовете на “Електроснабдяване Кърджали” били с обща площ 32370 кв. м.

На 17.01.2001 година на основание чл. 148 ал. 1 и 3 от ППЗДС бил съставен акт № 371 за частна държавна собственост за недвижим имот, находящ се в гр. Кърджали, ул.”Екзарх Юосиф” със следния вид и описание на имота: земя с площ 114 кв.м., и трафопост № 53 - застр. площ 75 кв. м., представляващ обособена част от едноетажното помещение, построено между жил. блок “Рила” 4, МК, построен през 1987 г. В т. 11 на АДС е посочено също, че имотът е включен в капитала на търговско дружество- “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД гр. Пловдив, клон Кърджали.

На 09.05.2002г. с молба с изх. № 1389 на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД гр. Пловдив, клон Кърджали, изпратена до кмета на Община Кърджали, жалбодателят е поискал да бъде допълнен одобрения кадастрален план на населените места в Община Кърджали за трафопостовете, собственост на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД клон Кърджали, съгласно приложен списък. Към молбата приложили и акт за държавна собственост за трафопостовете.

С писмоизх. № 1169/07.06.2002 година Община Кърджали е уведомила жалбодателя за необходимостта да допълни материалите към молба с № 1389/09.05.2002 година с приложение № 1 към заповед № 60/11.02.1997 година, с оглед приключване на преписката.

На 14.01.2003 година в гр. Кърджали по повод писмо вх. № 1169 на жалбодателя, бил съставен акт за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план. В акта било констатирано, че масивна сграда – трафопост, частна държавна собственост, съгласно акт № 371/17.01.2001 г. не е нанесен в действуващия кадастрален план. Към акта е приложена скица. Отбелязано е също, че новозаснетия имот пл. сн. № 6628, е включен в капитала на търговско дружество “Електроразпределение” ЕАД- Пловдив, клон Кърджали. Акта е подписан от заявителя инж. Н. Славчев, за когото не се спори между страните, че към тази дата е бил управител на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД – клон Кърджали, след като му е бил изпратен от Община Кърджали с писмо изх. № 1173/18.04.2003 г. Акта за непълноти е бил подписан и от Областния управител на област с административен център Кърджали и от съставителя.

На основание чл. 134 ал. ІІ т. 2 от ЗУТ и чл. 135 ал. ІІІ от ЗУТ по направеното искане от жалбодателя, кмета и гл. архитект на Община Кърджали са предписали да се извърши допълване на кадастралния план на гр.Кърджали, относно имот, попадащ в парцел /УПИ/ І, отреден за жилищни блокове, обществено обслужване и озеленяване в кв. 80, като се обособи нов имот за сградата на трафопоста, ведно със земята под него.

На 08.08.2003 година от кмета на Община Кърджали била издадена заповед № 555. Със същата на основание чл. 134 ал. ІІ т. 2 от ЗУТ, във вр. с § 6 ал. 6 изр. 1 от ПР на ЗУТ, във връзка с чл. 86 ал. І от ППЗТСУ във вр. с чл. 32 ал. І т. 2 от ЗТСУ по повод писмо вх. № 1389/09.05.2002 година и № 1169/05.11.2002 г. на “Електроразпределение- Пловдив” ЕАД клон Кърджали и изготвен акт от 14.01.2003 г. за непълноти в одобрен кадастрален план на гр.Кърджали, е одобрено допълването на кадастралния план на гр.Кърджали с нов имот пл. № 6628 в кв.80, представляващ сграда-трафопост, ведно със земята под него и нови граници за имот пл. № 6617. Със същата заповед е отказано допълването на кадастралния план гр.Кърджали с останалата част от земята, извън границите на сградата с мотиви: “За трафопоста няма обособен самостоятелен парцел /УПИ/, попада в парцел І, отреден за жилищни блокове, общ. Обслужване и озеленяване - земята е общинска собственост и в тези случаи, съгласно писмо изх. № 90- 04-729/20.06.2001 година на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, е следвало да се актува единствено сградата на трафопоста. Предвид това и факта, че на място няма материализирани граници, площта на земята, съгласно АДС № 371/17.01.2001 г. не може да бъде идентифицирана”.

От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- техническа експертиза, която е приета от съда и не се оспорва от страните, се установява, че имотът посочен в АДС няма материализирани граници. Трафопостът бил изграден в жилищна сграда и не можело да се идентифицира земята Парцелът бил отреден “за жилищни блокове, обществено обслужване и озеленяване”, като земята вероятно представлявала част от този парцел.

Така издадената заповед № 555/08.08.2003 година на кмета на Община Кърджали е законосъобразна. Съображенията на съда за това са следните:

Не се спори между страните по делото, че кадастралния план гр.Кърджали и свързаната с него документация не е предадена на Агенцията по кадастъра, а и не са представени доказателства, установяващи противното, поради което компетентен да издаде процесната заповед, е бил кмета на община Кърджали. В тези случаи, разпоредбата на § 6 ал. 6 от ПР на ЗУТ препраща към приложението на чл. 86 ППЗТСУ /отм./ в зависимост от конкретната хипотеза. С оглед на това и пред вид фактическите основания за издаване на заповедта, съдържащи се в нея и в документите по издаването й, съставът на съда приема, че правните основания за издаването на атакуваната заповед- разпоредбата на § 6 ал. 6 изр. 1 от ПР на ЗУТ във вр. с чл. 86 ал. І от ППЗТСУ и във вр. чл. 32 ал. І т. 2 от ЗТСУ, са правилно приложени. Съдът намира, че неправилното посочване като правно основание за издаване на заповедта на разпоредбата на чл. 134 ал. ІІ т. 2 от ЗУТ, не опорочава същата, тъй като производството по издаването й, правилно се е развило при изпълнение на процедурата по чл. 86 ал. І от ППЗТСУ /отм./.

Безспорно е, че приложеният по делото акт за частна държавна собственост с № 371/17.01.2001 г., издаден на основание чл.148 ал. І и ІІІ от ППЗДС и съставен по надлежния ред, има доказателствена сила, с каквато се ползуват и отразените в него обстоятелства, до доказване на противното с влязло в сила решение по общия исков ред, което доказване обаче, е допустимо извън рамките на настоящия административен процес. Безспорно е, че актът не създава право на собственост, но удостоверява принадлежността на това право, до установяване на противното. До отмяната или оборването на АДС по исков ред, същият има доказателствена сила. Или, безспорно е, че приложения към делото акт за държавна собственост, удостоверява правото на собственост на жалбодателя върху земя и трафопост, ¯писани в акта за държавна собственост.