Решение № 122 от 19.07.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №116

№ 122 гр. С., 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20231870100033 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

А. И. И. от гр. К. е предявил срещу М. М. М. от гр. С., иск за заплащане на сумата 726,00 лв., претендирана като разлика между платеното от ищеца на ответника възнаграждение за ремонтни дейности на недвижим имот, находящ се в гр. К., ул.

„А.С.“ № , уговорено и платено по единични цени – на квадратен метър – при и по повод сключен между тях договор за изработка от 5.11.2022 г., оформен писмено с нотариална заверка на подписите им на 7.11.2022 г. и дължимото на ответника възнаграждение за действително извършената от него работа по този договор, както и на сумата 120,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие неизпълнение на задължението на ответника да върне горепосочената сума и изразяващи се в направени от ищеца разноски за възнаграждение на адвокат за осъществена правна защита и съдействие за доброволно изпълнение на горепосоченото задължение на ответника, ведно със законната лихва за забава върху всяка от тези суми, считано от 22.11.2022 г. до окончателното им изплащане. Обстоятелствата, на които се основава иска, са изложени в исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.

В писмено становище, постъпило на 19.6.2023 г. преди началото на откритото съдебно заседание, в което са проведени съдебното дирене и устните състезания, ищецът чрез пълномощника си адв. М.Т., заявява, че поддържа исковете, изразява 1 становище за тяхната основателност и моли същите да бъдат уважени, включително и чрез постановяване на неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките за това.

Пред съда ответникът не се явява, не се представлява и не прави искане за разглеждане на делото в отсъствието му.

Предявени са обективно съединени иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ, вр. чл. 266, ал. 1, изр. второ от ЗЗД и иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД.

Исковете са допустими и по същество следва да бъдат уважени с неприсъствено решение поради наличието на всички предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяването му.

На ответника е изпратено съобщение с препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, ведно с разпореждането на съда от 15.3.2023 г., в което са му указани възможността да подаде писмен отговор на исковата молба в едномесечен срок от връчване на съобщението с горепосочените съдебни книжа, изискванията към формата, съдържанието и приложенията на отговора, последиците от неподаване на отговор на исковата молба, както и предпоставките, при които е възможно да бъде постановено неприсъствено решение по исковете. Съобщението с горепосочените съдебни книжа е връчено на ответника на 16.3.2023 г. по реда на чл.

46, ал. 2 от ГПК, като е получено от живущата на адреса по исковата молба негова съпруга, която е поела задължението да му го предаде.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Впоследствие ответникът е редовно призован за насроченото по делото открито съдебно заседание. Призовката му е връчена на 12.5.2023 г. по реда на чл. 58, вр. чл.

46, ал. 2 от ГПК, като и тя е получена от живущата на адреса по исковата молба негова съпруга, която е поела задължението да му я предаде.

В насроченото открито съдебно заседание ответникът не се е явил, не е представляван и не е направил искане за разглеждане на делото в отсъствието му.

Исковете са вероятно основателни с оглед неоспорените от ответника обстоятелства, посочени в исковата молба, както и с оглед представените доказателства.

С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да му заплати и сумата 530,00 лв. за разноски, от които 50,00 лв. за внесена държавна такса за разглеждане на делото и 480,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение с ДДС съгласно представения договор за правна защита и съдействие и документите, удостоверяващи плащането на възнаграждението.

Воден от гореизложеното и без да се мотивира по същество, съдът 2

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. С., бул. „И.“ № , да заплати на А. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „А.С.“ № , следните суми: сумата 726,00 лв., представляваща подлежаща на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ, вр. чл. 266, ал. 1, изр. второ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) разлика между платеното от А. И. И. на М. М. М. възнаграждение за ремонтни дейности на недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. „А.С.“ № , уговорено и платено по единични цени – на квадратен метър – при и по повод сключен между тях договор за изработка от 5.11.2022 г., оформен писмено с нотариална заверка на подписите им на 7.11.2022 г. и дължимото на М. М. М. възнаграждение за действително извършената от него работа по този договор; сумата 120,00 лв., представляваща дължимо на основание чл. 82 от ЗЗД обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие неизпълнение на задължението на М. М. М. да върне горепосочената сума и изразяващи се в направени от А. И. И. разноски за възнаграждение на адвокат за осъществена правна защита и съдействие за доброволно изпълнение на горепосоченото задължение, ведно със законната лихва за забава върху всяка от тези суми, считано от 22.11.2022 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 530,00 лв. за разноските по делото.

РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3