Определение № 347 от 04.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Ловеч, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264300500224 по описа за 2026 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против разпореждане № 1338/07.04.2026 г., по ч.гр.д. № 560/2026 г. на РСТетевен, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против П. Г. П..

В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствните правила. Акцентувайки върху целта на заповедното производство (проверка безспорността на вземането) и върху неговия формален характер, частният жалбоподател излага оплакване за напускане границите на формалната проверка на заявлението, доколкото заповедният съд извършил преценка и квалифицирал като неравноправни, уговорките в договора, от които произтича вземането, за което съдът отказал да издаде заповед за изпълнение. В частната жалба се развиват подробни съображения, според които клаузата в договора, от която се претендира възнаградителна лихва, няма неравноправен характер. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за отхвърлените по заявлението суми.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото частната жалба е подадена на 15.04.2026 г., а атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 07.04.2026 г., видно от направените удостоверявания от ССЕВ. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с него е отхвърлено подаденото от него заявление 1 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК). Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 560/2026 г. на Районен съд – Тетевен е образувано по заявление от частния жалбоподател, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми:

1566,18 евро – главница, дължима от вноска № 23 с падежна дата 10.09.2024 г. до вноска № 41 с падежна дата 10.03.2026 г.; 752,58 евро – договорна лихва за периода 10.09.2024 г. до 10.10.2026 г.; 511,39 евро - възнаграждение за закупен пакет услуга Фаст; 665,30 евро - възнаграждение за закупен пакет услуга Флекси; 255,65 евро – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 402,07 евро – лихва за забава за периода от 11.12.2022 г. до 29.12.2022 г., както и за 70,60 евро – държавна такса и 168,70 евро юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 1163/27.03.2026 г. състав на РС - Тетевен е оставил заявлението без движение и указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да отстрани констатираната нередовност, като уточни какъв е размерът на целия кредит, неговия срок и има ли заплащани суми по договор за потребителски кредит № 4001287****/24.10.2022 г. и ако от длъжника е заплащано, за какво (главница , лихви , допълнителни услуги и др.).

С молба вх. № 3043/07.04.2026 г. заявителят е уточнил, че сумата по договора от 2556.60 евро е преведена чрез паричен превод по посочен в договора начин на дата 24.10.2022 г., че договорът е сключен за срок от 36 месеца, като в последствие са сключени четири броя анекси, с които по последният анекс погасителният план е изменен на 43 вноски, както и че предложеното от длъжника изпълнение е в общ размер на 3055.59 евро, с която от заявителя е направено погасяване на 826.00 евро, съгласно задължението по погасителен план, както и 188.69 евро – лихви за просрочие и 40.90 евро начислени такси по Тарифа. В табличен вид са посочен направените плащания, както и непогасените вноски, като към молбата е приложен и договор за потребителски кредит № 4001287****/24.10.2022.

С разпореждане № 1338/07.04.2026 г., по ч.гр.д. № 560/2026 г. на Районен съд Тетевен, състав на същия съд отхвърлил изцяло заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. Г. П., като заповедният съд приел, че съгласно чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на кредита, която е изплатена с предложеното от заявителя изпълнение.

От правна страна съдът приема, че разпореждането е правилно.

За да отхвърли заявлението, районният съд приел, че в приложения към него договор за банков кредит се съдържат неравноправни клаузи, че в противоречие на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК застрахователните премии не са били взети при определяне на ГПР, че с оглед на това договорът е недействителен и 2 длъжникът по него дължи връщане на чистата сума (чл. 22 и чл. 23 ЗПК), чиито конкретен размер е 2 556,46 евро (5 000 лв.), която сума се покрива от общия такъв на платените от длъжника суми по договора (3055,59 евро).

Извършвайки проверката в обхвата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, с оглед притежаваното от длъжника качество на потребител, съдът констатира, че част от вземанията по заявлението се основават на неравноправни клаузи.

Отчитайки естеството на сделката, от която се претендират вземанията по заявлението (договор за потребителски кредит), към договора приложим режимът на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В случая такава уговорка се явява установената в договора, според които потребителят поискал изрично закупуване на двете допълнителни услуги Фаст и Флекси, с оглед на което той е поел задължение да заплати на кредитора дължимото за тях възнаграждение безусловно и в пълен размер, вкл. при предсрочно погасяване на кредита – за услугата Фаст в пълен размер, а за услугата Флекси отново в пълен размер, но за периода след настъпилия падеж и предстоящия следващ (т. VI). Съдържанието на договора не позволява изграждане на извод за опционния характер на двете услуги и за съществувала за потребителя възможност да го сключи, преминавайки през алгоритъм, изключващ същите две услуги. В този смисъл уговорката в договора за кредит относно допълнителните услуги Фаст и Флекси и заплащане на възнаграждение за тях, не е индивидуално уговорена, доколкото потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й (чл. 146, ал. 2 ЗЗП). С оглед недействителния характер на договора за потребителски кредит, потребителят не дължи лихви и други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). При договорите за потребителския кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). Означеното съдържание на допълнителните услуги разкрива, че те са свързани с управлението на кредита (промяна размера на погасителните вноски и техните падежи, отпускане на допълнителни парични средства без попълване на множество документи и др.), което е забранено от закона чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същото се отнася и за извънсъдебното събиране. Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било форма или наименование (такса или комисионна), противоречи на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). Заявителят няма право и на претендираните със заявлението договорната лихва и законна лихва за забава, доколкото те са начислени върху всяка от вноските, включваща както дължимата част от вземането за връщане на заетата по кредита сума, така и съответната част от вземанията за заплащане на двете 3 възнаграждения.

По изложените съображения потребителят дължи връщане на чистата сума по кредита – 5 000 лв. (2 556,46 евро). С предложеното от длъжника изпълнение в общ размер на 3055,59 евро се превишава чистата стойност на кредита от 2 556,46 евро, с оглед на което следва да се приеме, че вземането за главница е погасено. При това положение заявлението се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне изцяло, каквото е произнасянето на районния съд.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1338/07.04.2026 г., по ч.гр.д. № 560/2026 г. на РС-Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против П. Г. П..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4