Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 109 от 16.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно административно наказателно дело 437/2023
Вид
Решение № 109
Подписан
16.11.2023
В сила
16.11.2023
Състав
Пенка Николаева Братанова, Елисавета Георгиева Деянчева, Мирослав Милчев Начев

Цитирани разпоредби

  • чл.72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.9 · Закон за съдебната власт
  • чл.216 · Наказателен кодекс
  • чл.325 · Наказателен кодекс
  • чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.78 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.161, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.194, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.375 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Кюстендил, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно административно наказателно дело № 20231500600437 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С решение № 211/17.07.2023 г. на Кюстендилския районен съд по АНД № 1397/2022 г. по описа на същия съд подс.П. С. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 НК- затова, че на 26 срещу 27.08.2021г. в гр.Кюстендил, ул.“Дондуков“ №59, на етажи 2 и 5 е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се явно неуважение към обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. На основание чл.78 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в полза на държавата в размер на 2 000 лева. Със същата присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като е постановил връщане на велосипед м. „Drag“ на собственика му и е възложил разноските по делото на подс. Д..

Присъдата се обжалва от защитника на подс.Д.- адв.С. Л.. В същата са наведени подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност и несправедливост на присъдата, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се тя да бъде отменена и вместо нея се постанови нова, с която подс. Д. бъде оправдан. Предявено е алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщането й за ново разглеждане от друг съдебен състав на КнРС.

Представителят на КнОП изразява становище пред въззивния съд за 1 неоснователност на въззивната жалба на подс. Д. и иска решението на КнРС да бъде потвърдено.

Защитникът на подс.Д.- адв.С. Л. поддържа жалбата си пред окръжния съд. Изтъква доводи за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в: противоречивост в постановлението по чл.375 НПК, водещо до затруднение на защитата; допуснати нарушения при образуването на ДП; липса на предявяване на веществени доказателства; липса на заповед за задържане за 24 ч. на обвиняемия; протокол за претърсване, одобрен в нарушение на чл.161, ал.2 НПК. Изложени са и доводи за необоснованост на присъдата, изразяваща се в превратно тълкуване на събрания доказателствен материал, както и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че осъществените действия не покриват признаците на чл.325 НК. Пледира за оправдаване на подсъдимия.

Подсъдимият П. С. Д. поддържа пледоярията на защитника си и иска да бъде оправдан.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира същата за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл.319 НПК. По същество е неоснователна по следните съображения:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от КнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд. следствие, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото.

На първо място, при изложението на възприетите за установени факти, КнРС е съобразил и правилно анализирал доказателствената съвкупност, описвайки детайлно действията на подсъдимия, повода, началото и края на събитията, свързани със започналото блъскане по врата на апартамента на В. и К. и последващото поведение на Д.. Съдът е описал значението на събраните гласни и писмени доказателства, логично обосновавайки в коя част и защо ги кредитира, респективно- защо не им дава вяра в съответните части. Достатъчно място е отделено и на заключенията по СТЕ и СБЕ, с ясно отбелязване на причините, поради които същите са кредитирани. При аналитичната си дейност първата съдебна инстанция не само е изследвала значението на отделните доказателства, но ги е съпоставяла едно с друго и отчитайки връзката помежду им, е изградила убеждението си за тяхната достоверност.

На следващо място, въззивната инстанция при извършената проверка не откри нарушения на правилата за събиране на доказателства и коректното им оценяване, така както се твърди от защитата на подсъдимия. Напротив, всички изтъкнати възражения са били обсъдени от първостепенния съд, който им е дал убедителен и смислен отговор, позовавайки се на годността на 2 събраните доказателства и логическия им анализ. От доказателствената съвкупност по делото се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от въззивния съд:

Подс. Д. притежава апартамент находящ се в гр. К., ул. **********. В същата сграда на пети етаж живеела и св. К. В. М. К. (майка и дъщеря) и малолетното дете на В.. На 26.08.2021 г. към 21:00 часа семейството се намирали се намирали в апартамента си, когато чули силни викове и удари по входната му врата. Св. В. през шпионката видяла съседа си – подс.Д. и без да отваря вратата, го попитала какво иска и защо удря вратата и крещи.

(Поводът за това му действие паркиран пред входа на блока автомобил, ползван от В.). Д. бил видян чрез шпионката и от св. К.. Той продължил да удря по вратата и на висок тон заявил, че ако не отвори, ще влезе вътре по друг начин и ще докара багер. Уплашена, св.В. позвънила на тел.112. През това време Д. отишъл до площадката между втори и трети етаж, където св. В. държала велосипеда си марка „DRAG“, модел „GRAND CANYON“; взел го го изхвърлил от прозорец на междустълбищна площадка на блока пред блоковото пространство. Този шум бил възприет от В., която погледнала през прозореца и видяла велосипеда си пред блока.

По повод сигнала на тел.112, на място дошли полицейските служители св. М.Г. и М. П.. Те видели хвърления велосипед, по който имало видимо щети. В. се показала от прозореца и им казала, че се страхува да слезе; хвърлила ключа от входната врата; а полицейските служители се качили на петия етаж. Тя им съобщила случилото си, при което те слезли до втория етаж и потропали на вратата на Д.. Последният се показал на вратата; бил видимо употребил алкохол и се държал неадекватно. При поискване на документ за самоличност, Д. им казал, „спокойно колеги“, бръкнал в чантичка, която била на рамото и извадил служебна карта, но я държал така, че Г. и П. не разчитали каква е тази карта, за което поискали пояснение. Д. казал, че е служител в МВР и я прибрал обратно, при което последните двама видели, че в чантичката му има огнестрелно оръжие – пистолет. Излезли навън и поискали съдействие от св.Д. Е., служител в РУ МВР - Кюстендил.

Последният дошъл на място, качил се до апартамента на Д., поискал му лични документи, но такива не му били показани, след което слязъл при колегите си и съобщил на св. Р.Х.- дежурен при ОД МВР гр. Кюстендил.

Започнали да чакат разследващ орган за извършване на оглед на велосипеда; по това време време Д. слязъл доброволно при тях и след проведен разговор се прибрал в апартамента си.

Междувременно св. Х. уведомил за създалата си ситуация св. П.П.дежурен при РДГП гр. Кюстендил, като последният решил да се намеси. Той, докато пътувал към апартамента на Д., се свързал с него по телефон с цел да го успокои и да предотврати последващи агресивни действия от негова страна. По време на разговора обаче Д. прекъснал връзката и изключил мобилния си телефон.

След като пристигнал на място, св. П. бил уведомен, че Д. отказва да се легитимира с документ за самоличност, не съдейства на служителите на РУ на МВР Кюстендил и има в себе си огнестрелно оръжие - пистолет.

Междувременно св. К. била слязла и след като написала обяснения за случая, се качила до петия етаж, съпровождана от св.П., Г. и П., тъй като се 3 страхувала от Д.. При слизането си от петия етаж в поредност- св. П., а след него св.П. и св.Г., се чуло щракане от зареждане на огнестрелно оръжие, идващо от апартамента на Д.. Св.П. и Г. се прикрили на по-долното стълбище, като св. П. на висок глас започнал да го приканва да остави огнестрелното оръжие и да излезе. Д. излязъл пред вратата на апартамента, държащ в дясната си ръка огнестрелно оръжие - пистолет, който насочил към свидетелите П. и намиращия се на по-далечно разстояние на стълбището Г., дръпнал спусъка и петлето изщракало, но не се произвел изстрел, след което се прибрал обратно в апартамента.

Предвид ситуацията, присъстващите на място служители на РУ на МВР гр.Кюстендил се разположили така, че да наблюдават постоянно прозорците и входната врата на апартамента на Д.. Около полунощ, той включил мобилния си телефон. Безрезултатно св. П. по телефона го убеждавал да остави оръжието и да излезе.

За времето от 23.40 ч до 24,00 часа бил извършен и оглед на местопроизшествие, при който бил иззет посочения по- горе велосипед в присъствието на помените лица св.В. и Стоилков.

Вече след 24, 00 часа на място дошли и св. Б.М. и св.Б. О., служители на РУ на МВР гр. Кюстендил. Последният от личният си мобилен телефон се свързал с Д. и предвид познанството си с него, го убедил да остави оръжието, което последният сторил- отворил вратата, оставил пред нея огнестрелно оръжие, боен пистолет марка „ТТ“, кал.7,б2х25мм с фабричен № ОВ3246 с пълнител, което св. О. взел и дал на свид. М.. Същото впоследствие било предадено в служба КОС при РУ МВР гр. Кюстендил. Д. бил изведен от дома си в 01, 30 часа.

На следващия ден следовател от ОСО при ОП- Кюстендил извършил процесуално следственото действие претърсване и изземване, започнало в 14,05 часа и завършило в 14, 40 ч. в дома на Д., който протокол е одобрен същия ден от КнРС с определение №128/27.08.2021 г.(вещи и забранени предмети не били открити).

За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими за правилно решаване на делото.

Направил е подробен и точен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като са обмислени доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. КнРС е провел пълен и подробен разпит на св.В., К., П., Г., П., Х., Е., С., Д., М., О., П., С., К., З., М., В.; едновременно с това е приобщил по надлежния процесуален ред- чл.281, ал.1, т.5 вр. ал.1, т.2 НПК показанията на св.Г., Е., П., К., С.; приел е назначените по делото СБЕ и СТЕ, назначил е допълнително СБЕ, изпълнена от в.л. Д. и П. относно годността на изследвания пистолет, предаден от Д.. Между показанията на тези свидетели не са налице съществени противоречия; първостепенният съд, след като е направил обстоен анализ на показанията на основните участници в събитието, изрично е посочил кои от тях кредитира, в коя част, както и в частите, на които не дава вяра; респ. мотивирано е посочил причините, поради които ги приема и включва в доказателствената съвкупност, респ. в тази насока е спазил изискванията на разп. на чл. 305, ал.3 НПК. Специаллно внимание е обърнато на пок. на св. К., които напълно противоречат на всички останали показания относто развитието на ситуацията през процесната вечер, като 4

КнРС е изтъкнал убедителни доводи относно причините , поради които не ги кредитира.

Същевременно мотивите на присъдата не сочат КнРС да е нарушил принципите на наказателния процес да изгради вътрешното си убеждение единствено и само върху доказателства, които са били събрани по надлежния процесуален ред- чл. 14, ал.1 НПК. Той нито е изопачил доказателствата, на които се е позовал, нито пък е игнорирал други, които би ползвала прокуратурата, доколкото пък от друга страна е длъжен да събира както уличаващи, така и оправдаващи доказателства- арг. от разп. на чл. 107, ал. 3 НПК. В този аспект упрекът към оценъчната дейност на съда, която е в съответствие с разпоредбата на чл.14 НПК е неоснователен. Анализираните от КнРС доказателствени източници, преценени и поотделно, и в съвкупност, навеждат на единствен, изключващ всякакво съмнение извод- че подс.Д. е осъществил състава на престъплението хулиганство.