Решение № 66 от 26.04.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Бургас, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Елена П. Георгиева като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20222000500034 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 262816/20.09.21г. на ЯОС от „К и Д 60“ ЕООД, ЕИК: 128056432 със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.“Възраждане“ бл.68 вх.В ет.2 ап.15, представлявано от Д. А. С., с предишно наименование „ДИКС 2001“ ЕООД гр. Ямбол и „КиС 9“ ЕООД, ЕИК: 203585365, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. “Здравец“ № 1, представлявано от Д. А. С., с предишно наименование „ДИКС 2001 СТРОЙ“ ЕООД гр. Ямбол, против решение № 260071/02.07.21 г., поправено с решение № 260083/03.12.2021г. и двете по гр.д.№ 321/2020г. на ЯОС. На първо място твърдят нарушение на материалния закон – приложение на правна норма, която не е съществувала към сключване на процесните договори за цесия. На следващо място се позовават на неправилност на постановеното съдебно решение на ЯОС, поради приемане на решаващи правни изводи, свързани с подадени от възизвника „КиД 60“ ЕООД декларации, които не съставляват, според него, установени вземания по смисъла на чл.216 ДОПК в редакцията на закона към атакуваните договори за цесия. Позовава се на липса на доказателства за 1 извършените погашения по подадените от въззивника „КиД 60“ ЕООД декларации обр.6, справки-декларации по ЗДДС и др., следователно на липса на достатъчно доказателства за съществуване на вземане на въззиваемата НАП против него в твърдените с исковата молба размери. Оспорва последната приета пред ЯОС експертиза и твърди, че не е налице увреждане на кредитора. Излага аргумент, че със сключване на процесните договори за цесия, на практика „“КиД 60“ ЕООД е намалил пасива си, като е погасил съществуващи парични задължения към трети лица. Заявява, че длъжникът има достатъчно имущество, за да удовлетвори кредитора си, освен това има вземане против него. Твърди завеждане на иска при липса на правен интерес, с оглед обстоятелството, че позовавайки се на същите ревизионни актове, цитирани в исковата молба, по която е образувано настоящото производство, НАП е завела и други искове против „КиД 60“ ЕООД за отмяна на други извършени сделки.

Оплаква се за извършени нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доклада, а именно: включване на твърдени вземания на ищеца, които не са надлежно предявени с исковата молба и не са част от предмета на делото – визират се вземанията по подадени справки-декларации, декларации обр.6 за осигурителни вноски; липса на пълно и правилно разпределяне на доказателствената тежест; непосочване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения на страните, тяхната правна квалификация, насрещните права и задължения; отхвърляне на въведеното възражение за прихващане, без да е изготвил доклад по отношение на него.

След постановяване на решение № 260083/03.12.2021г. по гр.д.№ 321/2020г. на ЯОС, при настоящото разглеждане на спора е въведено ново възражение за погасяване по давност на вземанията по цитираните в решението на ЯОС два ревизионни акта в хода на процеса. Твърди се, че към настоящия момент вземанията по тях вече не съществуват на посоченото основание.

Въззиваемата страна НАП – ТД Бургас, с адрес за призоваване: гр.

Бургас, ул. “Цар Петър“ № 5 Б, ет. 7, публичен изпълнител Г. Р., оспорва въззивната жалба в надлежно депозирания отговор. Излага подробно становище. Моли решението да бъде потвърдено. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, вр. с чл. 216, ал. 2 ДОПК, от легитимирани лица, депозирана е пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е допустима.

Пред ЯОС са предявени обективно съединени искове при условията на пасивност с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, съединени при условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, чл. 216, ал. 3 ДОПК.

Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от НАП – ТД Бургас, чрез публичен изпълнител Г. Р., против двете дружества-въззивници.

Твърди се, че по цитираните в исковата молба заповеди са извършени ревизии на „ДИКС 2001“ ЕООД (преименувано на КиД 60“ ЕООД), приключили с ревизионни актове за дължими суми, конкретно упоменати.

Освен това, към дата 28.04.2020г. установените и изискуеми публични задължения на „ДИКС 2001“ ЕООД са в размер на 469 863.50лв., включващи сумите по двата РА и по декларации по ЗДДС, ЗКПО и декларации обр.6 за периода 01.07.2016 г. – 31.12.2017 г.

При така изброените публични задължения, с множество договори за цесия „ДИКС 2001“ ЕООД е продало на свързаното лице „ДИКС 2001 СТРОЙ“ ЕООД свои вземания по изпълнителни листи против НАП и по този начин е намалило имуществото си, увреждайки Държавата. Затова, на основание чл. 216, ал. 1, т. 6 ДОПК, в редакцията към датата на сключване на договорите за цесия, моли да бъде обявена относителна недействителност по отношение на държавата на възмездните сделки, сключени между „ДИКС 2001“ ЕООД и „ДИКС 2001 СТРОЙ“ ЕООД - 7 броя договори за цесия и 6 броя анекси към тях, като при условията на евентуалност моли за уважаване на исковете на второ основание - чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, а при положение, че и то не бъде възприето от съда за обосновано – на основание чл. 216, ал. 3 ДОПК, вр. с чл. 135 ЗЗД.

Исковата молба е оставена без движение и в изпълнение на указанията на съда са конкретизирани увреждащите сделки – стр. 258 по гр.д.№ 321/2020г.

3

ЯОС, а с второ уточнение, именувано като „допълнителна искова молба“ – стр.268, с приложени към него множество писмени доказателства, са индивидуализирани по размер дължимите суми по подадени от „ДИКС 2001“ ЕООД декларации обр.6 за осигурителни вземания за периода 2010г. – 2020г. в размер на 479 289.72лв., по годишни данъчни декларации за дължим корпоративен данък за периода 2010г. – 2020г. в размер на 17 024.75лв., по справки-декларации по ЗДДС за периода 2010-2020г. в размер на 407 142.07лв. Уточнението е във връзка с предявеното като евентуално трето основание на иска – чл.216, ал.3 ДОПК, вр. с чл.135 ЗЗД, с приложени към него писмени доказателства, като процесуалното действие е извършено по указание на съда за уточняване на исковете и преди първото по делото съдебно заседание, ето защо правилно е прието от съда и правилно са приети приложените с него писмени доказателства.

С отговора срещу исковата молба се твърди, че установените като дължими по РА № 28 1101767/07.03.2012г., лихви за просрочие са погасени по давност. Признати са данъчни задължения по втория РА № Р02002815010743-091-001/29.07.2016г. в размер на 85 811.03лв., като се твърди, че от своя страна въззиваемият дължи суми за разноски по водени между тях съдебни производства на въззивника „ДИКС 2001“ ЕООД, които не са зачетени. Въвежда възражение да прихващане на дължимите от НАП суми с дължимите лихви по първия РА. Както бе изложено по-горе, с допълнителна молба при настоящото разглеждане по делото е въведено възражение за погасяване по давност на публичните задължения на длъжника „КиД 60“ ЕООД, а освен това се поддържа наличие на достатъчно имущество на задълженото лице, обосноваващо извод за неоснователност на исковете.

Двете страни ангажират доказателства и молят за решение съответно на твърденията си, претендират разноски.

По делото е изготвен доклад – стр.585 по гр.д.№ 321/2020г. по описа на ЯОС. С него съдът се е произнесъл по искането на ответната страна за обявяване за безспорни на вземанията на „ДИКС 2001“ ЕООД срещу НАП за съдебни разноски, за които това дружество има издадени изпълнителни листи. Квалифицирани са исковете, обсъдил е както твърденията по исковата молба, включително и по уточненията, депозирани в изпълнение на указанията на съда, така и тези по депозирания отговор, също и по 4 въведеното възражение за давност и е разпределил доказателствената тежест между страните, като им е указал коя страна какво следва да докаже.

С така изложеното, настоящият състав намира, че е дал отговор на въведеното с въззивната жалба оплакване за извършени нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доклада.

По съществото на спора се установява следното:

По заповед за възлагане на ревизия № 1101288/22.08.2011г., е извършена проверка на „ДИКС 2001“ ЕООД (преименувано на КиД 60“ ЕООД), приключила с изготвяне на РА № 28 1101767/07.03.2012г., с установени задължения за довнасяне - сума в общ в размер на 155 861.96лв. - задължение за ДДС и лихви за просрочие към тази сума общо в размер на 48 284.40 лв. С решение № 296/28.02.2014г. по адм.дело № 1627/2012г. по описа на Бургаски административен съд жалбата на „ДИКС 2001“ ЕООД против РА № 28 1101767/07.03.2012г. е отхвърлена и решението е потвърдено с приложеното на стр.36 по гр.д.№ 321/2020г. ЯОС, Решение № 2014/24.02.2015г. по адм.д.№ 6044/2014г. по описа на ВАС.

С оглед изложеното, съдът приема, че началната дата, от която започва да тече погасителна давност за това вземане, е 01.01.2016г. по аргумент от чл.

171, като видно от неоспореното заключение на в.л. Д. – стр.508 и сл. по гр.д.

№ 321/2020г. ЯОС, за вземането е образувано изпълнително дело № С160014787/2016г., по което с три превода, последният от 03.09.- годината не се чете, е изплатена главницата и е останала дължима само сумата на лихвата.

Всъщност, с постановяване на Решение № 2014/24.02.2015г. по адм.д.№ 6044/2014г. по описа на ВАС и при приложение на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за сумата на лихвата също следва да се зачете 5-годишна давност и при положение, че е образувано изпълнително производство през 2016 г., по което са правени доброволни плащания от длъжника, поддържащи висящността на производството (решение № 4333 от 14.06.2019г. по гр.д. № 14118/2018г. на Софийски градски съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 315 от 15.05.2020год. по т.д. № 2143 по описа за 2019г. на ІІ т.о. ВКС), съдът не може да направи категоричен извод за погасяване на останалото вземане по изпълнителното дело по давност, само на основание въведеното с допълнителната молба на адв. Н. възражение за давност. Затова го приема за недоказано.

5

Твърди се, също в исковата молба, че по заповед за възлагане на ревизия № Р-02002815010743-020-001/22.12.2015г., е извършена проверка на „ДИКС 2001“ ЕООД, приключила с РА № Р-02002815010743-091-001/29.07.2016г. за установени задължения за довнасяне в размер общо на 344 093.20лв. и лихви за просрочия към тях в размер общо на 58 293.31лв., като от горните сума с отговора срещу исковата молба е извършено признание за 85 811.03лв.

Ревизионният акт е приложен на стр.62 по гр.д.№ 321/2020г. ЯОС и е за суми с общ размер на главниците от 344 093.20лв. и лихви за просрочия към тях в размер общо на 58 293.31лв. С приложеното на стр.234 решение № 2296/29.12.2017г. по адм.д.№ 2327/2016г. на Административен съд - Бургас и видно от определение № 2038/23.08.2018г. по адм.д.№ 2327/2016г. на Административен съд Бургас, актът е отменен за дължими по ЗДДС 30 999.40лв. главници за посочените в решението периоди и лихви в размер на 10 846.44лв.; със същото решение РА е изменен, като са намалени дължими около 44 714лв. и лихви – допълнително упоменати. В същото определение е посочено, че общо съдът е потвърдил данъчни задължения, включително лихви, в размер на 148 340.63лв. С решение № 5017/04.04.2019г. по адм.д.№ 13646/2018г. по описа на ВАС, решението на Административен съд Бургас е отменено в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 38 004,60лв. за данъчен период м.юни 2015г., както и по фактури №110/27.05.2015г и №114/30.05.2015г, издадени от „Пи Ар груп 5“ ЕООД, както и в частта на присъдените разноски в полза на Дирекция „ОДОП“ Бургас и делото е върнато за ново разглеждане. В останалата част е потвърдено. С решение № 57/14.01.2020г. по адм.д.№ 788/2019г. по описа на Административен съд - Бургас РА е отменен в горните части и е признато право на данъчен кредит в общ размер на 42 909.60лв. – стр.243. Така, според съда, дължимите суми за публични вземания общо са възлезли на приблизително 105 431.03лв.

Разпечатката съдържа 37 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c4c638a-2afe-4e34-bbf8-f6db69c97136