Решение № 3943 от 25.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3943 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100509321 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 16.11.2021 г. на ищците Ю. С. П. и Т. Й. Т. срещу решение № 20202091/22.10.2021 г. по гражданско дело № 39411/2020 г. на Софийския районен съд, 30 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение по отношение на ищците за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 28.08.2014 г. по ч. гр. д. № 31772/2014 г. на СРС, 87 състав, и е образувано изп. д. № 20148490401380 по описа на ЧСИ А.П., а именно: 3 735.55 лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода м. 05.2012 г. – м. 04.2013 г.; 459.25 лв. – лихва за забава за периода 30.06.2012 г. – 10.05.2014 г.; 460.72 лв. – разноски по делото, като жалбоподателите са осъдени да заплатят на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

1

Жалбоподателите поддържат, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че срокът, с изтичането на който процесните вземания се погасяват по давност е петгодишен, доколкото не са установени с влязло в сила съдебно решение а със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Считат, че давностният срок е тригодишен, тъй като се касае за периодични плащания. В нарушение на материалния закон съдът приложил ППВС № 3 1980 г. Неправилно съдът приел, че следва да се зачитат действията, извършени след перемпцията.

Сочат, че последното изпълнително действие е налагането на запори на 14.6.2017 г., като, с изтичането на тригодишен давностен срок, на 14.6.2020 г. вземанията са погасени по давност. Ето защо молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата, като счита обжалвания акт за правилен. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като не е допуснато нарушение на императивни правни норми Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с доводите в жалбата 2 следва да се добави и следното:

На първо място, между влизане в сила на заповедта за изпълнение на 28.8.2014 г. /датата, която е приел първоинстанционният съд и не е оспорена от ищците/ и последното изпълнително действие не са изминали три години.

Ето защо в случая е без правно значение дали за периода от образуване на изпълнителното дело до 26.6.2013 г. давността е спряла а тече или не. В допълнение следва да се посочи, и че според задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК , погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В мотивите е пояснено, че за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

На второ място, без правно значение в случая е и дали извършените изпълнителни действия след изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекъсват давността или не, тъй като в случая няма такива. След образуване на изпълнителното дело на 07.10.2014 г. до 14.6.2017 г. всискателят е правил искания за извършване на изпълнителни действия - с молби от 02.2.2016 г. и от 16.3.2017 г., а с молба от 03.12.2014 г. ищецът Ю. С. Т.а е признал вземанията, като е поискал разсрочване на изпълнението и е платил 192, 00 лева.

Единственият релевантен по делото спорен въпрос е с изтичането на какъв срок се погасяват вземанията по заповедите за изпълнение, по който въззивният съд намира следното:

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното 3 вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора /в този смисъл решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о./. Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.

Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й.

Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството - чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. По действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД /в този смисъл: решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др./.

Ето защо и доколкото не се установи погасяване на процесните вземания по давност /започнала да тече на 14.6.2017 г/./, изтекла към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, последните подлежат на изпълнение, поради което и предявените искове са неоснователни. Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд потвърдено като правилно.

По разноските:

Предвид изхода на делото на ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за възнаграждение за 4 юрисконсулт в размер на 100 лева. При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване предвид ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20202091/22.10.2021 г., по гражданско дело № 39411/2020г. на Софийския районен съд, 30 състав.

ОСЪЖДА Ю. С. П., ЕГН ********** и Т. Й. Т. , ЕГН ********** да заплатят солидарно на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100,00 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5