Решение № 1032 от 21.07.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. Русе, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20224520101571 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД от П. СТ. Д. против Община Русе за заплащане на сумата 1500.00 лева, представляваща частично предявен иск с общ размер 4000.00 лева- обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нанесените й от бездомно улично кучета ухапвания, ведно със законната лихва от датата на деликта- 25.02.2022 год. до изплащане на задължението. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че на 25.02.2022 г. била излязла на разходка в централната част на гр. Русе и когато се прибирала от центъра покрай ж.б. Б. на паркинга пред жилищния блок лежали две кучета- едното бяло, а другото черно. Двете кучета били бездомни, но живеели в района на ж.б. Б. като и двете били маркирани с ушни марки от общината. Като преминавала покрай тях, без да го е предизвиквала по какъвто и да е начин, черното куче се спуснало към нея. Преди да успее да реагира, кучето я ухапало по дясната подбедрица.

Изпитала силна болка и извикала от уплаха. В този момент с нея била дъщеря й, с която се връщала от центъра, и която с викове успяла да прогони кучето. Бедрото й започнало да я боли много силно, а образувалата се рана започнала да кърви, от което много се уплашила и се разплакала.

Стигнала до дома си, който се намирал в жилищен блок Б. и заедно с дъщеря й промили раната и спрели кръвотечението. Впоследствие разбрала, че черното куче е нападало и други съседи, живеещи в блока.

Посетила личния си лекар Д-р А.Р., която поставила диагноза **************", прегледала раната от ухапването, като й изписала поставяне на ваксина против тетанус.

1

3акупила си ваксината и личния лекар я поставил на 28.02.2022 год. Също така посетила и отделението по съдебна медицина при УМБАЛ Канев АД, където й било направено съдебномедицинско освидетелстване. В заключението на съдебния лекар било записано, че при освидетелстването й е установена разкъсно- контузна рана и кръвонасядане на дясна подбедрица. Установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети с изразен ръб, каквито може да бъде кучешки зъб и по давност да бъдат получени както се съобщава в предварителните сведения.

След инцидента с ухапването няколко нощи поред не спала спокойно и пълноценно, сънувала кошмари и се будила много често, обляна в пот. Раната от ухапването предизвикала кръвонасядания и много силни болки, които й пречели да се движи пълноценно в продължение на две седмици. До настоящия момент изпитвала страх, че при всяко излизане може отново да й се случи същото, тъй като в района, в който живее, продължават да живеят двете бездомни кучета. Всеки път, когато се налагало да се прибира вкъщи от разходка или обратно, се налагало някой да я изпраща до самия вход на дома й.

На 18.03.2022 г. посетила отново личния се лекар, тъй като имала болки на ухапаното място. Д-р Р. я прегледа и й дала направление за съдов хирург, тъй като страдала от разширени вени на краката, а тези вени били засегнати от ухапването на кучето. На 18.03.2022 г. посетила кабинет на Д- р М.Т. - съдов хирург. Бил й извършен преглед, като докторът й обяснил, че трябва време, за да се успокои мястото и да отшуми болката.

Ищецът счита, че за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психическо разстройство, следва да отговаря Община Русе, тъй като общинските власти не са положили достатъчно грижи за неналичието на опасни, бездомни, скитащи кучета на територията на общината. Община Русе изобщо не е изпълнила задълженията си, които са и вменени от 3акона за защита на животните. Моли да се осъди ответника да й заплати сумата от 1500 лева, частично предявен иск от 4000 лева, представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди в резултат на ухапване от бездомно куче, ведно със законната лихва от датата на деликта - 25.02.2022 г. и направените разноски по делото.

В своя писмен отговор ответникът оспорва иска, както по основание, така и по размер. Твърди, че няма никакви данни, че бездомното куче е под надзора и грижите на Община Русе. Счита претендираните неимуществени вреди за прекомерни. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е ухапан от куче, а факта кое е кучето и кой упражнява надзор над него. Твърди, че е положил достатъчно грижи чрез свои служители за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствените кучета към хората.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на разпитаните по делото свидетели М.И. Д.- дъщеря на ищеца и П.Д.

Д.- снаха на ищеца, които лично са възприели инцидента и които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото, се 2 установява, че на 25.02.2022 год. в гр. Русе пред бл. Б. в кв. Р. когато се прибирала от разходка в центъра на града, ищецът заедно с дъщеря си забелязали на паркинга пред блока да лежат две бездомни кучета, които имали марки с номера на ушите. Едното било черно на цвят, другото бяло с кафяво. И двете били едри животни. Когато били на около 20 метра от входа, в който живеят- Е, черното куче нападнало изотзад и изневиделица ищеца, и я ухапало по десния крак. Потекла кръв и това наложило двете жени да се приберат бързо вкъщи, заедно със свидетеля П. Д., с която имали среща пред блока и която също станала свидетел на инцидента. В жилището оказали първа помощ на пострадалата- промили раната и я превързали. Свидетелките дали успокоително на пострадалата, защото била много уплашена. Тъй като денят бил петък, по съвет на личния лекар, която работела до ранния следобед този ден, в първия работен ден следващата седмица посетили кабинета й, в който била прегледана и поставена ваксина против тетанус. Ищецът не счела за необходимо да потърси Бърза помощ, тъй като състоянието й не било спешно, кракът я болял много и предпочела да лежи вкъщи. Не се установи по делото да е имала нужда от спешна медицинска помощ, поради което съдът преценява предприетите действия за правилни.

Била прегледана и от съдебен лекар, за което обстоятелство представя съдебномедицинско удостоверение от 28.02.2022 год., от което е видно, че по задновъншната повърхност на дясна подбедрица, в средната трета се установява ивицовидно синкаво- червеникаво кръвонасядане с размери около 4/8 см, като към предния му край има рана с неправилна форма, охлузени ръбове и размери около 0,2/0,4 см, под нивото на околната здрава кожа, покрита с тъмночервена коричка. Според съдебния лекар установените увреждания са резултат от действието на твърди и тъпи предмети с изразен ръб, каквито може да бъде кучешки зъб и по давност могат да бъдат получени, както се съобщава в предварителните сведения.

Не са представени доказателства, обуславящи необходимост от продължаване на лечението или извършване на рехабилитация по отношение на описаните увреждания.

Месец по- късно ищецът посетила съдов хирург, защото болките продължавали.Няма данни да са установени последствия от ухапването по отношение на заболяването йразширени вени на долни крайници от години, не е провеждано лечение.

Според свидетелите болките продължили две- три седмици. Ищецът не излизала от жилището си, защото я болял крака. Дъщеря й правила превръзки една седмица, за да спадне оттокът. През тази първа седмица изпитвала силни болки, нощем не можела да спи.

Свидетелката М. Д. заяви, че преди около месец двете кучета изчезнали от околоблоковото пространство. През този период- от края на февруари до края на май ищецът не смеела да излиза сама пред блока, тъй като се страхувала да не я нападнат отново.

Съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше да установи, че вредите са резултат от непреодолима сила или на чужда причина. Доказателства в този смисъл не са представени по делото. От приложените и приети писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че кучето, което е 3 причинило травма на ищеца, е безстопанствено и същото се намира под надзора на ответника, който по силата на закона извършва дейност по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета и изолиране на безстопанствените животни в определени за целта места.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Със Закона за защита на животните на общините е възложена чрез техните органи със закон дейността по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета, да изолират безстопанствените кучета в определени за целта места. Бездействието по тези дейности ангажира отговорността на общината по общия исков ред по чл. 49 ЗЗД. Общините отговарят съобразно разпоредбите на гл. V от Закона- „Безстопанствени животни”. В този смисъл е константната практика на съдилищата.

Съгласно чл. 40 от Закона за защита на животните Общинските съвети са задължени да приемат програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им. Съгласно §1, т. 12 от ДР на ЗЗЖ "овладяване на популацията" е научнообосновано регулиране на популацията на безстопанствените животни, което позволява контрол над броя им и цели освобождаването на улиците от тях.

Кметовете на общини организират изпълнението на програмите. Дейността се извършва както от общините, така и от неправителствени организации, съобразно регламентацията на закона. Те улавят безстопанствените кучета и на основание чл. 47 ги настаняват в приют, кастрират ги, обезпаразитяват ги и ги ваксинират срещу бяс. След това тези кучета се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони и се регистрират по чл. 174 от ЗВМД. Ако не се явят желаещи, кучетата се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50 от ЗЗЖ. Според чл. 49 от същия закон, отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл.

47, ал. 3 . Тези организации са длъжни да заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации и да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.

Чл. 55 от ЗЗЖ предвижда, че след блокиране на раждаемостта на безстопанствените кучета в населеното място, те се настаняват поетапно в приюти по програми за намиране на собственик или за доживотно отглеждане. Според § 17 от ПЗР към ЗИДЗЗЖ (ДВ, бр. 92 от 2011 год.) в срок до 31 декември 2015 год. общинските съвети и кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1. Когато след изтичането на този срок на територията на съответната община бъдат намерени безстопанствени кучета, на кмета се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лева, а при повторно нарушение глобата е в двоен размер.

4

Освен това чл. 57 от ЗЗЖ предвижда, че обществен контрол за прилагането на закона се осъществява от упълномощени представители на юридически лица, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в чиито устави е предвидена дейност за защита на животните. Този контрол, който неслучайно е наречен „обществен”, не предвижда възможност за налагане на санкции, а е по- скоро насочен към спазване изискванията за защита на животните. Контролът по изпълнение на закона, предвиден в Глава шеста, Раздел ІІ на закона, изрично обособен като такъв на самостоятелно основание от законодателя, предвижда право и задължение на органите на местната власт да осъществяват контрол за изоставяне на животни на територията на общината, за идентификация и регистрация на кучета, за спазване изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община и върху кучетата и местата по чл. 47, ал. 3. Такъв контрол имат задължение да осъществяват именно органите на местната власт, не и неправителствените организации и поради това задължение и обективна отговорност има ответникът в настоящото производство.