Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6256 от 17.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1391/2023
Вид
Решение № 6256
Подписан
17.10.2025
В сила
17.10.2025
Състав
Албена Александрова, БИЛЯНА СИМЧЕВА, Нели Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, ал.1, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл.493, ал.1, т.2 и т.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.493, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 6256 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100501391 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 10988 от 11.10.2022 г. СРС, 180 с-в, по гр.д.№ 6142/22 г. е осъдил ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД да заплати на ЗД „Евроинс“ АД на основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД сумата от 415,61 лв., представляваща регресно вземане-невъзстановена от ответника част от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, представляваща разходи за заместващ автомобил във връзка с настъпило на 17.03.2021 г. в гр.София, ул.

„Александър Екзарх“ ПТП, във връзка с което е образувана преписка по щета № 0500851692/19.03.2021 г. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 09.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ с оплаквания, че решението е неправилно и необосновано.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че стойността за заместваща автомобил представлява разумно направен и необходим разход, който е дължим от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ съгласно чл.493, 1 ал.1 КЗ.Излага доводи, че наемането на заместващ автомобил не представлява такъв разход, тъй като ако не беше настъпило произшествието, е възможно заместващият автомобил да се повреди поради техническа, технологична или друга причина.Поддържа, че при предоставяне на „заместващ автомобил“ следва да се предостави абсолютно идентичен като характеристики на увреденото превозно средство автомобил, тъй като по този начин е възможно да се ощетят потребителите и ползвателите на застрахователната услуга.Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- ЗД „Евроинс“ АД оспорва същата.Излага твърдения, че първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице причинно-следствена връзка между установените разходи за заместващ автомобил и настъпилото ПТП, тъй като ако не беше настъпило произшествието, на застрахования нямаше да се налага да ремонтира автомобила, през което време да е в невъзможност да го ползва и да трябва да наеме заместващ автомобил.Твърди, че съгласно чл.493, ал.1, т.3 КЗ застрахователят по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива имуществени вреди и пропуснати ползи, а не само разходи за ремонт.В случая собственикът не е имал възможност да упражнява пълноценно правото си върху процесния автомобил, което представлява пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.411 КЗ.Ищецът- ЗД „Евроинс“ АД твърди, че на 17.03.2021 г. в гр.София, бул.

„Александър Екзарх“, бл.22 е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а.

„Опел Астра“ с ДК № ****- И.Д., който се е движел с несъобразена скорост и е ударил паркирания л.а. „Нисан Кашкай“ с ДК № ****, собственост на Г.Н..За настъпилото ПТП е съставен протокол № 1789116/17.03.2021 г.С полица № 00500100390497/27.11.2020 г. л.а. „Нисан Кашкай“ с ДК № **** е застрахован по застраховка „Каско на МПС“, валидна към датата на ПТП и при ищеца е образувана щета № 0500851692/19.03.2021 г., по която е определено застрахователно обезщетение в размер на 13 831,88 лв., в т.ч. разходите за 2 заместващ автомобил в размер на 415,61 лв., изплатено на 21.10.2021 г.Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, респ. срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.Към момента на ПТП гражданската отговорност на виновния водач е застрахована в ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД.Ответникът е извършил частично плащане в размер на 13 431,27 лв., като непогасеният остатък възлиза на 415,61 лв.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 415,61 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500851692/19.03.2021 г. със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът- ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД е оспорил иска с твърдения, че претендираното обезщетение надвишава значително претърпените вреди.Твърди, че разходите за заместващ автомобил не са в причинна връзка с настъпилото събитие.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 17.03.2021 г. в гр.София, на бул. „Александър Екзарх“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Нисан Кашкай“ с ДК № ****, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № ****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; че във връзка с процесното ПТП при ищеца е образувана преписка по щета № 0500851692/19.03.2021 г., по която е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 13 831,88 лв.; че ищецът е изпратил до ответното дружество регресна покана, получена на 28.10.2021 г., както и че след получаването на поканата на 25.11.2021 г. ответното дружество е възстановило на ищеца сумата от 13 431,27 лв., респ. че към датата на подаване на исковата молба е налице неизплатена част от претендираната от ищеца сума в размер на 415,61 лв., представляваща разходи за заместващ автомобил.

Видно от представената полица по застраховка „Каско на МПС“ и добавък № 1 клауза „Е+“-Заместващ автомобил застрахователят се е задължил да предостави посочената услуга след изрично писмено искане от 3 застрахования и попълване на декларация от него.

От заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза на вещото лице Й.Й. е установено, че щетите по л.а. „Нисан Кашкай“ с ДК № **** се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 17.03.2021 г. произшествие.Стойността, необходима за възстановяване на автомобила на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 13 354,90 лв.Средната дневна пазарна стойност за наем на автомобил със същия период на експлоатация като предоставения заместващ автомобил за периода 22.04.2021 г.-13.05.2021 г. е 36,73 лв.Средната пазарна стойност на наема на автомобил от класа на заместващ автомобил-л.а. „Опел корса“ с рег.№ **** за посочения период е 771,23 лв.Обичайните ликвидационни разноски по щета по риск „Каско“ са в размер на 15 лв.

По делото е разпитан и свидетелят Г.Н., който твърди, че си спомня за процесното ПТП през пролетта на 2021 г.Твърди, че автомобилът му „Нисан Кашкай“ с ДК № **** е бил паркиран пред блока на ул. „Александър Екзарх“ и е бил сплескан.Колата, която го е ударила, също е била на място.Съставен е протокол за ПТП.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения автомобил, плащане на застрахователното обезщетение, наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди, застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника.

За да уважи иска първоинстанционният съд е приел, че по делото не се оспорва наличието на предпоставките на фактическия състав на чл.411, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника.Спорът е дали в обхвата на застрахователното обезщетение се включват разходите за заместващ автомобил.Съдът е изложил мотиви, че в случая е засегнато имуществото на увреденото лице и ако автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи ремонта му и собственикът му щеше да продължи да го ползва.

Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства се установи наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Предмет на спор пред въззивното производство е дали ответникът дължи платената сума за разход за наем на заместващ автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1, т.2 и т.3 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите 4 покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.В тези случаи застрахователят покрива: вредите, причинени на чуждо имущество и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането.

Неоснователно е възражението на въззивника, че вредите, представляващи разходи заемане на заместващ автомобил, не са в пряка и непосредствена причинна връзка с процесното ПТП. Невъзможността на собственика на увредения автомобил да го ползва през периода на престоя в сервиз за ремонт е в резултат от процесното ПТП, причинено по вина на водача по автомобила, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника. Ако автомобилът не беше увреден в резултат на деликта, нямаше да възникне необходимостта от ремонта му и от ползването на заместващ автомобил, съответно - от заплащане на наем за същия.

Платеното обезщетение за заплатен наем за ползване на заместващ автомобил е включено в лимита на отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл. 429, ал. 2 т. 1 КЗ.Отговорността на застрахователя е договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата.

От събраните доказателства се установи, че платената сума от ищеца е в по-малък размер от средната дневна пазарна стойност за наем на автомобил от класа на процесния автомобил, поради което искът за главница е изцяло основателен.

Други конкретни оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 100 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10988 от 11.10.2022 г. на СРС, 180 с-в, по гр.д.№ 6142/22 г.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ с ЕИК 000694286 и със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на ЗД „Евроинс“ АД с ЕИК 121265113 и със седалище и адрес: гр.София, бул.

„Христофор Колумб“ № 43 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 100 лв.разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

5

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6