Решение № 297 от 19.10.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Враца, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Ваня Люб. Василева като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20231420200599 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. В. А., гр. Враца, срещу Наказателно постановление (НП) №23-1795-000156/23.05.2023 г., издадено от началник група към ОДМВР Враца, РУ Враца, с което за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП, на основание чл.178Д ЗдвП, на жалбоподателят е наложена глоба в размер на 200 лв.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и недоказано и при излагането на аргументи в подкрепа на оплакванията, се прави искане за неговата отмяна.

В с.з. жалбоподателят се представлява от адв. Е. Г. – ВрАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 14.04.2023 г., около 20:45 часа, в гр. Враца, на ул. Н. Войводов, пред магазин Домко, жалбоподателят паркирал л.а. Шкода с рег. №****, негова 1 собственост. На същият бил съставен фиш серия Р №267190, а след подадено възражение му бил съставен АУАН за това, че е паркирал на място, определено за хора с трайни увреждания, с което е посочено, че е извършил нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗдвП.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното нарушение и посочване като нарушена разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 ЗдвП, на 23.05.2023 г. е издадено НП, с което на основание чл.178Д ЗДвП на жалоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – фиш серия Р №267190, снимков материал към него и от останалите приложени по делото материали. От доказателстевната съвкупност се установява, че на посочената в АУАН дата и час жалбоподателят е паркирал автомобила си на място, обозначено с пътен знак Д21. От снимковия атериал се установява и това, че освен пътен знак Д21, няма обозначаване с пътна маркировка с международен символ за достъпност. Установява се и това как е съставен АУАН и на какви доказателства се позовава същия. Доколкото обаче изведената фактология е безспорно установена, съдът намира по-подробното съвкупно и поотделно анализиране на доказателстевната маса за ненужно и обременяващо съдебния акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето, че е извършено нарушение, начина 2 на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото по делото по категоричен начин се установява, че на процесната дата жалоподателят е паркирал автомобила си на място, до което има обозначение с пътен знак Д21. Установява се обаче и това, че липсва каквото и да е обозначаване с пътна маркировка с международен символ за достъпност. При това съдът приема, че мястото на което жалбоподателя е паркирал автомобила си не е маркирано съобрано предвиденото в закона и не може да се приеме, че той е извършил внеменото му с АУАН и НП нарушение. Безспорно е, че забраната на чл.98, ал.2, т.4 ЗдвП е въведена с цел да обезпечи в най-пълна степен възможността на хората с трайни увреждания да бъде осигурен достъп до различни обекти.

Факт е и това, че местата за паркиране за такива хора се обозначават с пътен знак Д21 като съгласно чл.3 от Наредба №18/23.07.2001 г., пътните знаци могат да се използват самостоятелно или в съчетание с пътна маркировка, светлинни сигнали и други средства за сигнализация и организация на движението. Предвидено е обаче и това, че те се поставят в обхвата на пътя при спазване на изискванията на наредбата, а в населените места следва да се съобразии и проекта за организация на движението. И действащата в тази насока Наредба №4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хора с увреждания, в своя чл.22 предвижда, че местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 съобразно Наредба №18/2001 г. и едновременно с това с пътна маркировка с международния символ за достъпност (светлосиният маркировка със знак за инвалидна количка). В случая мястото на което е паркирал жалбоподателят, намиращо се в населено място, е обозначено само с пътен знак Д21. А за да може да се приеме, че е налице обозначаване съобразно предвиденото в закона е необходимо паркомястото като такова, 3 което следва да бъде ползвана от инвалиди, задължително следва да е както с поставен пътен знак Д21, така и в допълнение към него да е обозначено със съответната сигнализация за пътната маркировка - с пътна маркировка с международния символ за достъпност. Тази кумулативност в случая не е налице, при което съдът намира, че не може да се приеме, че е извършено нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗдвП. При това НП следва да се отмени, а жалбата да се приеме за основателна.

При този изход на делото, направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените в хода на производството разноски за адвокатско възнагарждение се явява основателно.

Видно е, че се претендират разноски за възнаграждение в размер на 400 лв., което възнагражждение се явява съобразено със сложността на делото и предвидените размери на възнагражденията в Наредба №4/2001 г. за минимлните адвокатски възнаграждения. Ето защо въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лв.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-1795-000156/23.05.2023 г., издадено от началник група към ОДМВР Враца, РУ Враца, с което за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП, на основание чл.178Д ЗдвП, на Ц. В. А., гр. Враца, е наложена глоба в размер на 200.00 лв.

ОСЪЖДА ОДМВР Враца ДА ЗАПЛАТИ на Ц. В. А., ЕГН:**********, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща направени в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4