Решение № 19020 от 11.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19020 гр. София, 11.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20261110109866 по описа за 2026 година

Предявен е от ..., ЕИК ......., срещу ......, ЕИК ......, осъдителен иск с правно основание чл.

411 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 2 104,80 евро, представляваща непредявената в предходно производство част от суброгационно вземане по щета № ....., ведно със законната лихва от предявяването на настоящия иск до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 08.08.2023 г., на път ......., водачът на лек автомобил „.....“, с рег. № ......, предприел изпреварване на движещия се пред него автомобил „......“, с рег. № ..., който бил подал светлинен сигнал за завой наляво. Последвал страничен удар, вследствие на който автомобилът „......“ се отклонил и се ударил в дърво.

Към датата на произшествието увреденият автомобил бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско Престиж“, обективирана в полица № ......., а гражданската отговорност за автомобила „.....“ била застрахована при ответника.

По образуваната щета № ..... ищецът извършил оглед, опис и оценка на уврежданията, възложил ремонт на доверен сервиз и изплатил обезщетение в размер на 8 244,80 лв.

Отправил регресна покана до ответника, който на 02.11.2023 г. заплатил частично сумата 4 129,90 лв.

За част от непогасеното вземане бил предявен иск за 10 лв., уважен с влязло в сила решение № 4321/13.03.2025 г. по гр. д. № 56926/2024 г. на Софийския районен съд, 156 състав.

Ищецът поддържа, че ответникът заплатил присъдената по частичния иск сума, но не погасил останалата част от задължението, предмет на настоящото производство.

Претендира разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва иска по основание и размер.

1

Поддържа, че исковата молба е нередовна поради недостатъчно описание на механизма на произшествието и липса на конкретизация на вредите по вид и стойност. Оспорва доказателственото значение на двустранния констативен протокол, твърдения механизъм на ПТП и причинната връзка между произшествието и всички претендирани увреждания.

Релевира възражение за съпричиняване от водача на увредения автомобил. Оспорва стойността на ремонта, цените на резервните части, материалите и труда, както и приложените нормовремена. Твърди, че част от детайлите са могли да бъдат ремонтирани вместо подменени, и възразява срещу остойностяване по цени на официални сервизи предвид възрастта на автомобила.

Поддържа също, че със заплащане на сумата 2 104,80 евро е изпълнил изцяло задължението си към ищеца. Оспорва претенцията за законна лихва. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Исковата молба е редовна. Посочени са произшествието, участващите автомобили, застрахователните правоотношения, изплатеното обезщетение, извършените частични плащания и размерът на търсената защита. Представените опис и калкулация индивидуализират уврежданията, за които е изплатено обезщетението. Оспорването на тяхната стойност и необходимия способ за отстраняването им е въпрос по съществото на спора.

Искът е допустим, тъй като предмет на настоящото производство е част от вземането, която не е присъдена с решението по предходния частичен иск.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за размера на вземането, останало непогасено след доброволното плащане и присъдената по предходното дело сума, както и за съответствието на изплатеното обезщетение с действително необходимите разходи за възстановяване на увредения автомобил. Ответникът носи тежестта да установи твърдяното последващо погасяване на задължението чрез плащане.

Установените с влязлото в сила решение общи правопораждащи факти не подлежат на повторно доказване и пререшаване.

С определението от 07.07.2026 г., допълнено в заседанието на 10.09.2026 г., докладът е обявен за окончателен. Като безспорни са отделени наличието на застрахователните правоотношения, изплащането на обезщетението от ищеца, доброволното частично плащане от ответника и наличието на влязло в сила решение по частичния иск.

С решение № 4321/13.03.2025 г. по гр. д. № 56926/2024 г. на СРС, 156 състав, между същите страни е уважен частичен иск за 10 лв. от същото суброгационно вземане, произтичащо от ПТП от 08.08.2023 г.

Съобразно чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК и разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 2

3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС решението по уважения частичен иск обвързва съда относно общите правопораждащи факти на спорното право. Пълният размер на вземането извън присъдената част подлежи на самостоятелно установяване в настоящото производство.

Следователно не подлежат на пререшаване настъпването на процесното произшествие, противоправното и виновно поведение на застрахования при ответника водач, възникването на отговорността му за причинените вреди и суброгирането на ищеца след изплащане на застрахователното обезщетение.

Възражението за съпричиняване е било въведено и в производството по частичния иск, приключило с уважаването му без намаляване на вземането на това основание. Разрешеният въпрос за приноса на увредения не може да бъде преразглеждан в последващото производство за остатъка от същото вземане. Това съответства и на практиката на ВКС, обективирана в решение № 89/28.01.2020 г. по т. д. № 2741/2015 г., I т. о., и решение № 20/30.06.2020 г. по т. д. № 376/2018 г., I т. о.

Представената полица „Каско Престиж“ № ....... удостоверява застрахователното покритие за автомобила „......“, с рег. № ..., за периода от 23.01.2023 г. до 22.01.2024 г. Справката от Гаранционния фонд установява действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за автомобила „.....“, с рег. № ......, към датата на произшествието.

От уведомлението за застрахователното събитие, писменото обяснение на водача, описа и калкулацията по щетата се установяват заявените и констатирани увреждания. Описани са повреди по предната броня и решетките, предния капак, левия преден калник, левите врати и праг, както и необходимите бояджийски работи по останалите посочени детайли.

С възлагателно писмо от 11.08.2023 г. ремонтът е възложен на ...... Представената фактура № ...../25.09.2023 г. е за ремонт по процесната щета на обща стойност 8 244,80 лв. с ДДС, от които 6 870,67 лв. данъчна основа и 1 374,13 лв. ДДС. Приемо-предавателният протокол от 25.09.2023 г. удостоверява приемането на автомобила след отстраняване на уврежданията.

Докладът по щетата съдържа определено обезщетение от 8 244,80 лв. и отчетени разходи от 11,74 лв. Фактът на изплащане на обезщетението е отделен като безспорен, поради което не се нуждае от допълнително доказване.

Регресната покана от 02.10.2023 г. и документът за изпращането удостоверяват предявяването на претенцията пред ответника. Безспорно е и извършеното от него частично плащане на 02.11.2023 г. в размер на 4 129,90 лв.

В настоящото производство не са разпитани свидетели. Обсъдените в предходното решение свидетелски показания не се третират като непосредствено събрани по настоящото дело; значението на предходното производство произтича от обвързващото действие на постановеното по него решение.

По делото е изслушана и приета САТЕ, изготвена от вещото лице Й. Д. Й..

Експертът е съобразил описа и калкулацията на уврежданията, както и възрастта на 3 автомобила към датата на произшествието — 9 години, 6 месеца и 8 дни, считано от първоначалната регистрация на 31.01.2014 г.

Стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени към датата на ПТП е определена на 7 779,38 лв. без ДДС, включващи 4 523,13 лв. резервни части, 500 лв. демонтаж и монтаж, 650 лв. възстановителни работи, 1 165 лв. бояджийски труд, 911,25 лв. боя, материали и крепежни елементи и 30 лв. камера. С начислен ДДС общата стойност е 9 335,26 лв., равностойни на 4 773,04 евро.

В заключителния текст сумата 9 335,26 лв., съответно 4 773,04 евро, е означена като стойност „без ДДС“. Това означение противоречи на подробната рекапитулация, в която изрично са разграничени данъчната основа, начисленият ДДС и крайната стойност. Съдът възприема разгърнатото изчисление, от което недвусмислено се установява, че посочената крайна сума включва ДДС.

По въпроса за възможността детайлите, предвидени за подмяна, да бъдат възстановени чрез ремонт експертът е посочил, че поради липса на снимков материал не може да направи категоричен извод. Поради това заключението не установява техническа невъзможност за ремонт на тези детайли.

Тази ограниченост на отговора не обезсилва остойностяването на документираните увреждания. Съдът съобразява експертизата съвместно с описа, подробната калкулация, фактурата и приемо-предавателния протокол. Те установяват конкретните ремонтни дейности и извършеното възстановяване на автомобила. Не са представени конкретни технически данни, които да опровергават отразената степен на уврежданията или да установяват равностоен способ за отстраняването им на по-ниска стойност.

При преценката по чл. 202 ГПК съдът кредитира експертизата относно стойността на ремонта. Използваните средни пазарни цени и нормовремена са индивидуализирани, а определеният по тях размер надвишава действително изплатеното обезщетение.

Съгласно чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка, изплатил обезщетението, встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за определянето му.

Размерът на суброгационното вземане се ограничава от действителните вреди и платеното обезщетение. В случая стойността на възстановяването по средни пазарни цени е по-висока от изплатените 8 244,80 лв. Следователно възражението за завишен размер на обезщетението не се потвърждава.

Възрастта на автомобила е съобразена от вещото лице. Самото обстоятелство, че автомобилът е в експлоатация повече от осем години, не обосновава намаляване на доказаните необходими ремонтни разходи. Размерът е установен по средни пазарни цени, а не единствено въз основа на договорените между ищеца и доверения сервиз условия.

Към обезщетението се прибавят отчетените в доклада по щетата обичайни разходи от 11,74 лв. След приспадане на доброволно платените 4 129,90 лв. и присъдените по частичния иск 4

10 лв. непогасеният остатък е: 4 116,64 лв. Превалутиран по официалния курс, този остатък възлиза на 2 104,80 евро и съответства на предявения размер.

Неоснователно е възражението за последващо погасяване чрез плащане на сумата 2 104,80 евро. Ответникът не е представил платежно нареждане, банково извлечение или друго доказателство за такова плащане. Установеното доброволно плащане от 4 129,90 лв. е съобразено при изчисляването на остатъка и не доказва погасяване на настоящата претенция.

Искът следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на спора ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

По представения списък по чл. 80 ГПК са претендирани 84,17 евро държавна такса, 300 евро депозит за САТЕ и 200 евро юрисконсултско възнаграждение, общо 584,17 евро. Внесеният депозит за експертизата е използван за заплащане на възнаграждението на вещото лице съобразно определението в откритото заседание.На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро, съобразно действителната фактическа и правна сложност на настоящото производство и обема на осъществената защита. Основанието на вземането е установено с влязлото в сила решение по частичния иск, поради което настоящият спор е ограничен основно до размера на непогасения остатък.

Производството е приключило в едно открито съдебно заседание, без допълнителни доказателствени искания от ищеца и без оспорване на приетото експертно заключение.

Общият размер на подлежащите на присъждане разноски е 434,17 евро, включващи 84,17 евро държавна такса, 300 евро за експертизата и 50 евро юрисконсултско възнаграждение.