Решение № 1006 от 18.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. Варна, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100501596 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 вр. чл. 317 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 3589/31.05.2023г. от Обединено училище „Свети Иван Рилски” - с. Червенци, общ. Вълчи дол, обл. Варна, представлявано от директора Я.Н., чрез процесуалния му представител адв. В.

М., срещу решение № 82 от 11.05.2023г., постановено по гр. дело № 38/2023г. на РС Девня, с което са уважени предявените от П. Д. С., ЕГН ********** от с. Брестак, обл. Варна, ул. „Ч.” *** срещу въззивника обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, с които е признато за незаконно и отменено уволнението на въззиваемата, извършено от работодателя със заповед № 229/30.12.2022г., въззиваемата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Заместник - директор учебна дейност“ в ОбУ „Свети Иван Рилски” - с. Червенци и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата сумата от 8402,92 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа в резултат на уволнението за периода от 03.01.2023г. до 24.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2023г. до окончателното й изплащане.

В жалбата e изразено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния 1 закон и събраните доказателства.

Въззивникът оспорва приетото от съда, че към момента на уволнението, синдикалната организация се е състояла от повече от трима членове и съгласно чл. 15, ал. 1 от Устава на Синдиката на българските учители и същата е основна структурна единица на СБУ, чиято легитимност била доказана с удостоверение за легитимност № 0309/22.12.2022г. на председателя на ОбщКС на СБУ гр. Вълчи дол, както и че синдикалната организация при училището правила ежемесечни отчисления на членски внос към ОбщКС на СБУ гр. Вълчи дол. Счита, че в първоинстанционното производство не са събрани доказателства, че въззиваемата се ползва от предварителна закрила по чл. 333, ал. 4 от КТ, тъй като не е установена легитимността на синдикалната организация и съответно защитата, която би могла да черпи от колективния договор между синдикалната организация и училището. Намира за незаконосъобразно взетото от организацията решение за отказ да се даде съгласие за съкращаване на щата на заместник директора.

Счита, че решението да се даде съгласие за уволнението по чл. 333, ал. 4 от КТ се взема от колективния синдикален орган, а неговият председател само писмено уведомява работодателя за решението. Освен това, плащането на членски внос от членове към Общински координационен съвет на СБУ при Община Вълчи дол, не удостоверявало съществуването на синдикална организация при училището, тъй като съгласно чл. 8, ал. 5 от Устава на синдиката на българските учители, синдикалното членство може да е индивидуално до изграждане на синдикална организация в образователната институция, тоест плащания могат да постъпват и от физически лица. От изявлението на председателя на ОбщКС на СБУ - Вълчи дол не ставало ясно как и от кого постъпват пари за членски внос, дали от името на синдикалната организация или от името на лице, което си е вменило функция на представителен орган. Намира, че отговорът на председателя на ОбщКС на СБУ - Вълчи дол не представлява удостоверение за легитимност на синдикалната организация, а представеният документ № 0309/22.12.2022г. удостоверява легитимност на Общински координационен съвет на СБУ при Община Вълчи дол, но не и на основната структурна единица на СБУ синдикалната организация. По делото липсвали доказателства за сформиране на синдикална организация при училището, както и такива за регистрирането ѝ към ОбщКС на СБУ при Община Вълчи дол.

Отправеното искане е да се отмени обжалвания съдебен акт и за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. В съдено заседание въззиваемата, чрез процесуалния си представител адв. Н. С., оспорва въззивната жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

2

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ от П. Д. С. срещу Обединено училище „Свети Иван Рилски” - с. Червенци.

Ищцата твърди в исковата молба, че е работила в Обединено училище „Свети Иван Рилски“ - с. Червенци по трудов договор за неопределено време, на длъжност „Заместник директор учебна дейност“. На 03.01.2023г. й е връчена Заповед № 229/30.12.2022г., издадена от директора на училището, с която трудовото й правоотношение е прекратено, на основание чл. 328 ал. 1 т.

2 от КТ - поради съкращаване на щата. Като мотиви в оспорената заповед е посочено, че уволнението й се извършва поради финансови затруднения в изпълнение на бюджет 2022г., а именно - недостиг на средства за изплащане на месечно трудово възнаграждение на персонала и покриване на текущите разходи на училището, поради което е необходимо оптимизиране на бюджета за 2023 г., както и въз основа на утвърдени щатно и длъжностно разписание на училището със заповеди № 226 и № 227 от 22.12.2022г.

Ищцата намира уволнението си за незаконосъобразно като твърди, че не е налице визираното в заповедта основание, тъй като към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение бюджетът на училището за 2022г. е изпълнен и всички трудови възнаграждения на персонала на училището за 2022г. са изплатени изцяло, както и текущите разходи и не е било налице недостиг на средства. Твърди, че към датата на уволнението директорът на училището е нямал възможност да оптимизира бюджета за 2023г., тъй като същият се определя от Община Вълчи дол и е извън правомощията му да определя неговия размер или структура, а още по - малко да предвиди дали ще бъде налице недостиг в бюджета в края на бюджетната 2023г., за да обоснове уволнението й с такъв евентуален бъдещ недостиг на средства в бюджета преди началото на 2023г. Твърди също, че длъжността, която е заемала преди уволнението, включвала и задължителна преподавателска заетост на учител по „Български език и литература“ /чл. 35 от Наредба № 15 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти обн. ДВ бр. 61/2019г./, поради което счита, че тази длъжност е премахната само формално от длъжностното щатно разписание на ОбУ „Свети Иван Рилски“ - с. Михалич, като фактически трудовата функция не е премахната и се изпълнява и към настоящия момент от друго лице.

На следващо място счита, че прекратяването на трудовото правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ изисква работодателят да извърши подбор, според критериите, посочени в чл. 329 от КТ. Такъв не е извършен между лицата, заемащи същата или сходна длъжност, като след нейното уволнение на работа са останали учители, които имат по-ниско образование и професионална квалификация от тази, която ищцата притежава.

Сочи, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 333, ал. 4 от КТ, 3 която предвижда предварителна закрила при уволнение на членове на синдикална организация, когато това е предвидено в колективен трудов договор и за извършеното съкращение не е взето предварително съгласие от синдикалната организация. Твърди, че синдикалната организация, в която членува, изрично е изразила несъгласие в отговор на отправено от работодателя искане за уволнението й. С това е нарушена разпоредбата на чл.

10 ал. 3 от действащия Колективен трудов договор, сключен на 05.01.2021г. между работодателя - ОбУ „Свети Иван Рилски“ - с. Червенци и синдикалната организация в училището.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез проц. Представител, депозира писмен отговор, в който оспорва исковата молба и моли същата да се отхвърли неоснователна, необоснована и недоказана. Оспорва твърденията на ищцата, че към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение бюджетът на училището е изпълнен и всички трудови възнаграждения са изплатени и не е бил налице недостиг на средства, като представя писмени доказателства, установяващи реалното отпускане на безлихвен заем от Община Вълчи дол за нуждите по изплащане на трудови възнаграждения на персонала на ОбУ „Свети Иван Рилски“ с. Червенци. Твърди, че не е следвало да се провежда подбор, тъй като заеманата от ищцата длъжност „Заместник директор учебна дейност“ е била единствена и е нямало друга такава длъжност. Твърдението за членуване на ищцата в синдикална организация при ОбУ „Свети Иван Рилски“ с. Червенци счита за недоказано, доколкото няма представени доказателства за легитимността на синдикалната организация към момента на приемането на ищцата в същата и към момента на уволнението й. В тази връзка оспорва изцяло представените към исковата молба становище с вх. № 431/22.12.2022г. на Дора Кръстева - председател на синдикалната организация, както и протокол № 13/21.12.2022г. от събрание на синдикалното ръководство при ОбУ „Свети Иван Рилски“ с. Червенци, както и служебна бележка от 03.01.2023г. от Дора Кръстева. Твърди, че проведеното събрание на синдикалната организация в ОбУ „Свети Иван Рилски“ с. Червенци не е било валидно, а взетото на него решение е незаконосъобразно, тъй като броя на членовете на синдикалната организация към 01.12.2022 г. е бил 25. Освен това счита, че синдикалната организация е взела решение че не се дава съгласие да бъде съкратен щатът на заместникдиректора, което е извън нейните компетенции. Твърди, че е било налице намаляване на броя на учащите деца, поради отписване от ОбУ „Свети Иван Рилски" с. Червенци, което е предопределило необходимостта от съкращаване на щата и е в пряка връзка с намаляване финансирането на училището и съответно невъзможността за заплащане на заплати на персонала. Счита, че няма никакви доказателства, от които да се установява оставането без работа на ищцата, още повече, не може да се претендира обезщетение за бъдещ период, поради което оспорват претенцията й както по основание, така и по размер.

В открито съдебно заседание, проведено на 24.04.2023г., ищцата изменя 4 размера на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ като го намалява от 13545 лева на 8402,92 лева.

С обжалваното решение са уважени предявените искове с правно основание чл.344 от КТ, като първоинстанционният съд е приел, че са били налице условията за приложението на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ, но не е спазено изискването на чл.333, ал.4 от КТ.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С окончателния доклад по делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи следните факти: страните са били в трудово правоотношение, като преди уволнението си ищцата е заемала длъжността „Зам. директор учебна дейност“ в Обединено училище „Свети Иван Рилски“ с. Червенци; със заповед № 229/30.12.2022г., издадена от директора на училището и връчена на ищцата на 03.01.2023г. трудовото й правоотношение е прекратено на посоченото в исковата молба основание.