Решение № 146 от 11.07.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Каварна, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20243240100266 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба подадена от З. И. Г., чрез пълномощник адв. Л. Б. – САК, против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ..., с която са предявени установителни искове за прогласяване нищожността на договор за кредит № Мах-300869575 сключен на 20.02.2024 г. между нея и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, като съдържащ нищожни и неравноправни клаузи, и евентуален установителен иск спрямо главния иск, за признаване за установено по отношение на ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, че клаузите в чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от договор за кредит № Мах300869575/20.02.2024 г., са нищожни.

В исковата молба се твърди, че ищецът е заемополучател по Договор за кредит с № Мах-300869575, сключен на 20.02.2024 г. с „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК .... По силата на посочения договор за кредит на ищеца бил предоставен финансов ресурс в размер от 1000,00 лева, който следвало да бъде върнат в срок от 12 месеца, при уговорен фиксиран лихвен процент – 38,49 % и годишен процент на разходите – 45,90 %. Поддържа се, че общата сума, която следвало да бъде върната от ищеца по процесния договор, е възлизала на 1220,52 лв. и включвала главница и лихва. Сочи се, че съгласно чл. 10, ал. 1 от договора била начислена допълнителна такса в размер на 425,52 лева за услуга бързо разглеждане, а съгласно чл. 10, ал. 2 от договора, била начислена допълнителна такса в размер на 638,28 лева за експресно 1 обслужване. По този начин действителната цена на заема възлизала на сумата от 2284,32 лева.

Според ищеца, предвидените в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 такси за бързо разглеждане и за експресно обслужване са нищожни на основание чл. 10а, ал.

2 ЗПК, тъй като кредиторът изисква заплащане на дейност, която е свързана с усвояване и управление на кредита. Поддържа, че таксите не са включена в ГПР по кредита, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане и такса за експресно обслужване, са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, както и че начисляването на същите води до неоснователно обогатяване на кредитора.

Предвид изложеното са предявени гореописаните искови претенции за прогласяване нищожността на целия договор за кредит, евентуално на клаузите от договора, предвиждащи заплащане на такса за бързо разглеждане и такса за експресно обслужване. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, със становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди се, че клаузите "Бързо разглеждане на искането за кредит" и "Експресно обслужване по кредита" от процесния договор не накърняват добрите нрави и не са в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение, установени в обществото. Заявява се, че дейността на финансовите институции се осъществява при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи условия, необходими за гарантиране на пазарната дисциплина и сигурността на клиентите.

Сочи се, че принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите се, не са етични, а правни принципи, скрепени с правни норми. Евентуално противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Твърди се, че изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК било спазено, като ГПР бил 2 посочен в договора. Оспорва се твърдението на ищеца, че този процент не е действително приложеният и не е начислен съгласно методиката, посочена в закона.

Оспорва се и твърдението, че заявените от кредитополучателя допълнителни услуги са част от ГПР. Сочи се, че същите не се калкулират в ГПР, като в тази връзка се позовава на допълнителните разпоредби на ЗПК.

Изтъква, че всяко действие, което кредиторът е предоставил, е било по желание на потребителя. Посочва, че допълнителното действие никога не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит. Самото действие било посочено в Стандартния европейски формуляр като цена. Твърди, че клаузите за допълнителни услуги не са неравноправни по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Установява се от представения по делото договор за кредит с номер Мах-300869575 от 20.02.2024 г., сключен между страните, че на ищеца е предоставен кредит в размер на 1000,00 лв., при годишен процент на разходите – 45,90 % и годишен лихвен процент – 38,49%.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези 3 императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: сумата в размер на 1000,00 лв. е била изцяло усвоена от заемателя З. Г.; заемателят е изплатил на "Би Енд Джи Кредит" ООД по договор за кредит Мах-300869575/20.02.2024 г. сума в размер на 1727,36 лв.; заплатената сума е послужила за погасяване на задълженията по договора по следния начин: 713,44 лв. – главница, 201,95 лв.

– договорна лихва, 478,71 лв. – динамично плащане/експресно обслужване, 332,50 лв. – бързо разглеждане на искането, 0,76 лв. – лихва за забава/законна; годишният процент на разходите съгласно договора е 45,90%; когато в обхвата на разходите по кредита се включи и дължимата такса за „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Експресно обслужване на кредита“, тогава ГПР е в размер на 242,79%.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между "Би Енд Джи Кредит" ООД и З. И. Г. е възникнало правоотношение по договор за кредит Мах-300869575/20.02.2024 г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 1000,00 лв. Съгласно чл.

10, ал. 1 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7. 3. от Раздел V от Общите условия, като паричната сума за Бързо разглеждане е в размер на 425,52 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Експресно обслужване по своя кредит при условията на т. 7. 4. от Раздел V от Общите условия. Паричната сума за Експресно обслужване по кредита е в размер на 638,28 лв. и е дължима на 4 равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.

В исковата молба се твърди недействителност на сключения между страните договор. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Както бе посочено, клаузите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора възлагат в тежест на ищеца да заплати възнаграждение по услугите Бързо разглеждане на искането и Експресно обслужване. В отговора на исковата молба е посочено, че допълнителните действия не се калкулират в ГПР, защото в допълнителните разпоредби на ЗПК ясно е дадена дефиниция за общ разход по кредита. Следователно не е спорно по делото, че посочените възнаграждения не са включени към ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува 5 клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 5, ал. 5 от договора е посочена общата стойност за плащанията – 1220,52 лв., но в тази величина не са включени таксите по чл. 10 от договора. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. С оглед на изложеното съдът намира, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.