Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 05.02.2025, Районен съд - Първомай

Съд
Районен съд - Първомай
Дело
Административно наказателно дело 130/2024
Вид
Решение № 4
Подписан
05.02.2025
В сила
06.06.2025
Състав
Радина Василева Хаджикирева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 17 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54, ал. 1, т. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54, ал. 1, т. 8 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 3, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 81 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Първомай, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20245340200130 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0325-000639/25.07.2024 г., издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на М. В.

П. на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят твърди, че в случая за едно и също нарушение й били съставени два АУАН. При това положение счита, че цялата процедура по провеждане на административнонаказателното производство била опорочена, доколкото било недопустимо за едно и също нарушение да се издават два АУАН. Освен това счита, че били налице съществени различия в съдържанието на двата АУАН. Също така възразява, че при съставянето на АУАН не било установено точното време и място на извършване на нарушението. Поддържа се, че жалбоподателят не била отказвала да даде проба за изследване на наркотични вещества. В тази връзка се твърди, че при започване на проверката органите на МВР нямали нужната готовност за това, тъй като не разполагали с необходимото техническо средство и поискали да отведат жалбоподателя в РУ – Първомай. Последната възразила, че това е неправомерно, доколкото по съществото си представлявало лишаване от свобода. По тези съображения моли да бъде отменено наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да 1 бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 20.06.2024 г. полицейските служители в РУ Първомай – свидетелите Г. П. и И. В. изпълнявали служебните си задължения като автопатрул на територията на гр.

Първомай, когато получили оперативна информация от група „Криминална полиция“, че жалбоподателят М. В. П. управлявала лек автомобил под въздействието на наркотични вещества. Около 16:30-16:35 ч. свидетелите П. и В. забелязали управлявания от жалбоподателя М. П. лек автомобил „Инфинити ФХ 30 Д“ с рег. № ***, когото последвали. Впоследствие подали звуков и светлинен сигнал и спрели водача за проверка в междублоковото пространство, разположено зад ул. „Стефан Стамболов“ № 31. Свидетелите П. и В. установили, че МПС е управлявано от жалбоподателя М. В. П., като извършили проверка на документите на водача и на автомобила, но не установили нередности. Впоследствие свидетелят П. поканил жалбоподателя М. П. да ги придружи до сградата на РУ Първомай, където да бъде изпробвана с Drug Test 5000 с фабричен номер ARPH-0027 за установяване на употребата на наркотични вещества, но тя отказала, тъй като тестът не се намирал в патрулния автомобил. Поради това свидетелят П. останал до жалбоподателя, а свидетелят В. отишъл до сградата на РУ Първомай, за да донесе дръг теста, който съхранявали в полицейското управление, защото бил само един и с него работели всички служители. Свидетелят П. забелязал, че жалбоподателят често променяла настроението си – на моменти се усмихвала, после се ядосвала. След като свидетелят В. се завърнал с теста за установяване употребата на наркотични вещества, жалбоподателят отново отказала да й бъде извършена проверка. Също така на мястото пристигнали дежурният по управление – свидетелят А. П., и майката на жалбоподателя – свидетелят К. П.. Междувременно жалбоподателят била тествана с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като резултатът бил отрицателен, и била извършена проверка на управлявания от нея лек автомобил на основание чл. 81 ЗМВР, но не били открити вещи, чието държане е забранено. В присъствието на свидетеля П. жалбоподателят М. П. отново отказала да й бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества. След това свидетелят В. съставил Талон за изследване с № 0034871, като било указано на жалбоподателя, че следва до 45 мин. да се яви във ФСМП – Първомай за вземане на биологични проби. Тя отказала да подпише талона и да получи екземпляр от него, което било удостоверено с подписа на свидетеля А. П.. Установено е също така, че впоследствие жалбоподателят не се явила в медицинското заведение за изследване и не дала проба за лабораторно изследване.

За констатираното нарушение свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1324099/20.06.2024 г.

Свидетелят П. предявил акта на жалбоподателя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише, последната взела единия екземпляр и написала възражения на гърба му, вследствие на което го върнала, като отказала да подпише акта и да получи препис от същия. Това се случило в присъствието на свидетеля А. П., който удостоверил чрез подписа си, че жалбоподателят отказва да подпише акта и да получи 2 препис от него.

Предвид възникналите пререкания между жалбоподателя М. П. и майка й К.

П., от една страна, и присъствалите полицейски служители, от друга, проверката продължила до около 19:00 ч. Тъй като свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя било отнето, свидетелят К. П. потеглила с лек автомобил „Инфинити ФХ 30 Д“ с рег. № ***, като се обадила на свидетеля С.А. да дойде да прибере управлявания от самата нея автомобил.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят подала възражения срещу акта за установяване на административно нарушение.

Междувременно свидетелят П. установил, че поради технически проблем издаденият на жалбоподателя АУАН № 1324099 от 20.06.2024 г. бил дублиран, като под същия номер в информационната система фигурирал акт на друго лице, съставен по-рано. Поради тази причина на 01.07.2024 г. свидетелят П. съставил нов АУАН срещу жалбоподателя за същото нарушение с № 1359565. Като свидетел по акта бил вписан И. В.. На 11.07.2024 г. с докладна записка свидетелят П. информирал Началника на РУ Първомай за предприетите от него действия, като поискал актуалните данни да бъдат отразени в информационната система. На докладната записка от Началника на РУ Първомай е поставена единствено резолюция „Г. А.“.

На 11.07.2024 г. жалбоподателя М. П. била призована в сградата на РУ Първомай, за да й бъде предявен акт за установяване на административно нарушение № 1359565 от 01.07.2024 г. При предявяването на акта присъствали жалбоподателят и процесуалният й представител адв. Р., както и свидетелите Г. П. и И. А., като последният удостоверил с подписа си, че жалбоподателят отказала да подпише акта и да получи препис от него.

Въз основа на АУАН № 1359565 от 01.07.2024 г. е издадено обжалваното наказателно постановление. С последното на жалбоподателя били наложени на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В НП е посочено, че АУАН № 1359565 от 01.07.2024 г. бил съставен на място в присъствие на нарушителя на 20.06.2024 г. и регистриран на 01.07.2024 г.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Г. П., И. В., А. П., И. А., К. П. (частично) и С.А., обясненията на жалбоподателя, приложената административноказателна преписка, надлежно приобщените писмени и веществени доказателства – фотоснимки от мястото на проверката. След извършен анализ на събраните доказателства съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите П., В., П., А. и А. като логични, последователни, непротиворечиви и съответни на писмените и веществените доказателства. В тази връзка свидетелите П., В. и П. подробно описват събитията във връзка с извършената проверка на жалбоподателя. Първите двама са констатирали, че именно жалбоподателят П. е управлявала моторното превозно средство, а заедно със свидетеля П. са възприели отказите й бъде проверена с тест за установяване употребата на наркотични вещества. От своя страна, свидетелят П. е възприел, че жалбоподателят отказва да подпише талона за медицинско изследване, а свидетеля А.

– отказа й да подпише акта за установяване на административно нарушение. От постъпилото по делото Писмо от ЦСМП – Пловдив се изяснява, че жалбоподателят не се е явила на предписаните в Талона за изследване № 0034871/20.06.2024 г. време и място за извършване на лабораторно изследване. Въз основа на показанията на 3 свидетелите А. и В., както и обясненията на жалбоподателя съдът установи, че свидетелят И. В. не е присъствал при предявяване на втория съставен АУАН № 1359565 от 01.07.2024 г. В тази връзка свидетелят А. изчерпателно е изброил имената на присъствалите лица, сред които липсва това на свидетеля В.. Отделно от това самият свидетел В., който иначе дава подробни сведения по случая, е заявил, че не си спомня дали е бил при съставянето на втория акт. Поради това и доколкото, ако този свидетел действително е присъствал, с категоричност би възпроизвел това обстоятелство, съдът приема, че е отсъствал при предявяването на втория акт на жалбоподателя. Също така съдът намира за необходимо да изясни, че не дава вяра единствено на показанията на свидетеля К. П. в частта, в която е заявила, че на място полицаите не били донесли теста за установяване употребата на наркотични вещества, както и че на жалбоподателя не би съставян талон за медицинско изследване, тъй като противоречат на останалите доказателствени източници. В останалата част не са налице основания заявеното от свидетеля П. да не бъде кредитирано от съда.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Ето защо особено важно е държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби, да извършват това при стриктно спазване на законовите правила. Това се налага, тъй като стриктното спазване на процедурата е гаранция за справедливост на производството и липса на произвол.

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

В случая при описание на фактическата обстановка в АУАН и НП не е допуснато нарушение на чл. 42 и 57 ЗАНН, доколкото в двата процесуални документа пълно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, които да позволят на съда да направи преценка извършено ли е нарушение и каква е неговата правна квалификация. Тук е мястото да се отбележи, че посочването на различен час в АУАН и НП от началото на проверката не съставлява нарушение на процесуалните правила, тъй като от една страна, в настоящата хипотеза действията са продължили няколко часа (от 16:30 ч. до 19 ч.), и посоченият час – 17:46 ч., е в рамките на този диапазон, а от друга страна – ЗАНН не поставя изисквания в съставените процесуални документи да се посочва час на нарушението. Не е налице и твърдяната от жалбоподателя неяснота при описание на мястото на нарушението, доколкото, както стана ясно от показанията на свидетелите и приобщените веществени доказателства, конкретното място на извършване на проверката се намира в междублоковото пространство, разположено зад ул. „Стефан Стамболов“ № 31.