Решение № 2085 от 02.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2085 гр. София, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110215776 по описа за 2023 година

., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. И. Х., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №23-4332-015219 от 01.08.2023 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова - на длъжност Началник група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) - СДВР, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: 1) на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП; 2) на основание чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева и административно наказание „Лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В депозираната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразността на атакувания санкционен акт. Оспорва се приетата за установена фактология, като се отрича участие в пътно-транспортно произшествие (ПТП). В тази връзка се отправя упрек към непълнотата и необективността на проведената доказателствена дейност от административнонаказващия орган. Коментират се допуснати съществени процесуални пороци в процедурата по установяване и санкциониране на административните нарушения, изразяващи се в непълно, неясно и несъответно на ангажираната правна квалификация описание на фактите, с които са изпълнени елементите на предявените на жалбоподателя административни нарушения.

Формулирана е молба за цялостната отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуалния си представител адв. Д., който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. В допълнение релевират съображения, касаещи недостатъчността на събрания по делото доказателствен материал за положителни изводи относно нарушенията. Като основен акцент в своята теза се спира върху отсъствието на конкретика и дори различени противоречия в свидетелските показания на полицейските 1 органи, което възпрепятствало възможността за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Обсъжда и неправилно приложение на материалния закон по отношение на двете нарушения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 29.06.2023 г., около 15:30 часа, в гр. София, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ”, с рег. №ХХХ, по бул.“Тодор Александров“, в посока от ул.“И. И.ов“ към бул. „Христо Ботев“. Когато достигнал кръстовището с ул.“Опълченска“, той завил надясно, за да се включи в платното на ул. „Опълченска“. Пътната обстановка била спокойна, а движението ненатоварено. Поради моментно разсейване при навлизане в десния завой на кръстовището, водачът изгубил управление върху превозното си средство, не успял да прецени скоростта си и разстоянието до острова, изграден отляво на платното на ул.“Опълченска“ и разделящ го от това за движение в противоположна посока, като се качил върху него с предната си лява гума и ударил с предницата на превозното си средство предпазната еластична ограда (мантинела), монтирана там, изкривявайки я.

Въпреки настъпилия инцидент, Х. не спрял, а се отдалечил в посока ж.к.“Люлин“.

Докато се придвижвал по бул“Тодор Александров“, пред кино „Арена“, автомобилът му спукал гума и аварирал, поради което се наложило да преустанови движението си.

За пътния инцидент бил подаден сигнал от неустановено лице до органите на СДВР.

По този повод няколко минути след спирането на жалбоподателя в района на кино „Арена“, на мястото при пристигнал полицейски екип в състав – свид.РЕЗ и неин колега.

Служителите забелязали спуканата гума и следите от удар върху предницата на автомобила.

В разговор с Х., той споделил пред тях, че не е успял да вземе завоя на ул.“Опълченска“, поради загуба на управление при по- силен натиск върху педала на газта, като се ударил в огражденията.

Поради съмнения относно състоянието на водача, свид. З потърсила съдействие на колегите си към Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, които да го тестуват с дрегер за алкохол.

По този повод на мястото пристигнал полицейски екип, в състава на който били включени свид. И. В. Н. - „младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР и колегата му САГ . При извършената проверка на жалбоподателя дрегерът не отчел положителен резултат за употреба на алкохол. С оглед твърденията за нарушена инфраструктура, Н. и Г посетили кръстовището на ул.“Опълченска“ и лично възприели изкривената предпазна еластична ограда, в която Х. по- рано ударил автомобила си. След като се върнали в района на кино „Арена“, по данни на жалбоподателя и след оглед на превозното му средство, служителите на ОПП - СДВР изготвили протокол за ПТП №1807321/29.06.2023 г., в който били описани щетите по автомобила му, посочена била и повреденото пътно ограждение, както и обстоятелствата по случая. Била изготвена скица на ПТП, а също и попълнена декларация от Х., в която той изрично отразил, че по време на завоя воланът му „нямал хидравлика“.

При тези обстоятелства свид. Н. приел, че са извършени нарушения на правила, установени със Закона за движение по пътищата, поради което на същата дата -29.06.2023 г., съставил АУАН срещу жалбоподателя за това, че: „на 29.06.2023 г., около 15:30 часа, в гр.

2

София, по бул.“Тдор Александров“, с посока на движение от ул.“И. И.ов“ към бул.“Христо Ботев“, управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц200“, с рег.№ХХХ и на кръстовището с ул.“Опълченска“, поради движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението реализира ПТП – самокатастрофира в разделителната предпазна еластична ограда отляво на ул.“Опълченска“, след което напуска мястото на ПТП, без да уведоми компетентната служба на МВР и е установен – спрян на бул.“Тодор Александров“, 100 м преди кръстовището с бул.“Вардар“, посока ж.к.“Люлин“ от АП при 03 РУ – СДВР. Водачът е проверен за употреба на алкохол и упойващи вещества или техни аналози с технически средства, пробите са отрицателни.“ В АУАН били посочени като нарушени разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и свидетел я Г и след подписването му, бил връчен на Х..

В съответната графа въззивникът не вписал възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление №23-4332-015219 от 01.08.2023 г., с което при п о ч т и цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, при отпадане на първоначално въведената квалификация по чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП, на въззивника на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП била наложена „глоба“ в размер на 100 ,00 /сто/ лева за неизпълнено правно задължение чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца, а на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. НП било връчено на наказаното лице на 23.10.2023 г., видно от инкорпорираната в бланката на санкционния акт разписка.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: показанията на разпитаните по делото свидетели РЕЗ и И. В. Н., писмените доказателства по делото: писмена декларация от Й. Х., скица и контативен протокол за ПТП, докладна записка от РЗ, справка – картон на водача Х., заповед №8121К13470/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи, заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на авътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, Заповед №513з5073/21.07.2015 г., писмен отговор от Столична община, с вх.№352928/07.12.2023 г. и от Отдел „Оперативен дежурен център“ – СДВР, вх.№352578/07.12.2023 г.

Съдът от първа инстанция кредитира показанията и на свидетелите З и Н. относно реда за провеждане на извършените от тях проверки на място, поредността и повода за тяхното предприемане, състоянието на моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя, установените по него и по инфраструктурата щети, като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви. Те съдържат доказателствени данни относно обективните характеристики на нарушението, проявлението на които обстоятелства са изследвали след пристигането си на мястото, на което е бил установен авариралият автомобил на Х.. Пропуските и и липсата на подробни спомени в разказа на полицейските служители съдът отдава на изминалия период от време и естеството на работата на свидетелите (установяване на множество нарушения почти ежедневно и попълване на документация по сходни казуси). Същите не са от естество да препятстват изясняването на фактите относно реда за съставяне на АУАН, ползваните в тази насока документи, процедурата по установяване на виновния водач и извършеното от него пред контролния орган деклариране на относими факти.

Според този състав, показанията на З и Н., анализирани поотделно и в съвкупност предлагат нужната доказателствена информация относно факта на пътния инцидент, в който е участвал въззивникът и причините, поради които той е настъпил. Така изложените обстоятелства напълно се припокриват със съдържанието на съставения от свид. Н. протокол за пътнотранспортно произшествие и скица, предвид че те са изготвяни 3 непосредствено в присъствието на водача и следват неговите изявления, съпоставени с щетите върху автомобила му и пътната инфраструктура. Следва да се посочи, че в тази си част предоставените от свидетелите сведения не са поставени в конфликт и с отразеното в декларацията на жалбоподателя, приложена към преписката. Изрично в цитирания документ Х. е отразил, че не е имало „хидравлика“ на волана при предприетия завой вдясно и придвижване на трета предавка, което е поставено в унисон с пасаж от разказа на свид. З, в който се открива твърдението, че водачът е споделил пред нея за загуба на контрол върху превозното си средство в завоя. Открива се и в изявленията на свид. Н., който предава признанието на въззивника пред него относно неспособността си да овладее автомобила с оглед своята скорост.

Убедителни са разказите на полицейските служители и относно фактическите им установявания, касаещи обстоятелствата, поради които са възприели, че Х. е причинил транспортното произшествие в резултат на несъобразена с характера и интензивността на движението в съответния пътен участък скорост, в частност движение, извършвано в кръстовище, с поставени предпазни, разделителни съоръжения, ограничаващи възможността за навлизане в платното за насрещно движение и маневриране до строго очертаните ленти в посоката на водача. Двамата полицейските служители заявяват, че не са били очевидци на инцидента, но са категорични, че актосъставителят се е убедил лично във факта на повреденото пътно ограждение, каквото именно се явява предпазната еластична ограда, разположена в посочения в АУАН и НП участък от ул.“Опълченска“. Отсъствието на снимков материал не е в състояние да компрометира достоверността и достатъчността на така заявените обстоятелства, доколкото съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността на процесуалното поведение на разпитаните по делото свидетели. От свидетелските показания съдът установява и фактът на напускане на водача на местопроизшествието, без да изпълни задълженията си, които му вменява Закона за движение по пътищата, предвид мястото, на което е бил установен жалбоподателят – на значително разстояние след мястото на удара в предпазната еластична ограда. В случая са без значение мотивите, с които той е предприел това поведение. Свидетелските разкази са поставени в синхрон помежду си и са взаимодопълващи се относно фактите. В материалите по делото не се съдържат и разколебаващи ги доказателствени източници, поради което няма пречка обсъжданите гласни доказателствени средства да се ползват при формиране на вътрешното убеждение на съда.