Определение № 173 от 24.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Пловдив, 24.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600191 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения К. С. А. против определение № 320 от 09.04.2024 г., постановено по ЧНД № 690/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 3251/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В този смисъл се иска неговата отмяна, като вместо това въззивният съд постанови условното предсрочно освобождаване на осъдения.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и приложените по делото материали, за да се произнесе, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, Пловдивският окръжен съд е приел за установено следното:

К. С. А. е осъждан в миналото, както следва:

С Определение № 199/04.07.2003 г. е одобрено споразумение за решаване на НОХД № 728/2003 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е признат за виновен за извършено престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, 1 като на основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. Определението влязло в сила от 04.07.2003 г.

С Определение № 91/30.03.2004 г. е одобрено споразумение за решаване на НОХД № 1584/2002 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 198, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал.

3 и ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е извършена кумулация на наложените на осъдения наказания по НОХД № 728/2003 г. на Районен съд - Пловдив и НОХД № 1584/2002 г. на Районен съд - Пловдив, като му е наложено едно общо най - тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода. На основание чл. 46, б.„Б“ от ЗИН е постановено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато изтърпяното изцяло наказание по НОХД № 728/2003 г. на Районен съд - Пловдив в размер на шест месеца лишаване от свобода, както и изтърпяното отчасти наказание по НОХД № 1584/2002 г. на Районен съд Пловдив, считано от привеждането му в изпълнение на 14.04.2004 г. до влизане на определението в сила. Определението е влязло в сила на 14.07.2004 г.

С Определение № 43/27.01.2005 г. е одобрено споразумение за решаване на НОХД № 194/2003 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.

1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 42, б. “Б“ от ЗИН е постановено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

С определение от 09.03.2005 г., постановено по ЧНД № 105/2005 г. на Районен съд – Пловдив, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, е извършено групиране на наказанията, наложени на осъдения по НОХД № 728/2003 г., НОХД № 1584/2002 г. и по НОХД № 194/2003 г., всички по описа на Районен съд - Пловдив, като му е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на две години, което на основание чл. 46, б. “Б“ от ЗИН е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 25, ал. 2 НК е зачетено времето на изтърпяване на наказанията по НОХД № 1584/2002 г. и НОХД № 728/2003 г., и двете по описа на Районен съд - Пловдив. Определението е влязло в сила от 25.03.2005 г.

С определение № 189/20.05.2005 г. е одобрено споразумение за решаване на НОХД № 1226/2004 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 5 вр. чл.

194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. Приложен е чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 НК. Извършена е кумулация на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на 2 наложените на осъдения наказания по НОХД № 728/2003 г.; НОХД № 1584/2002 г.;

НОХД № 194/2003 г. и НОХД № 1226/2004 г., всички по описа на Районен съд Пловдив, като му е определено едно общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода. Определението е влязло в сила на 14.07.2005 г.

С определение № 18/16.02.2006 г. е одобрено споразумение за решаване на НОХД № 269/2006 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 46, б. “Б“ от ЗИН е постановено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

С присъда № 147/28.05.2019 г., постановена по НОХД № 3251/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като на основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК е приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР на 13.05.2019 г. На основание чл. 343б, ал.

3 вр. чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК осъденият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. На основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 13.05.2019 г.

Присъдата е влязла в сила на 13.06.2019 г.

С присъда № 112/03.06.2020 г., постановена по НОХД № 1100/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал.

2 вр. ал. 1 НК е приспаднато времето, през което е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 27.12.2019 г. Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е постановено наложеното на осъдения наказание по НОХД № 3251/2019 г. на Районен съд - Пловдив в размер на една година лишаване от свобода да се изтърпи изцяло и отделно, при първоначален общ режим. От това наказание е приспаднато времето, през което А. е бил задържан по реда на ЗМВР на 13.05.2019 г. С Решение № 260061/06.10.2020 г., постановено по ВНОХД № 1102/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, присъдата е изменена в наказателната част, като наказанието е увеличено на четири години лишаване от свобода. Присъдата влязла в сила на 06.10.2020 г.

Това наказание изтърпява в момента осъденият А.. Изтърпяването му е започнало след изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание по предходно осъждане - това в размер на една година лишаване от свобода по НОХД № 3251/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

3

Постъпил е в затвора на 19.02.2020 г., като за начало на изтърпяване на настоящото наказание се счита 03.10.2021 г. Така, към датата на влизане на определението на окръжния съд в сила при липса на жалба или протест - 17.04.2024 г. осъденият ще е изтърпял: ефективно – две години шест месеца и четиринадесет дни, от работа – един ден, от предварително задържане – девет месеца и осемнадесет дни или всичко – три години четири месеца и три дни, като неизтърпеният остатък е в размер на седем месеца и двадесет и седем дни.

От приложените по делото пробационен доклад на основание чл.70, ал.6 от НК, становище от началника на затвора, становище във връзка изпълнение плана на присъдата, справка за наложени награди и наказания, справка за остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, както и личното досие на осъдения се установява, че още в ранна детска възраст попаднал под негативното влияние на неформалната си среда - с регистрирани множество девиантни и противообществени прояви. Бил емоционално нестабилен, вътрешно тревожен, напрегнат и импулсивен. Не умеел да планира бъдещите си намерения, да обмисля алтернативни варианти или последиците от своите действия. По-трудно приемал критика, неодобрение или отхвърляне. Не бил способен да изгражда близки, трайни и стабилни взаимоотношения. Предпочитал индивидуални, самотни занимания и дейности. Личностно и емоционално незрял, разчитал и се нуждаел другите да поемат отговорността, да задоволяват нуждите му и за повечето важни моменти в живота му. Изпитвал нужда и постоянно изисквал от околните действия, с цел обгрижване на него самия. Не поемал напълно отговорност за извършеното престъпление - не осъзнавал тежестта на причинените вреди. Крайно безкритичен, не изразявал съжаление за стореното. За криминалната си активност изтъквал външни фактори и обстоятелства. В условията на групата бил сервилен в отношенията си, непрекъснато се опитвал да извлече някаква материална облага, заради липсата на външна подкрепа. Нямал претенции към средата и хората, с които ще пребивава. Заемал ниските нива в затворническата йерархия. Нямал положителни изяви и не бил награждаван, но е наказван многократно.

При първоначално направената оценка на правонарушителя по така наречената прогресивна точкова система е определен средна степен на висок риск от рецидив - 114 т. Били установени високи нива на криминогенни потребности и модели на поведение, характерни за антисоциална личност и ниско ниво на социална адаптация. Констатирана е липса на просоциални контакти и нормални социални връзки. Трудно спазвал правила, норми, задължение и/или ограничения. Не умеел да се справя ефективно с трудности, проблеми и напрежения. В условията на местата за лишаване от свобода се изказват и опасения във връзка с въпроси на контрола и нарушение на задълженията, които във времето вече са имали множество изяви.

При първоначалното изследване като основни проблемни зони са 4 изведени:

- отношение към правонарушението - не поема отговорност за собственото си поведение и отчетени дисбалансирани и некоректни взаимоотношенията му със служители и лишени от свобода;

- взаимоотношения - в условията на свобода липсват просоциални контакти и подкрепи извън криминални такива;

- злоупотреба с наркотици - не приема и не осъзнава вредите от употребата на наркотични вещества;

- начин на живот и обкръжение - с множество актуални дисциплинарни наказания. Няма подкрепяща го среда;

- умения за мислене - повърхностен в разпознаването на проблеми, повтаря едни и същи грешки, не е способен да генерира алтернативи в затрудняваща го ситуация, с което да постига целите си по законосъобразен начин.

При извършената актуална оценка на риска от рецидив във връзка с процесната молба на осъдения не е отчетен дори минимален напредък и липсва промяна в общата оценка на риска от рецидив, който остава висок в първоначалните стойности. Не е отчетен съществен напредък и в нито една от първоначално констатираните проблемни зони.

За периода от 20.09.2022 г. до 03.11.2022 г. е бил включен в Специализирана групова работа: „Краткосрочна програма за алкохол и наркотици“ където, макар да бил сравнително редовен, то участието му и постигнатият ефект били крайно незадоволителни.

Крайното становище на началника на затвора -* по отношение на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване е отрицателно.

При тази фактическа установеност, обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване е неоснователна. Изложените в противния смисъл доводи в частната жалба не могат да бъдат споделени. Действително, налице е една от законовите предпоставки по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – осъденият да е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание лишаване от свобода. Наред с нея обаче трябва да са налице и доказателства за неговото поправяне, съобразно критериите по чл. 439а, ал. 1 НПК – това са всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и 5 от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.