Решение № 341 от 31.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Пловдив, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Даниела Д. Събчева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Тихомира П. Калчева като разгледа докладваното от Иван Б. Бонев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300601712 по описа за 2024 година С присъда № 22/18.06.2024 г., постановена по НЧХД № 605/2023 г. АРС, 2 наказателен състав е:

ПРИЗНАЛ подсъдимата Х. Т. К. от гр. Асеновград за НЕВИННА в това, че: На 27.06.2023 г., около 9,00 часа в град Асеновград, на ул. „Ц. И. А. *“ № *, публично е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго - М.

Т. П., с ЕГН ********** от гр. А., в нейно присъствие, а именно: „Курво, пачавро, мастийо, нещастница, мръсница и крива лелка“, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото й с частната тъжба обвинение за престъпление по чл.148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК.

Със същата присъда е ОТХВЪРЛИЛ предявения от частния тъжител М. Т. П., с ЕГН ********** граждански иск срещу подсъдимата Х. Т. К. ЕГН ********** в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 148 ал.1 т.1, във вр. с чл.146 ал.1 от НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ПОСТАНОВИЛ е по отношение на приложеното по делото веществено доказателство - 1 бр. компактдиск ДА ОСТАНЕ приложено по делото, след влизане на присъдата в сила.

1

Недоволна от така постановената присъда е останала частната тъжителка М. П., която лично и чрез повереника си адв. И. И. моли да бъде отменена и се постанови нова, с която подсъдимата бъде призната за виновна и осъдена по обвиненията повдигнати с тъжбата.

Ответника по жалбата Х. К. лично и чрез защитника си адв. Е. В. моли присъдата да бъде потвърдена.

Пловдивски окръжен съд след като провери обжалваната присъда служебно, съгласно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, и във връзка със становищата на страните в съдебно заседание, намира въззивната жалба за неоснователна.

От фактическа страна АРС е приел, че подсъдимата Х. Т. К. е родена на **.**.**** г. в гр. А., българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, със средно-специално образование, безработна, с адрес: гр. А. ул. „Ц. И. А. *“ № *, с ЕГН **********.

На 26.06.2023 г. между свидетеля М. К. и неговата сестра подсъдимата Х. К. възникнал тежък конфликт по повод гражданско-правен спор, свързан с подялбата и ползването на наследствено имущество, като страна по спора била и жената на М. К. – тъжителката М. П., с която същият живеел на съпружески начала. Отношенията между страните ескалирали, като М. К. изгонил сестра си Х. К. и двете й деца от жилището им в гр. А. на ул. „Ц. И. А.

*“ № *, като сменил патрона на входната врата на апартамента и не ги допуснал до жилището, както и не им позволил да вземат личните си вещи.

По повод на тези действия, били сезирани органите на полицията, както и били подадени множество насрещни жалби между страните, а също били стартирани множество граждански производства между тях, включително и по ЗЗСДН, като в последствие в полза на подсъдимата Х. К. била издадена Заповед за защита. На фона на изключително влошените отношения между свидетеля М. К. и жена му – частната тъжителка М. П. от една страна и подсъдимата Х. К. от друга, впоследствие били подадени няколко частни тъжби от М. К. и М. П. и били образувани и множество НЧХД. В общия контекст на така усложнените отношения между страните е подадена и настоящата частна тъжба от 26.09.2023 г., която е основание за образуване на настоящото производство, и с която е повдигнато обвинение на подсъдимата Х. К.. Конфликтните отношения между М. К. и Х. К. продължили и на 27.06.2023 г., когато сутринта, около 08.35 ч. бил подаден сигнал на ЕЕН 112 и уведомена полицията от Х. К., че от магазина й, находящ се в гр. А. на ул. „Ц.

И. А. * “ е извършена кражба на килими и пътеки и тъй като достъп до магазина имал само брат й М. К. подозирала, че той е взел стоката. По сигнала на място първоначално пристигнал автопатрул на РУ – Асеновград в състав – полицаите Е. Г. и Н. Д., а малко по-късно на местопроизшествието пристигнал и дежурният по управление – св. С. К., като полицейските служители провели беседа със страните и започнали да отработват случая. По времето, докато полицаите били на адреса, на мястото пристигнал и свидетелят З. Д., който 2 минавал от там, за да си купи закуски и кафе от близката баничарница. Тъй като видял полицаите и разбрал, че явно протича някакъв инцидент, а бил в близки отношения с Х. К., се поинтересувал от полицейските служители какво се случва и провел разговор с Х. К.. След като престоял около 40 – 50 минути на мястото, свидетелят Д. си тръгнал. След като приключили работата по случая, след 10.00 часа, полицейските служители напуснали местопроизшествието. След тръгването им, около 11.00 часа на мястото пред магазина пристигнали свидетелите С. Т. и А. С., които са в близки приятелски отношения със свидетеля М. К. и тъжителката М. П..

Тази фактическа обстановка първостепенният съд е установил правилно след подробен и задълбочен аналиц на целия събран по делото доказателствен материал, като напълно се споделя от въззивната инстанция. За да я приеме съдът е обсъдил всички събрани по делото гласни доказателства, двете изложени версии в хода на съдебното следствие – тази на частната тъжителка и тази на подсъдимата като обосновано е приел, че обвинението, повдигнато от частната тъжителка М. Т. П. против подсъдимата Х. Т. К. не е доказано по несъмнен начин, съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 от НПК.

В мотивите си районният съд е разделил условно свидетелите на две групи – тези, дали показания в полза на частното обвинение – свидетелите М.

К., З. Ю., А. С. и С. Т. и от другата група – незаинтересовани от изхода на делото свидетели – показанията на тримата полицейски служители С. К., Е. Г. и Н. Д., свидетелят З. Д., както и свидетеля Е. М., като обосновано е кредитирал показанията на втората група свидетели за сметка на тези в полза на частното обвинение.

Подробно са обсъдени показанията на свидетеля М. К. на инкриминираната дата, проследен е в хронология конфликтът мужду него и сестра му – подс. Х. К., отчетени са наличието на спорове във връзка с подялба и ползване на наследствено имущество, многократното сезиране на органите на реда, както и подадени множество насрещни жалби срещу страните, образуването на няколко НЧХД в Асеновградски районен съд, като изворите за заинтересоваността на К. от изхода на делото са обосновани.

Достоверността на показанията му е дискредитирана от показанията на полицейските служители, пристигнали с автопътрул на РУ – А. – свидетелите Е. Г. и Н. Д., а също и оперативният дежурен по управление – свидетелят С.

К., които сочат обстановка, различна от изложената в частната тъжба и категорично отричат да е имало конфликт около 09.00 часа на тротоара пред магазина на ул. „Ц. И. А. *“ № * между П. и К..

Обсъдени са подробно показанията на свидетелката З. Ю., като с основание същите са отхвърлени като недостоверни и е прието наличие на заинтересованост от изхода на делото, предвид на обстоятелството, че тя е била подсъдима по същото производство, но в хода на съдебното следствие обвинението спрямо нея е оттеглено и производството по делото – прекратено.

Извън това е отчетена и непоследователността и вътрешното противечие в 3 нейните показания досежно основни факти и детайли от инцидента, развил се пред магазина.

С основание решаващият съд не е дал вяра и на показанията на свидетелите А. С. и С. Т., както е отбелязал в мотивите си – същите са пристигнали на мястото на инцидента след 10.00 часа, т.е. около един час, след като се е случило твърдяното от частната тъжителка престъпление, и по обективни причини няма как да са присъствали на него. В този смисъл са съобразени показанитята на свидетеля Н. Д. и записката в информационната карта на наряда, от които се установява, че полицаите са били изпратени на местопроизшествието около 08.30 часа сутринта на 27.06.2023 г.

За сметка на изложените по-горе показания на разпитани свидетели, обосоновано Асеновградския районен съд е подходил с доверие и е кредитирал напълно показанията на тримата полицейски служители К., Г. и Д.

– същите по ясен и недвусмислен начин заявяват, че около 09.00 часа, както се твърди в тъжбата на П., на местопроизшествието не е имало никакъв конфликт, не са възприели размяна на никакви обидни думи между присъстващите, както и, че не са сигурни дали частната тъжителка М. П. е присъствала изобщо в този час пред магазина или е дошла по-късно. Тези техни показания кореспондират напълно с кредитираните показания на свидетеля Д. – незаинтересован от изхода на делото свидетел, който също твърди категорично, че за престоя му на мястото на инцидента около 40-50 минути подсъдимата П. изобщо не е била пред магазина, поради което и не е имало никаква комуникация между нея и подсъдимата. В тази насока са кредитирани и показанията на друг независим свидетел – тези на свидетеля М., възприел непосредствено поведението на страните по делото преди идването на полицията, които също не сочат на наличието на конфликт между тях.

При този обстоен анализ на доказателсвени материал, съдът е стигнал до единственият възможен извод, че подсъдимата Х. Т. К. не е извършила вмененото й престъпление, поради което на основание чл. 304 от НПК я е оправдал за извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК за това на 27.06.2023 г. около 09.00 часа в гр. А. на ул. „Ц. И. А. *“ № * публично да е казала нещо унизително за честта и достойнството на М. Т.

П. от същия град в нейно присъствие, а именно: „Курво, пачавро, мастийо, нещастница, мръсница и крива лелка“.

В съответствие с постановената присъда решаващият съд е отхвърлил и предявеният от частния тъжител М. Т. П. граждански иск срещу подсъдимата Х. Т. К. в размер на 1000 лева, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като неоснователен и недоказан.

Във въззивната жалба и производството пред настоящата инстанция частната тъжителка П. и повереникът й – адв. И. по същество не излагат правни аргументи, в подкрепа на искането си за ревизиране на присъдата.

4

Сочените от тях доводи касаят предубеденост и тенденциозност на съда при оценка на доказателствения материал и превратното му тълкуване, каквито настоящата инстанция не констатира. Както стана дума по-горе, Асеновградският районен съд е установил по безспорен и категоричен начин всички факти, имащи значение за делото, и е изложил убедителни съображения въз основа на кои доказателства ги приема. Анализирани са всички противоречия в гласните доказателствени източници, отчетена е потенциалната заинтересованост на всеки един от свидетелите, като подробно е аргументирано кредитирането на една част от тях за сметка на друга.

Изложените от адв. И. съмнения в безпристрастността на съдиядокладчика по делото, както и обстоятелството, че и други дела между страните се разглеждат от съдия И. Б., са неоснователни. Видно от Протокол за избор на съдия-докладчик – /лист 1/ от НЧХД № 605/2023 г. по описа на Аресовградския районен съд, втори наказателен състав, съдия-докладчикът е определен на случаен принцип, като разпределението е извършено от съдия М. К..

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК жалбоподателката М. П. следва да заплати на подсъдимата Х. К. сумата от 1900 лева – направени от нея разноски за адвокатска защита по ВНЧХД № 1712/2024 г. на Пловдивдския окръжен съд.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № № 22/18.06.2024 г., постановена по НЧХД № 605/2023 г. АРС, 2 наказателен състав.

ОСЪЖДА М. Т. П. да заплати на Х. Т. К. сумата от 1900 лева – направени от последната разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5