Решение № 237 от 30.09.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. С., 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20242200500468 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 695 / 24.07.2024 година по гражданско дело № 20242230100052 по описа на 2024 година на Районен съд С., с което е отхвърлен предявеният от И. И. И. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул.

„А.П.“ № 6 и С. Г. И. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „А.П.“ № 6 за признаване за установено по отношение на Д. И. П. с ЕГН ********** от с.

К., общ. С., ул. „А.П.“ № 6 и Г. И. И., ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул.

„А.П.“ № 6, че сключеният на 13.04.2010 г. договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ дворно място, образуващо поземлен XV- 223 в кв.21 по плА. на с. К., С.ска община, с площ от 1810 кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 117 кв.м., масивна лятна кухня със застроена площ от 30 кв.м., полумасивна стопанска постройка, застроена върху 100 кв.м. и навес с три оградни стени, застроен върху 29 кв.м. за сумата 15 000 лв., обективиран в нот. акт № 15, т.1, нот.д.№ 14/20 10 г. на нотариус Д.Г., гр. С. е привиден, като прикриващ действителен между страните договор за издръжка и гледане като неоснователен и недоказан и са осъдени ищците да заплатят на Д. И. П.

1 направените разноски.

Въззивниците ищци твърдят, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалноправните норми и при приета за установена от съда фактическа обстановка, неотговаряща на обективната истина. Поддържат, че гласните доказателства са неотносими и неправилно са ценени от районния съд. Съдът е допуснал процесуално недопустими свидетелски показания, свидетели и страни - ищец и ответник са разпитани в съда, по отношение на ищците - двамата е допуснато изслушване от стрА. на пълномощника на ответника с конкретно предоставени на съда въпроси, допуснати от съда т.е. приети от съда за процесуално допустими и зададени в открито с.з. само на единия от ищците - другият не се явява, но съда в процесуален порядък не реагирал на това неявяване, не постановил определение за отказ от изслушване на неявилия се ищец, не искал становище от страните, а продължил така работа по делото. В обжалваното решение било налице вътрешно противоречие - съдът записал, че няма да обсъжда писмените доказателства, представени от ищците, но вместо задължителното посочване на всяко едно от тях и за всяко едно от тях да посочи, защо не го обсъжда, незаконосъобразно се е ограничил с една обща фраза, че не следва да обсъжда събраните в хода на производството писмени доказателства, с които ищците в производството се домогвали да докажат, че ответниците не са разполагали със средства да заплатят продажната цена на имота. В обобщение искат да се отмени решението.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор от ответницата Д. И. П., чрез представител по пълномощие, в който се поддържа, че е неоснователна.

При постановяване на своя съдебен акт съдът се е позовал на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, както и на разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК относно ограничаването на гласни доказателствени средства като недопустими, поради което и правилно не ги е обсъждал. Но дори и при обсъждане, пак щял да достигне до единствено правилният извод, че свидетелските показания доказали липсата на симулативност на сделката и че страните по тази сделката са постигнали целения резултат. С оглед разпоредбите на закона и събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства съдът е достигнал до единствено правилния извод, че ищците в това производство не доказали привидност на сделката нито воля, различна от тази отразена в оспорения 2 нотариалният акт. Ищците, в чиято тежест е, не доказали, че е осъществена не друга сделка, а договор за гледане и издръжка срещу процесния недвижим имот. Ответницата, в чиято тежест е, доказала че е сключена именно сделката, от която черпи благоприятни за себе си правни последици и представила такива доказателства, които по несъмнен начин установили, че цЕ.та сделка всъщност не е различна от тази, която е официално удостоверена. В обобщение иска да се потвърди решението.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника Г. И. И., в която заявява, че изразява своето пълно и безусловно съгласие, с така подадената жалба, всичко записано в нея и с направените с нея искания за цялостна отмяна на обжалваното решение, като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалноправните норми и при приета за установена от съда фактическа обстановка, неотговаряща на обективната истина. Излага подробни аргументи.

В жалбата и отговорите не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

В с.з за въззивницата се явява представител по пълномощие. Развива съображения, че представените и приети по делото писмени доказателства правят допустими свидетелските показания, които са приети в първата инстанция. Съдът е отказал да ги цени, тъй като към момента правилно е преценил, че са били недопустими, но в протокол по гражданско дело № 6892/2023 г. на Районен съд-Б. е удостоверено изявлението на въззиваемия Г.

И. И., което представлява начало на писмено доказателство и има значение за допустимостта на свидетелските показания, които са вече изслушани от първоинстанционния съд. Въззиваемият Г. И. пред съда в Б. заявил, че е искал, по молба на Д. П., от родителите си да сключат договор за прехвърляне на недвижим имот в село К. срещу задължението на Г. и на Д. П. да издържат и да ги гледат. Счита, че това е начало на писмено доказателство, което ще направи процесуално допустимо и свидетелските показания, които са изслушвани пред съдия и моли да се ценят особено на свидетеля Н.К.Н., който заявява, че знае от страните по делото, а и от родителите на своята съпруга и това е коментирано многократно, че въззивниците са имали договорка да 3 прехвърлят недвижимия си имот в К. на своя син Г. И. и на неговата съжителка Д. П. срещу задължението им да ги издържат и да ги гледат, докато са живи и да си запазят правото да живеят в този имот. Иска да се признае, че договорът за покупко-продажба, сключен между страните е привиден, прикриващ договор за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане. Моли да се уважи иска за разваляне на договора, поради неизпълнение на приобретателите по него, тъй като е установено от свидетелките показания на първата инстанция и никой не спори за това.

За въззиваемата стрА. се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба. В писмена защита излага съображения, че съдът следва да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, без представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, тъй като не съставляват нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, касателно настоящото производство. Счита, че тези писмени доказателства следва да бъдат приети от съда само за сведение по делото, но не и да се кредитират като доказателство относимо към настояшият спор. Предмет на гр.д. Ne 6892/2023г на РС Б. е с правно основание чл.87, ал от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане. Изявлението на Г. И. в с. на 19.09.2024г., че Д. П. е поискала от него да поиска от родителите си да запишат къщата си на тях двамата срещу гледане и те се съгласили, защото не можели да му откажат,.. но не знае каква мошенгия са направили, защото когато тръгнали да се разписват, било договор за покупко -продажба, не следва да се взема под внимание, тъй като той е заинтересовА. стрА. от изхода на настоящото производство. Това твърдение е изложено и в отговора на Г.ев по настоящото производство и не е ново обстоятелство, което да не е било известно на първоинстанционният съд. В настоящото производство въззивниците твърдят привидност на договора за продажба и уговорка между страните за гледане и издръжка. Счита, за недоказано твърдението на въззивниците, изложено в исковата молба и поддържано във въззивното производство, че прикритата сделка е именно за издръжка и гледане. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се доказало, че сключеният на 13.04.2026г. договор за покупко- продажба не е симулативен и че страните по тази сделка са достигнали целеният резултат. Нотариалният акт е подписан от 4 въззивниците - не са оспорени автентичността на подписите, положени на продавачи, както и изписаните три имена. В договора е посочена продажна цена 15 000лв., като е отразено, че е заплатена преди подписване на договора.

Отразено е и предаването на владението върху недвижимия имот, Години наред въззиваемата е инвестирала в този имот всичките си изкарани пари от работата си, в т.ч. и в чужбина. След повече от десет години от покупкопродажбата и след категорично развалени отношения от съвместното съжителство между въззиваемите, възизивниците решават, да предприемат действия за разваляне на този договор и разбираемо подпомагани от своя син въззиваемия Г. И.. Безспорно е, че нотариалният акт като официален свидетелстващ документ се ползва, както с формална, така и с материална доказателствена сила относно извършените от нотариуса действия. Счита, че въззивниците са действали с ясна индиция за волята си да се разпоредят със своето имущество в полза на въззиваемите и че тази собственост ще премине в техния патримониум. В първоинстанционното производство са изложени факти и са събрани свидетелски показани. ИзслушА. в съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК ищцата И. никъде не е споменала дори, че сделката с Д. и нейният син е привидна и прикрива договор за издръжка и гледане.

Симулацията ставала с обратно писмо, което разкрива действителните отношения между страните. В случая дори няма обратно писмо което да съдържа волеизявление само на една от страните по прикритата сделка за да може то да послужи като писмено доказателство представляващо начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 от ГПК. Само в този случай доказването на действителните правоотношения между страните е допустимо чрез свидетелски показания като доказателствено средство. От друга стрА. счита, че е налице и погасителна давност, възражение което е направено още с отговора на исковата молба и не е обсъдено от съда. От датата на покупкопродажбата 13 април до предявяване на исковата претенция са минали повече от 10 години , период през който е изтекла абсолютната 10 годишна давност.

След изтичане на петте години от сключването на договора за покупкопродажба, съответно от срока или датата на плащане на цената, искът е погасен по давност. Моли да се остави въззивната жалба без уважение и да се потвърди решението на първоинстанционният съд. Претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от 5 процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формирА.та от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Събраните пред тази инстанция доказателства - Протокол № 3098 от 19.09.2024 година по гр.д.М6892 от 2023 г. на РС Б. , в който е удостоверено изявлението на Г. И.