Решение № 444 от 14.12.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. гр.Несебър, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Г. при участието на секретаря А.ка Д. Ганева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г. Гражданско дело № 20212150100979 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Д. А. У. с ЕГН ********** и С. Г. У. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Б., ул.“П.“, № ...., подадена чрез процесуалния им представител – адв.А. Т. от АК-Х., със съдебен адрес: гр.Б., ул.“С.“ № ..... против Р. Х. У. с ЕГН **********, Г. Г. У. с ЕГН **********, и Н. Г. У. с ЕГН **********, тримата с адрес: гр.С.В., ПК ...., общ.Несебър, обл.Б., ул.Р.“ № ... В исковата молба се сочи, че ищците са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 24.01.1982г., съответно прекратен с Решение № 1205 от 06.07.2005г., постановено по гр.д. № 1596/2005г. по описа на РС-Б., влязло в сила на 06.07.2005г. Сочи се, че първият ищец е син, съответно наследник на своя баща А.Д. У. с ЕГН **********, починал на 30.12.1994г. Твърди се, че приживе бащата на ищеца сключил с Председателя на Изпълнителния комитет на ОНС-Несебър договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 21.11.1991г. По силата на договора, в полза на А.Д. У. било учредено право на строеж върху УПИ I в кв.34 по плана на село Влас /понастоящем гр.С.В./, с площ на парцела 460 кв.м, за построяване на жилищна сграда в северната половина от дворното място. В изпълнение на договорните си задължения А.Д. У. възложил изготвянето на съответните проекти и планове на жилищната сграда и ги представил на Общината за одобряване. Въз основа на одобрените проекти било издадено разрешение за строеж № 32 от 16.12.1993г. Сочи се, че около година след издаването на разрешението за строеж и сключването на договора за техническо ръководство и контрол на строителството на бъдещата сграда, след тежко боледуване А.Д. У. починал. Заявява се, че след смъртта на Александър У., с изграждането на сградата се заели ищците, като изпълнили строителството с общи семейни средства по време на брака им. Сочат, че конструкцията и грубия строеж завършили през 1966г., за което бил съставен акт за приемане на 1 конструкцията от 03.05.1996г. В процесният имот била изградена пететажна сграда, чийто етажи били отразени в КККР, като самостоятелни обекти на собственост. Сочи се, че във времето строителните книжа на сградата били загубени, поради което ищците възложили на специалист – архитект, да извърши заснемане на същата, като самото завършване на грубия строеж било констатирано с нарочен констативен протокол на Община Несебър от 18.05.2015г. Дворното място било отразено в АГКК, като поземлен имот с идентификатор 1....503.168, с административен адрес: гр.С.В., общ.Несебър, обл.Б., ул.“Р.“ № ... вид на собствеността – общинска частна, вид територия – урбанизирана, с площ от 436 кв.м.

Самата сграда била отразена в действащите КККР с идентификатор 1....503.168.3, с предназначение- жилищна сграда- многофамилна с отделни етажи, отразени в КККР, както следва: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.1, ет.2, ап.1, с площ от 151,97 кв.м, с прилежащи части – 11,26 кв.м; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.2, ет.1, ап.2, с площ от 163,49 кв.м, с прилежащи части – 13,27 кв.м;

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.3, ет.0, ап.3, с площ от 162,65 кв.м, с прилежащи части – 13,20 кв.м; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.4, ет.1, ап.4, с площ от 143,23 кв.м, с прилежащи части – 11,97 кв.м;

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.5, ет.2, ап.5, с площ от 143,23 кв.м, с прилежащи части – 10,15 кв.м; Твърди се, че в резултат на реализирането на наследената от ищеца Д. У. 1/2 ид.ч. от правото на строеж, както и в резултат на изграждането на сградата с общи средства по време на брака им, ищците са придобили 1/2 ид.ч. от цялата изградена сграда в режим на СИО, която с прекратяването на брака се е трансформирала в обикновена дялова собственост. Заявяват, че към настоящият момент всеки един от ищците притежава по 1/4 ид.ч. от сградата. Сочи се, че ответниците са роднини на ищеца Д. У. и са негови братовчеди. Твърди се, че ответниците никога не са притежавали правото на собственост върху жилищната сграда или на части от нея. Тъй като ищците били заети и не успели да завършат процесната сграда, ответниците ги помолили да заживеят там, при което ищците се съгласили. Още повече, че двамата брата /вторият и третият ответник/ работили на управлявани от ищците други строителни обекти. Така ответниците били допуснати до процесния имот. През пролетта на 2015г. ответниците поискали да закупят половината от процесния имот. В тази връзка се сочи, че на 14.04.2015г. ищецът Д. У. упълномощил ответника Н. У., да го представлява, като се снабди с всички необходими за съответната продажба на имота документи. На същата дата бил подписан и нотариално заверен предварителен договор. Твърди се, че до окончателен договор не се стигнало, тъй като собственост върху сградата имала и ищцата С. У., която отказала да продава дела си. Сочи се, че поради невъзможността си да закупят половината от имота, първите двама от ответниците /съпрузи/ се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за придобиване по давност на имоти с идентификатор 1....503.168.3.4 и 1....503.168.3.5., след което са дарили в полза на ответника Н. Г. У. имот с идентификатор 1....503.168.3.4. След като установили това обстоятелство, ищците опитали да установят контакт с ответниците и отишли до имота в началото на месец юли 2021г., но същият бил заключен със сменени ключове без достъп на ищците до цялата сграда. Предвид 2 гореизложеното, ищците твърдят, че ответниците не са придобили каквато и да било собственост върху сградата и упражняват без основание фактическа власт върху същата.

Сочат, че са допуснали ответниците да ремонтират и да живеят в част от процесната къща по добра воля на ищците, отношенията помежду им винаги са били Д., като никой от тях не е манифестирал намерението си да свои имота и да го владее за себе си. Обстоятелството че ответниците искали да закупят 1/2 от имота през 2015г. също сочело, че същите не считали себе си за негови собственици. Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищците да предявят ревандикационен иск за целия имот, с който молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от жилищната сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор 1....503.168, с административен адрес: гр.С.В., общ.Несебър, обл.Б., ул.“Р.“ № ... която сграда е с идентификатор 1....503.168.3 и предназначение- жилищна сграда- многофамилна, с отделни етажи, отразени в КККР, както следва: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.1, ет.2, ап.1, с площ от 151,97 кв.м, с прилежащи части – 11,26 кв.м;

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.2, ет.1, ап.2, с площ от 163,49 кв.м, с прилежащи части – 13,27 кв.м; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.3, ет.0, ап.3, с площ от 162,65 кв.м, с прилежащи части – 13,20 кв.м;

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.4, ет.1, ап.4, с площ от 143,23 кв.м, с прилежащи части – 11,97 кв.м; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1....503.168.3.5, ет.2, ап.5, с площ от 143,23 кв.м, с прилежащи части – 10,15 кв.м, и да осъди ответниците да предадат на ищците владението върху сградата. Наред с горното, ищците молят съда да осъди ответниците, на основание чл.45 от ЗЗД, да заплатят на ищците при условията на солидарна деликтна отговорност сумата от по 25000 /двадесет и пет хиляди лева/ за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 01.12.2019г. до окончателното им плащане. При условията на евентуалност се моли съда да осъди ответниците да заплатят на ищците при условията на разделност сумата общо в размер на 50 000 лева, както следва: всеки един от първите двама ответници да заплати на всеки един от ищците по 6250 лева (общо 25000 лева), а третият ответник да заплати по 12500 лева на всеки един от ищците, които суми съставляват стойността на ползването на сградата, с което ответниците са се обогатили за сметка на ищците, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2021г. до окончателното из плащане.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците Г. У. и Р. У., подаден чрез процесуалния им представител- адв.Г. К. от АК-Б., с който оспорват изцяло като неоснователни, незаконосъобразни и недоказани ищцовите претенции и молят същите да бъдат изцяло отхвърлени, като им се присъдят сторените в настоящото производство разноски. Твърдят, че описаната в исковата молба фактическата обстановка не съответства на действителното положение, като излагат подробни съображения в тази насока. В тази връзка сочат, че първите двама ответници, след като решили да преместят местожителството си в гр.С.В., решават да закупят етаж от къща на ул.“Стара планина“, собственост на М. и Р. Т.. Тогава техният братовчед – ищецът Д. У., им 3 предложил да вложат парите си в довършването и ремонта на къщата в кв.“Р.“ № ...в гр.С.В., която по думите на Д. У. не им трябвала цялата. Такова предложение било отправено и към третия ответник Н. У. - да вложи пари в довършването на къщата и да придобие един етаж от нея. Предложението било прието от ответниците. Същите сочат, че на договарянето на избора на етажи присъствали ищеца Д. У., ответниците Г. и Н. У., Г. У.баща на ответниците У.и, и Х.А.- баща на ответницата Р. У., който дарил на дъщеря си сумата от 11000 щатски долара. Тогава, чрез така наречения „чоп“ бил извършен избора на етажите, като първите два най-отдолу се паднали на ищеца Д., следващият етаж 0- на Р.

/брат на Д./, първият надземен – на Н., а последният или вторият надземен- на Р. и Г. У.и.

Твърди се, че от извършването на избора реално започнало и владението на имотите от ответниците. Твърди се, че ищците сами се съгласили и приели, че ответниците ще извършат ремонт и ще придобият собствеността върху последните два етажа, което продължило повече от 18 и повече години, считано от 2002г. до завеждането на исковата молба по настоящото производство. Сочи се, че след извършването на строително ремонтните дейности по сградата, през есента на 2002г. семейството на ответниците Р. и Г. У.и се преместило да жшивее в Апартамент № 5 на последния етаж от сградата, а малко по-късно, заедно с Н. довършват и предпоследния етаж от сградата, който в определени моменти се ползвал и от майката на Н.. Сочат, че единият от етажите на ищеца Д. У. бил ремонтиран и обзаведен от същия от не бил ползван от него. Ответниците сочат, че от 2002г. до настоящият момент са владели непрекъснато и са своили последните два етажа от процесната къща, плащали са електричество, вода и телефон, явно са манифестирали пред собствениците на къщата- братята Р. и Д. У.и и пред бившата съпруга на Д.- С. У., намерението си да придобият двата етажа посредством давностно владение. С оглед на това ответниците правят възражение за придобиване на процесните Апартамент № 4 и Апартамент № 5 чрез давностно владение. Твърдят, че единствено те се грижат за сградата към момента.

По отношение на претенциите на ищците по чл.45 от ЗЗД, ответниците оспорват същите, както по основание, така и по размер. Считат, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността им, а именно- противоправно поведение на ответниците и връзка между него и вредите. Твърдят, че са придобили чрез давностно владение само два етажа от сградата, поради което сочат, че претенцията на ищците за обезщетение следва да бъде отхвърлена за останалите три етажа от сградата, тъй като ответниците никога не са ограничавали ползването им от ищците. Ответниците считат, че не са налице основания за уважаване и на евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД, като излагат подробни доводи в тази насока.