Решение № 85 от 29.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от К. Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000501397 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 820/20.02.2023г, постановено по гр.д.№ 767/2022г по описа на СГС, ГО, I 30 с-в, е осъдено ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ №67А, да заплати на Т. К.

К., ЕГН ********** с адрес гр. ***, ж.к. „***“ №**, вх.*, ет.*, ап.** сумата от 160 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 25.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 29.11.2021 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 160 000 лв. до пълния му предявен размер от 400 000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва в останалата му част. Осъдено е ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 121130788, да заплати на Т. К. К., ЕГН ********** сумата от 29 607,83лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 25.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 29.11.2021г. до окончателното плащане, като е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва в останалата му част. Осъдено е ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 121130788, да заплати на адв. Ж. Т. от АК - Кюстендил, адрес: гр. ***, ул. „***“, №*, офис №6 сумата от 4 467,42 лв. адвокатско възнаграждение. Осъдена е Т. К. К., ЕГН ********** да заплати на ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 121130788, сумата от 863,11 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Осъдено е ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК 121130788, да заплати по сметка на СГС сумата от 8 400,81 лв. - държавна такса и разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от Т. К. К., чрез адв.Н.Д. от САК, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над уважения размер до предявения от 400 000лв., ведно 1 със законната лихва от 29.11.2021г до окончателното изплащане на сумата, с доводи, че е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Възразява, че определеният размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е занижен и противоречи на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и съдебната практика. Сочи, че съдът не е обсъдил характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюктура в страната към момента на увреждането. Позовава се на заключението на комплексната СМЕ на проф. д-р, А. М. и д-р П.П., съгласно което е установено, че ищцата, като пътник на предна дясна седалка, е получила травматични увреждания: “Травма на опорно-двигателния апарат, състояща се от счупване на тазазакрито, счупване на задната стена на гаванковидната ямка вляво /ацетабулум/, луксация на лява тазобедрена става, счупване на лявата бедрена кост в областта на големия израстък /трохантер/, инфекция /остеомиелит/ в оперативната зона на таза, като усложнение от фрактурите и трифрагменото счупване на горния край на дясна раменна кост /хумерус/ с раздробяване на метафизата. Наложило се оперативно лечение-директна екстензия на левия крак. Скъсяването на левия крак с четири сантиметра и счупването на таза са наложили поставянето на екстензия. Извършени са й операции на 4.10.2021г, 14.10.2021г, 29.11.2021г, 1.12.2021г и 8.12.2021г Наложило се е придвижване с инвалидна количка, използване на памперси, невъзможна самостоятелна походка, ограничения на движенията. Независимо от проведената рехабилитация няма задоволителен резултат по отношение на раздвижване на ставата. Сочи, че съгласно допълнителната СМЕ на в.л. д-р Б.Б. и д-р Е.В. е установено, че е налице скъсяване на левия крак около 4 см., голям постоперативен белег с дължина 27 см и ширина-5-6см, хипотрофия на бедрото, три броя белези от фистулните отвори на развилия се възпалителен процес. Счупената лява бедрена кост е зараснала само отчасти, има остеомиелит в процес на развитие в горната й част. Установено е ограничение на движенията на ставата, необходимост от оперативна подмяна на ставата, за да се коригира скъсяването на левия крак.

С Експертно решение на ТЕЛК № 90712/22.12.2022г на IV МБАЛ София ЕАД, ищцата е освидетелствана, като и е определена 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ за срок от 2 години-до 1.12.2024г., като преди ПТП е полагала грижи за своя брат.

Поддържа, че съдът не е съобразил, че при ищцата е настъпила промяна и в психологично състояние, което е установено с изготвена експертиза, както и неблагоприятната прогноза за лечението.

Изтъква,че не са съобразени инфлационните процеси, лимитите на застрахователните обезщетения,

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи исковата претенция в пълния й предявен размер от 400 000лв., ведно със законната лихва от 29.11.2021г до окончателното изплащане.

Подадена е и частна жалба от Т. К. К., чрез адв.Н.Д. и адв.Ж.Т., срещу определение № 4610/10.04.2023г по гр.д.№ 767/2022г по описа на СГС, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, за увеличаване на дължимия размер на адвокатското възнаграждение с 6 811.20лв., като се присъди 11 278.62лв. Сочи, че следва да се съобрази,че между ищцата и пълномощника й е сключен втори договор на 16.01.2023г, т.е. след влизане в сила на измененията на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответната страна- „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, представлявана от юрк.

К.А., е оспорила въззивната жалба. Сочи, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е справедливо по размер. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението в обжалваната му част. Оспорила е като неоснователна и предявената частна жалба. Поддържа, че е неоснователно искането за определяне на 2 адвокатско възнаграждение поотделно за всеки иск, тъй като при обективно съединяване на искове материалният интерес следва да се определи от сбора на всички искове, както и към момента на приключване на делото, тъй като същото следва да се определи към сключване на договора за правна защита при започване на делото, поради което не следва да се съобразяват измененията на Наредба № 1/9.07.2004г.

Ищцата по делото- Т. К. К. е посочила в исковата молба, че на 25.09.2021г, около 6.00ч в гр.София, на кръстовище, между ул.“Левски Вековен“ и бул.“Вл.Вазов“, е настъпило ПТП между МПС-товарен автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ********, с валидна гражданска застраховка при ЗК „Лев Инс“ АД, управляван от Б. М. И. и МПС-лек автомобил марка „Киа“, с рег. № ********, /таксиметров автомобил/ с валидна гражданска застраховка при ЗК „Лев Инс“ АД, управляван от Й. Х. Х..

Сочи, че е претърпяла множество телесни увреждания от ПТП, вследствие на виновното поведение на водача на товарния автомобил-Б. М. И.. Излага подробни твърдения за физическото си състояние и проведените медицински манипулации.

Поддържа, че към датата на предявяване на исковата молба, продължава да е хоспитализирана, да провежда задължителна физиотерапия, рехабилитация и грижа за оперативната рана, с увредено общо състояние и продължаващи интервенции и манипулации. Физическите наранявания, претъпените оперативни действия и продължителният престой в болничното заведение, с неясна прогноза относно възстановяването, липсата на възможност да стъпва на краката си, сама да ползва патерица или друго средство за самостоятелно придвижване и обслужване, са довели до психически страдания и необходимост от консултации с психолог. Грижите за нея са поети от нейните роднини.

Посочила е, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника - ЗК „Лев Инс“ АД. В качеството си на пострадало лице на 29.11.2021г., е предявила извънсъдебна претенция пред застрахователя, но не й е изплатена, поради което е претендирала да бъде осъден по искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, както следва: за сумата 300 000 лв., /увеличена на 400 000лв. по прието изменение с определение от 20.01.2023г., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП и за сумата от 29 607.83 лева имуществени вреди - разходи за лечение.

Претендира е върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди да бъде присъдена законна лихва, както следва - на осн. чл.429, ал.3 от КЗ вр. с чл 86. от ЗЗД считано от 29.11.2021г. - датата на сезирането на ответника с извънсъдебна претенция и на осн. чл.497, ал.1, т.1 вр. чл.86 ЗЗД - върху сбора от главницата и законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ - от датата, на която за изтекли 15 работни дни, съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ или от 20.12.2021г.

Ответникът-ЗК „Лев Инс“ АД, е оспорил исковите претенции като неоснователни.

Оспорил е механизма на ПТП, описан в исковата молба и наличието на вина у застрахования при него водач, настъпилите при ищцата неимуществени вреди и причинната им връзка с ПТП. Релевирал е евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата ищца, поради пътуване без поставен предпазен колан. Оспорил е претенцията за неимуществени вреди по размер, като противоречаща с принципа за справедливостта. Възразил е срещу претендираната лихва с твърдението, че не е изпадал в забава.

С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди частично и изцяло предявената искова претенция за имуществени вреди. Приел, че възражението за съпричиняване е недоказано. Приел е, че дължимата лихва за забава се дължи от датата на уведомяване на застрахователя и не се дължи лихва за друг период.

Пред въззивната инстанция страните по делото не спорят, че ищцата е пострадала 3 при ПТП, настъпило на 25.09.2021г, около 6.00ч в гр.София, на кръстовище, между ул.“Левски Вековен“ и бул.“Вл.Вазов“, между МПС-товарен автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ********, с валидна гражданска застраховка при ЗК „Лев Инс“ АД, управляван от Б.

М. И. и МПС-лек автомобил марка „Киа“, с рег. № ********, /таксиметров автомобил/ с валидна гражданска застраховка при ЗК „Лев Инс“ АД, управляван от Й. Х. Х..

Поради това, въззивният съд приема, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника по заявения срещу него иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, уреждащ правото на увреденото лице на обезщетение от застрахователя, чрез предявяване на иск срещу него в границите на застрахователната сума, определена в договора за застраховка „Гражданска отговорност”.

По спорният въпрос за размера на обезщетението съдът съобрази Постановление №4/23.12.1968г.на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение №151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.

№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№*432/2015г., ІІ Т.О, в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.

Въз основа на представената медицинска документация и заключенията по СМЕ се установява, че ищцата е получила от процесното ПТП следните травматични увреждания: