Решение № 93 от 08.12.2020, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Варна , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Янко Д. Янков

Светослава Н. Колева

Светла В. Даскалова

Соня Н. Дичева

Илия Христов Николов (АП-Варна) като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Наказателно дело за възобновяване № 20203000600285 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искане от Ю. Ю. И. ЕГН ********** от гр.Попово, обл.Търговище, чрез адв.П.Х. от АК, гр.Разград за възобновяване на ВНОХД № 70/2020 г. на ОС, гр.Търговище и НОХД № 262/2019 г. на РС, гр.Попово.

В подаденото искане за възобновяване се твърди, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК и наложеното наказание е явно несправедливо – чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като се излагат подробни съображения. Искането е да бъде възобновено ВНОХД № 70/2020 г. на ОС, гр.Търговище, като постановеното по него решението бъде отменено, както и потвърдената с него присъда № 48/11.03.2020 г. по НОХД 262/2019г. на PC Попово, а делото да бъде върнато за ново разглеждане, от стадия на разпоредителното заседание. Алтернативно се иска, на основание чл.425, ал.1, т.4 от НПК да бъде изменена присъдата, като наложеното наказание бъде намалено и отложено по реда на чл.66 от НК за съответния изпитателен срок.

В съдебно заседание адв. Х. поддържа внесеното искане по изложените в него съображения, като счита, че по време на съдебните производства пред първата и пред въззивната инстанции са допуснати изложените в искането процесуални нарушения, а също така, че постановената присъда е явно несправедлива за подсъдимия, което е основание за възобновяване на наказателното производство по реда на чл.348, ал.1, т.т. 2 и 3 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Варненската апелативна 1 прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Според прокурора в хода на съдебните производства пред двете инстанции не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е справедливо.

Осъденото лице Ю.И. иска да бъде отменена присъдата и изразява съжаление за стореното.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на И., чрез адв.Х., изслуша становищата на страните в съдебно заседание и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на субектите по чл.420, ал.2 от НПК и е срещу влязъл в сила непроверен по касационен ред съдебен акт от визираните по чл.419, ал.1 НПК – решение № 37/27.06.2020 год., постановено по ВНОХД № 70/2020 год. на ОС, гр.Търговище, с което е потвърдена присъда № 48/11.03.2020 г. постановена по НОХД № 262/2019 год. по описа на PC, гр.Попово. С посочената присъда Ю.Ю. И. е признат за виновен за това, че на 30.09.2019 г. в гр.Попово причинил средна телесна повреда на Г.С.Г., изразяваща се в наранявания, които проникват в черепната кухина - счупване на горно медиалната част на двете очници /орбити/ с травми на двете очни ябълки – престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

За това деяние на И. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален общ режим.

С присъдата И. е бил осъден да заплати обезщетение на гр.ищец за претърпените имуществени и неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението - 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както направени разноски по делото. Присъдени били и сторените разноски по делото и д.т. върху уважения размер на гражданския иск.

И. е атакувал присъдата на РС, гр.Попово пред въззивната инстанция – Търговищки окръжен съд, който с решение № 37/27.06.2020 год. я е потвърдил изцяло. Съобщения, че решението е изготвено са изпратени на страните, като И. е получил своето на 08.07.2020 г.

Осъденият И. е подал искането за възобновяването на наказателното производство по ВНОХД 70/2020 година на ТОС чрез своя защитник на 24.08.2020 г. - в срока по чл.421, ал.3 НПК.

Разгледано по същество искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно, по следните съображения:

Относно начина на провеждане на разпоредителното заседание:

За разпоредително заседание /на 29.01.2020 г./ И. е бил редовно призован – призовката, разпореждането за насрочване и обвинителния акт са получени от неговата майка на 02.01.2020 г.

И. не се е явил в с.з. на 29.01.2020 г., като не е посочил причини за неявяването си. Явил се е упълномощеният от него защитник – адв.Йорданов от АК, гр.Търговище и е поискал да се проведе разпоредителното заседание.

По време на същото защитникът е взел становище по въпросите по чл.248, 2 ал.1 от НПК, като е поискал съдебното производството да протече по общия ред.

Съдът, в съответствие с изразените от страните становища е насрочил делото по общия ред за 11.03.2020 г. За това съдебно зъседание И. отново е бил редовно призован, като този път се е явил заедно със защитника си. Преди даване ход на съдебното следствие адв.Йорданов е направил искане производството да не протича по общия ред, а по реда на глава ХХVІІ от НПК, тъй като И. признава всички факти и обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези обстоятелства. Съдът е уважил така направеното искане, като е приел, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура очертана от чл.371, т.2 от НПК.

Осъденият е направил идентично изявление и се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение. Съдебното следствие е приключило в същото заседание и след изслушване на съдебните прения и проведено тайно съвещание, съдът е постановил присъдата си.

Действително съдът не е изследвал причините за неявяване на И. в разпоредително заседание на 29.01.2020 г., но пък и неговият защитник не е посочил каквато и да било причина за неявяване на подзащитния му и е поискал да се даде ход на разпоредителното заседание в негово отсъствие.

Апелативният съд не намира да е нарушено правото на защита на осъденото лице, тъй като в следващото заседание /на 11.03.2020 г./, при явяване на И., съдът е изслушал отново защитника му, както и подсъдимото лице относно начина на протичане на съдебното следствие и след заявяване на желание производството да протече по реда на глава ХХVІІ, съдът е постановил именно по реда на тази глава да продължи производството по делото. Т.е. съдът е уважил исканията на осъдения и неговия защитник и не е нарушил, а охранил правата на осъдения.

Неоснователно и и следващото оплакване за нарушение, изразяващо се в пропуска на първоинстанционния съд да констатира спазването на предвидения в чл.247б, ал.3 от НПК 7 - дневен срок за защитника на подсъдимия, като отсъствало изявлението му да е уведомен.

Съгласно разпоредбата на чл.247б, ал.3 от НПК в 7-дневен срок от връчването на съобщението прокурорът, подсъдимият, неговият защитник, както и пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице могат да дадат отговор по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание, и да направят своите искания.

Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията, вменени му от разпоредбата на чл.247а и чл.247б от НПК, видно от изготвеното от съдиядокладчика разпореждане и от изпратените съобщения.

По време на разпоредителното заседание съдът е извършил проверка и е констатирал, че книжата са връчени в срок на подсъдимия – на 02.01.2020 г.

Защитникът му е бил уведомен на 07.01.2020 г., като до провеждането на разпоредителното заседание – 29.01.2020 г. са минали повече от 7 дни, през които нито И. нито неговият защитник са депозирали писмено становище по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. За да е изпълнено изискването на чл.247б, ал.3 от НПК, не е необходимо нарочно изявление от някоя от страните, а е достатъчно съдът да е извършил проверка и да е установил, че съобщенията 3 са връчени в срок, надвишаващ 7 дни преди разпоредителното заседание. Ето защо апелативен съд – Варна намира за неоснователно това оплакване.

Неоснователно е и оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се „в обстоятелството, че след като веднъж на 29.01.2020 г. е проведено разпоредително заседание, то на 11.03.2020 г. съдът отново открива разпоредително заседание “. Както беше коментирано по-горе, няма пречка съдът да изслуша отново страните по въпроси по чл.248, ал.1 от НПК и да се произнесе по исканията им след като все още не е дал ход на съдебното следствие.

Следващото оплакване в искането е за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при приобщаване на материалите от досъдебното производство, които може да ползва при постановяване на присъдата, тъй като не било конкретизирано кои точно писмени материали са прочетени.

Действително съдът не е изброил прочетените от него по реда на чл.283 писмени материали, но това съвсем не е необходимо при положение, че е прочел всички материали. Ако беше прочел част от материалите от ДП, то тогава щеше да е необходимо съдът да посочи кои точно прочита. Ето защо и това оплакване е неоснователно.

В искането е застъпено становището, че „провеждането на процедурата по чл.371, т.1 от НПК изисква съдът да прецени дали съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвидени в НПК чл.372, ал. 3 от НПК. Съдът не е извършил такава преценка, с което е опорочил развилата се в последствие процедура на съкратено съдебно следствие и е допуснал съществено процесуално нарушение.“ Да, това би било така, ако съдебното следствие беше протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК. В конкретния случай обаче, то е протекло по т.2 на чл.371 от НПК, поради което и това оплакване е неоснователно.

Последното наведено в искането за възобновяване процесуално нарушение е, че „изготвените мотиви нямат необходимото и достатъчно съдържание, което да позволи проверка на законосъобразността на взетите решения“. Твърди се нарушение по чл.305, ал. 3 от НПК, т.к. мотивите не съдържали еднозначни, а противоречиви фактически и правни изводи по внесеното срещу подсъдимия обвинение. В преобладаващата си част изложените в подкрепа на това оплакване аргументи на защитника, по своето съдържание са оспорване на обосноваността на влезлите в сила съдебни актове, основано на предложен собствен анализ и интерпретация на събраната и проверена от контролираните инстанции доказателствена съвкупност.

Необосноваността, обаче, не представлява касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1 НПК.

В производствата по възобновяване на наказателните дела се проверява процесуалната законосъобразност на действията на решаващите съдилища, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, правилността на формирането на вътрешното 4 убеждение и юридическата правилност на съдебните актове с оглед на установената в тях фактическа обстановка, без да се преценява и пререшава въпросът за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по делото и съответно - да се установява нова фактическа обстановка, различна от тази, приета от контролираните инстанции.

Внимателният преглед на съдебните актове, породили недоволството на осъдения И. и неговия защитник, сочи, че вътрешното убеждение на контролираните инстанции по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е формирано след проверката на наличната доказателствена съвкупност, която е извършена в пълно съответствие с изискванията на чл.13, чл.14, чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3 от НПК. Фактическата обстановка е установена въз основа на годни доказателствени източници.

По изложените съображения настоящият състав на съда не споделя застъпеното становище на защитата, че при първоинстанционното и въззивното производство по делото са били допуснати саществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на осъдения.