Решение № 633 от 02.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Пловдив, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330203592 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. З. А., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 23-1030-002373/15.05.2023 г., издадено от Р.К.П. – ***, с което:

1) на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и 2) на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП), без да се сочат конкретни негови пороци. Моли се наказателното постановление да бъде отменено. С допълнителни мотиви от адв. Т. Т. на лист 35-37 от делото се оспорва териториалната компетентност на актосъставителя. Твърди се още жалбоподателят да не е управлявал процесния автомобил на посочените в НП дата и място, поради което да не може да носи отговорност за вменените му във вина деяния. Претендират се непълноти при описанието на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за които се счита да нарушават съществено правото на защита на санкционирания. В откритото заседание, в което е даден ход на съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично.

1

Представлява се от адв. Т. Т., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 56834/20.06.2023 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя и вината счита за доказани по категоричен начин. Поддържа, че след като водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство, да не е дал и кръвна проба за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Д. З. А., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 16.05.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез сектор „Пътна полиция“ – Пловдив на 29.05.2023 г. съгласно товарителницата на лист 5 от делото, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 17.04.2023 г. жалбоподателят Д. З. А. бил заедно със свид. Ю. З. И. и други техни познати в с. Б., където празнували Великден. Вечерта те решили да се прибират в гр. Пловдив, като пътували с лек автомобил „БМВ 528 И“ с рег. № ***, който бил собственост на А.. Тъй като жалбоподателят бил употребил известно количество алкохол, до пристигането им в гр. Пловдив автомобилът управлявала свид. И.. След като откарали до домовете им всички останали техни спътници, в автомобила останали само жалбоподателят А. и свид. И.. Тогава те решили да измият превозното средство, поради което се придвижили до автомивката, находяща се непосредствено до паркинга на магазин „Лидл“ и други търговски обекти, разположени на бул. „България“ до № 196 в гр. Пловдив. Паркингът бил охраняем, а на смяна тази нощ като охранител бил свид. Н. Г. Д..

Когато стигнали до автомивката, жалбоподателят А. поискал от свид. И. да слезе от шофьорското място, за да може той лично да паркира автомобила за неговото измиване. Тогава двамата разменили местата си, като жалбоподателят седнал на мястото на водача, а свид. И. на предната пасажерска седалка. Жалбоподателят привел автомобила „БМВ 528 И“ с рег.

2

№ *** в движение и спрял до кабинката на пазача на паркинга, където било работното място на свид. Д.. По това време вече било след полунощ, поради което датата била 18.04.2023 г. Жалбоподателят попитал свид. Д. дали щял да му позволи да влезе на паркинга, за да направи дрифтове. Свидетелят Д. поради близкото разстояние успял да види и разбере, че водачът на автомобила, с когото разговарял, бил от мъжки пол. По запитването на жалбоподателя Д. отговорил, че не било разрешено влизането на паркинга за извършване на дрифт. Въпреки това А. вкарал автомобила си в паркинга и направил няколко обиколки. На излизане той предприел десен завой, за да се включи в движението по бул. „България“, но загубил контрол на превозното средство и то се ударило в няколко от поставените елементи от разделителната ограда между платната за движение. Мястото на произшествието било до № 196 на бул. „България“ в гр. Пловдив. Свидетелят Д., който се намирал на около 50 метра оттам, видял удара и подал сигнал на ЕЕН: 112. Тъй като жалбоподателят бил употребил алкохол по-рано същата вечер, двамата със свид. И. се разбрали и си разменили местата, докато все още били вътре в превозното средство. Уговорката им била свид. И. да каже, че тя е управлявала автомобила.

Първа на местопроизшествието пристигнала *** на жалбоподателя, а малко след нея и свид. В.А.К., който бил пешеходец и видял ударилия се в разделителната ограда автомобил, но не познавал оставалите лица. След това по подадения от свид. Д. сигнал се отзовал и екип на сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, в който участвал свид. А. Е. Г.. Същият като този момент заемал длъжността *** с изнесено работно място във ***. Около 10 минути след произшествието там пристигнал и свид. Т.Р.Т..

В изпълнение на предварителната им уговорка с жалбоподателя свид. И. заявила пред полицейските служители, че тя е управлявала автомобила при настъпилото пътнотранспортно произшествие. На място тя била изпробвана от полицейските служители с техническо средство „Дрегер Алкотест“ за установяване дали е употребила алкохол, като пробата била отрицателна.

След разговор със свид. Д. служителите на сектор „Пътна полиция“ установили, че действителният водач на автомобила бил жалб. А.. Поради това свид. Г. поканил и жалбоподателя да му бъде извършена проверка за установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му чрез проба с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 с фабр. № ARPM-0715. А. отговорил, че отказва такава проверка, като отказът бил направен в присъствието и на свид. И..

На място свид. Г. попълнил талон за изследване с бл. № 128655, в който вписал отказа на жалбоподателя от проверка с техническо средство и го насочил към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД да се яви в срок до 45 минути за вземане на кръвна проба за провеждане на медицинско и химическо лабораторно изследване. Свидетелят Г. съставил и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 876311 от 18.04.2023 г. срещу жалбоподателя А. в негово присъствие и в присъствието на свидетел.

3

Жалбоподателят отказал да подпише акта, който му бил предявен, както и разписката към него. Отказал да подпише и талона за изследване. Всеки от тези откази бил удостоверен с подписа на един свидетел, който бил различен от свидетеля при съставянето на АУАН.

До изтичането на определения в талона срок жалбоподателят А. не се явил в лечебното заведение и не дал кръвна проба.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Н. Г. Д.. За същия се установява да е случаен очевидец на интересуващите делото обстоятелства, които той е възприел при изпълнение на служебните си задължения като охранител на обект, представляващ паркинг. От цялостния разказ на свидетеля се проследява по несъмнен начин, че автомобилът, за който разказва в показанията си, е именно процесният такъв с марка и модел „БМВ 528 И“ и с рег. № ***. Първото съприкосновение на свид. Д. с лицата, намиращи се в това превозно средство, се изяснява да е, когато водачът е поискал разрешение да вкара автомобила в паркинга и там да извършва дрифтове.

Свидетелят Д. пояснява, че на това запитване е отговорил, че не е разрешено извършването на такива действия, а след това – тъй като бариерите били вдигнати, водачът все пак да е влязъл, за да обърне посоката на движение.

По-нататък свидетелят разказва, че след като автомобилът е напуснал паркинга, е участвал в ПТП, като при завиване се е ударил в елементи от разделителната ограда между платната за движение. По делото се установява по категоричен начин, че така описаното от свид. Д. произшествие е същото, посетено и обработено от свид. Г., за което е издадено и процесното наказателно постановление. От показанията на свид. Д. се установява още разстоянието между работното му място, откъдето е наблюдавал случващото се, и самото местопроизшествие, което е между 50 и 70 метра. Изяснява се и че свид. Д. е имал пряк визуален контакт - без той е нарушен или прекъсван, върху движението на процесния автомобил от момента на напускането му на паркинга до последвалия удар в разделителната ограда. При тези факти се явява несъмнено доказано, че възприятията на свид. Д. за поведението и самоличността на водача, с когото е разговарял относно възможността за извършване на дрифт, се отнасят именно за лицето, управлявало процесния лек автомобил с рег. № ***. В тази връзка свид. Д. изяснява, че в превозното средство са били двама души – един от мъжки и един от женски пол, което кореспондира с твърденията и на другите очевидци. Свидетелят е категоричен във възприятията си и за това, че водачът на автомобила е бил мъж, като Д.

4 изяснява, че е успял да го види отблизо, когато е спрял до паркинга и са разговаряли, като водачът да е бил късо подстриган и да е говорил с мъжки глас. Съдът дава вяра на показанията на свид. Д. и в тази част, тъй като се доказва, че той е могъл да наблюдава водача от достатъчно близко разстояние, за да формира представа относно общ негов признак какъвто е полът му.

Показанията на свид. Д. относно самоличността на водача следва да бъдат преценявани съвместно с тези на свид. Ю. З. И.. Свидетелските показания на последната настоящият състав приема, че са от съществено значение за разкриването на обективната истина по делото. Това е така, защото всички други установени очевидци са наблюдавали отстрани, т.е. отвън движението на автомобила при настъпването на произшествието, докато свид. И. е била вътре в превозното средство. По този начин тя е формирала преки и непосредствени възприятия относно самоличността на водача. В показанията си свидетелката изяснява:

„Д. управляваше колата, когато се удари в мантинелата. Към момента на удара бяхме само двамата в колата, другите пътници вече ги бяхме оставили.“.

Чрез показанията на свид. И. се възпроизвеждат преки доказателства за спорното обстоятелство относно самоличността на водача на процесния автомобил, който се установява да е жалбоподателят А.. Този извод не е изолирано направен от показанията на И., а напротив – следва по несъмнен начин при съвместния анализ на нейните твърдения с възприятията и на свид.