Решение № 149 от 26.10.2023, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Берковица, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20211610100632 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от Х. С. Т. иск против С. С. Н. и В. С. Н. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на Поземлен имот с идентификатор № .... по КК и КР на гр. В., представляващ по скица ливада с площ 10399 кв., седма категория, находяща се в местността Редежо.

Ищцата твърди, че заедно с ответниците са придобили имота по наследство от общия им наследодател С. Н. Н., починал на ..... г., който го е придобил по силата на с Решение № ..... г. на ПК-Вършец, с което имотът му е бил възстановен.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват иска за делба и са предявили насрещен иск за собственост на имота с правно основание, чл. 124, ал. 1 ГПК във в. чл. 79, ал. 1 ЗС /предявен като инцидентен установителен иск/, който е приет за съвместно разглеждане. Твърдят, че имотът не е съсобствен, тъй като те са го придобили по давностно владение от 1980г. до настоящия момент. Посочват, че Решението на ПК – Вършец е нищожно.

Допълнително посочват, че са владяли имота в периода от вЛ.нето в сила на Решението на ПК – Вършец /30.06.1999г./ до 30.06.2009г. като дворно място с 1 жилищни сгради и гаражи. Твърдят също, че имотът не е бил обобществяван и е имот със селищен характер, поради което не е подлежал на възстановяване.

Ответницата по насрещния иск го оспорва и твърди, че ответниците не са демонстрирали пред нея че владеят целия имот за себе си и не са го придобили по давност.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

По предявения главен иск за делба в тежест на ищеца е да докаже наличието на съсобственост по отношение на процесния имот на посоченото основание – наследствено правоприемство и реституция – следва да установи, че имотът е подлежал на реституция и че бил отнет или включен в ТКЗС.

По насрещния иск – ищците /ответници по главния иск/ следва да установят правото си на собственост на соченото придобивно основание – давностно владение като докажат, че са упражнявали явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния имот в твърдяния от тях период, с намерението да своят имота за себе си.

В първото по делото съдебно заседание ответниците по главния иск са уточнили, че от 1980 г. владеят имота със съгласието на общия наследодател Самуил, който приживе им предоставил имота да си построят къща, като установили владение с негово съгласие.

Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници /л. 3 делото/ страните са законни наследници /като низходящи/ на общия наследодател Самуил Н. Н., починал на 20.03.2012 г.

С Решение № 8-27 от 23.03.1999 г. на ПК-Вършец /л. 5 делото/ процесния имот е възстановен на общия наследодател Самуил Н. Н..

Съгласно Тълкувателно решение от 07.11.2012 г по тълк.д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС решението по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността заедно с приложената скица има силата на констативен нотариален акт.

С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2

11/2012 г., ОСГК е разяснено, че „ Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.”

Ето защо съдът намира, че издаденият в полза на ответниците Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № 388, том I, дело № 1000/1993 г. /л. 26 делото/ не обвързва съда и всяка от страните е длъжна да докаже своето право на собственост върху процесния имот.

От приложената по делото преписка по възстановяане на имота /л. 73-80/ се установява, че производството е било инициирано лично от общия наследодател Самуил Н. Н., който на 17.12.1991 г. е подал заявление, с което е поискал да му бъде възстановена собствеността върху имота /л. 73/. Към заявлението е приложил Акт 17 за публично нотариално завещание /л. 74/, с което се е легитимирал като собственик на имота.

Независимо, че съгласно изготвеното по делото заключение от вещото лице М. Г. /л. 102-103/ няма данни за одържавяване на имота, това не означава, че имотът не е бил отнет на друго основание от общия наследодател.

Твърдението на ответниците, че имотът имал селищен характер още преди образуването на ТКЗС се опровергава от експертното заключение на вещото лице М. Г., която сочи, че в кадастралните и регулационните недействащо планове от 1963 г. и 1973 г. процесния имот е извън регулацията на селото и е далеч от бившия стопански двор.

Относно обобществяването на имота в ТКЗС съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на разпитаните по делото свидетели, а следва да се даде вяра на изявленията на общия наследодател. В подаденото от него заявление за възстановяване на имота общия наследодател е заявил, че имотът подлежи на възстановяване и е поискал същият да му бъде възстановен. Така направеното изявление обвързва ответниците доколкото същите твърдят, че черпят правата си именно от изявленията на общия наследодател, който им бил предал владението върху имота, поради което 3 съдът намира, че те не могат да отричат тези негови изявления, само защото са неизгодни за тях.

Ето защо съдът приема, че ответниците не успяха да докажат оспорването на Решение № .......... г. на ПК-Вършец, с което е възстановен имота.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността, върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ или по ЗАВОИ не се зачита и започва да тече от деня на вЛ.нето на тази разпоредба в сила – 22.11.1997 г.

Тъй като обаче имотът е възстановен едва с Решение на ПК-Вършец № ............ г., това е и началният момент, от който следва да се приеме, че найрано е могла да започне да тече придобивна давност в полза на ответниците /така Решение 368/2011 на ВКС по гр.д. 310/2011 г., II г.о./ В случая съдът намира, че не се доказаха твърденията на ответниците, че са установили владение върху имота още през 1980 г. със съгласието на общия наследодател.

Като е подал заявление за възстановяване на имота на 17.12.1991 г. общия наследодател очевидно е демонстрирал, че към този момент се е считал за собственик на имота, респективно за владелец на същия и се опровергава твърдението на ответниците, че той им бил предал владението още 1980 г., когато те си построили къща в него.

Фактът, че според показанията на разпитаните по делото свидетели общия наследодател е разрешил устно на ответниците да си построят къща в имота не доказва, че той им е предал владението върху същия и че е престанал да се счита за негов владелец.

Съдебният състав споделя становището на процесуалния представител на ответниците на стр. 2, осми абзац от представената писмена защита, че общия наследодател е продължил да владее и стопанисва процесния имот.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че общия наследодател се е преместил заедно с ответниците в друг мот и там е построил къща за тях, но е продължил да ползва и процесния имот, където е отглеждал овце.

Свидетелката Д.Й. установи следното – „После синът му С. е живял в тази 4 къща...После синовете на С. пораснаха и С. купи едно място в Млачище. Там направи друга къща за синовете си на два етажа. Те живееха там, но гледаха овце в другата къща в Редежа.“.

В същия смисъл са показанията на свидетеля В. П. – „ после им стана тясно, купиха си някакъв имот по М....После и там им стана тясно и се върнаха тук на старата къща“.

Съдът намра, че в случая ответниците са били обикновени държатели, които са продължили да владеят имота за общия наследодател.

По делото липсват доказателства до смъртта на общия наследодател ответниците да се демонстрирали пред общия наследодател, че се считат за владелци на имота и да са превърнали осъществяваното от тях държане във владение.

Поради което съдът намира, че ответниците не са отблъснали осъществяваното от общия наследодател владение и не са отрекли правата му, още повече, че в издадения по тяхна молба Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № ........... г. /л. 26 делото/ същите са се позовали, че са придобили имота и по наследство, макар че общия наследодател е бил все още жив.

След неговата смърт имотът е наследен от неговите законни наследници, като ответниците по никакъв начин не са демонстрирали, че се считат за владелци и на частта на ищцата, а не за държатели.

Съгласно Тълкувателно решение от 06.08.2012 г. по тълк.д. 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Когато обаче е налице наследяване се приема, че съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща и затова той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Предвид което ответниците са тези, които следваше да докажат, че са предприели действия, с които са установили владение върху целия имот за себе си и са обективирали това свое намерение пред ищцата, а такива доказателства по делото липсват.

Ето защо предявения от тях насрещен иск за собственост върху процесния имот следва да се отхвърли като неоснователен.

5

Съдът намира, че процесния поземлен имот, макар и да е съсобствен между страните, не може да бъде допуснат до делба.

Съдебната делба е способ за прекратяване на съществуваща съсобственост върху вещни права и е допустима винаги, освен ако делбата е несъвместима с естеството на правото или предназначението на вещта или по разпореждане на закона по аргумент от чл. 34, ал. 1 ЗС.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че процесния имот е застроен. В този смисъл са показанията и на двамата разпитани по делото свидетели.

Изготвената по делото експертиза от вещото лице О. М. /л. 86/ установи, че поземления имот е застроен с двуетажна масивна жилищна сграда, 4 броя селскостопански постройки, 2 гаража и стара едноетажна жилищна сграда.

Тоест в поземления имот са построени най-малкото четири самостоятелни обекта /двуетажна масивна жилищна сграда, 2 гаража и стара едноетажна жилищна сграда/.

Съдът намира, че като собственик на земята общия наследодател е станал собственик и на построените в него сгради, по аргумент от чл. 92 от ЗС.

Не се установи друго по смисъла на чл. 92 ЗС, тъй като за сградите няма отстъпено право на строеж в изикуемата за това форма.

Предвид което сградите също са съсобствени между страните по наследство от общия наследодател.

В случая като предмет на делбата е въведен единствено поземления имот, но не и построените върху него сгради.

Съдът намира, че поземления имот не може да бъде допуснат до делба отделно от построените в него сгради, тъй като същият е загубил своята самостоятелност и по своето предназначение обслужва построените върху него самостоятелни сгради. Предвид предназначението на имота да обслужва сградите делбата е недопустима, тъй като е несъвместима с естеството и предназначението му /чл.34, ал.1 ЗС/.

Поради това поземления имот не подлежи на делба без построените върху него сгради.

6

Ето защо иска за делба също следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските:

В производството за делба по правило разноските за адвокатска защита остават за всяка от страните така, както са направени. Изключение е налице, когато в производството се е развил спор относно наличието на съсобственост, правата на съделителите в съсобствеността, начина на извършване на делбата, както и във връзка с други искове, разгледани във втората фаза на делбеното производство (ППВС 7 от 28.11.1973 година;