Решение № 16103 от 13.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16103 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110102229 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена Д. Р. К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ...., чрез пълномощника му адв. В. В., АК – София, със съдебен адрес в гр. София, ул. „Аладин“ № 50, вх. А, ет. 4 против Прокуратура на Република България, БУЛСТАТ 121817309, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор.

Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял в следствие на воденото срещу него наказателно дело по досъдебно производство № 279 по описа за 2023 г. на Второ РУ при ОД на МВР – Перник.

Твърди се в исковата молба, че на 31.07.2023 г., около 7 часа сутринта, в гр. Перник, докато е управлявал автомобила си марка БМВ, модел 530 Д с peг. № ..., ищецът е бил спрян за проверка от служители на Сектор ПП при ОДМВР Перник. В хода на проверката е бил тестван за употреба на наркотични вещества, като извършения полеви тест е отчел наличието на употреба на наркотични вещества – бензодиазепин, поради което му е съставен акт за установяване на административно нарушение GA № 969787 от 31.07.2023 г., за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Във връзка със съставянето на акта са издадени и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1158000315 от 31.07.2023 г., с която на основание чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП на ищеца е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС и му е отнето свидетелството за управление на МПС № 282735784 и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1158- 000316 от 31.07.2023г., с която на основание чл. 171 т. 2А б. „б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца на МПС БМВ 530 Д peг. № ... Д. К. е бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР и във връзка със задържането му е извършен и обиск.

Поради положителния резултат от полевия тест за употреба на наркотични веща, е образувано досъдебно производство № 279 по описа за 2023г. на Второ РУ при ОД на МВРПерник за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. След образуването на досъдебното 1 производство е прекратено административнонаказателното такова.

Досъдебното производство е прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.05.2024 г., тъй като от извършената съдебно- химическа експертиза не е доказано наличието на бензодиазепини и техни метаболитни и упойващи лекарствени средства в организма на ищеца.

Ищецът претендира, че в следствие на незаконосъобразно воденото наказателно производство и наложените в хода на същото мерки, свързани с ограничаване на правата му (задържане в поделенията на МВР за срок от 24 часа, временно отнемане на свидетелство за управление на МПС и прекратяване на регистрация на ППС) е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, напрегнатост, безсъние, неудобства, свързани с работни процес, както и с невъзможността свободно да се придвижва със собствения си автомобил и др.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на Д. К. обосновава правния интерес от предявяването на осъдителен иск против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за претърпените от нго неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за събирането на гласни доказателства – разпит на двама свидетели при режим на довеждане. Иска да бъдат изискани досъдебно производство № 279 по описа за 2023 г. на Второ РУ при ОД на МВР – Перник и заповедта, с която ищецът е задържан за срок от 24 часа.

В съдебно заседание Данаил К., редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв.

Спасова.

В срока по чл. 131 от ГПК, Прокуратурата на Република България представя писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

На първо място, ответникът излага доводи за неоснователност на исковата претенция, тъй като сочените от ищеца актове, от които твърди, че е претърпял неимуществени вреди, не са такива, издадени или постановени от Прокуратурата. Твърди се в отговора, че по образуваното досъдебно производство ищецът не е привлечен в качеството на обвиняем, поради което не е активно материално легитимиран да претендира обезвреда на вреди от Прокуратурата на Република България. Същевременно досъдебното производството не е започнато с акт на прокурор, а при условията на чл. 212 ал. 2 от НПК. Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение, като твърди, че претендираният такъв е в противоречие с нормата на чл. 52 от ЗЗД и не съответства на характера и интензитета на твърдените от ищеца неимуществени вреди.

С отговора ответникът представя писмени доказателства. Моли да бъде изискано досъдебно производство № 279 по описа за 2023 г. на Второ РУ при ОД на МВР – Перник, пр. пр. № 2598 по описа за 2023 г. на Районна прокуратура – Перник. Противопоставя се на ищцовите искания за разпит на свидетели и за приемане като писмени доказателства на договор за лизинг и разплащателен план.

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България поддържа направените в отговора възражения и искания.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.07.2023 г., около 7 часа сутринта, в гр. Перник, докато е управлявал автомобила си марка БМВ, модел 530 Д с peг. № ..., ищецът е бил спрян за проверка от служители на Сектор ПП при ОДМВР Перник. В хода на проверката е бил тестван за употреба на наркотични вещества, като извършения полеви тест е отчел наличието на употреба на наркотични вещества – бензодиазепин, поради което му е съставен акт за установяване на 2 административно нарушение GA № 969787 от 31.07.2023 г., за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Във връзка със съставянето на акта са издадени и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1158- 000315 от 31.07.2023 г., с която на основание чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП на ищеца е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС и му е отнето свидетелството за управление на МПС № 282735784 и заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1158- 000316 от 31.07.2023г., с която на основание чл. 171 т. 2А б. „б“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца на МПС - БМВ 530 Д peг. № ... Д.

К. е бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР и във връзка със задържането му е извършен и обиск. Поради положителния резултат от полевия тест за употреба на наркотични веща, е образувано досъдебно производство № 279 по описа за 2023г. на Второ РУ при ОД на МВРПерник за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

С постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.05.2024 г. досъдебното производство е прекратено.

В съдебно заседание, проведено на 03.06.2025 г. са разпитани свидетелите К.В. и М.С.. Свидетелят Величков сочи, че е работодател на Д. К.. Посочва, че тъй като обектите, на които е следвало да работи К. са били на различни локации е било трудно той да се придвижва до тях, тъй като книжката му е била отнета. Това е затруднявало работния процес, а и работниците, които е трябвало да го карат и взимат от работа. Свидетелят С. сочи, че с К. се познават от деца. След случилото се е забелязал, че е бил депресиран, изпадал, уплашен, притеснен за служилото се. Притеснявал се от родителите си, работодателите, приятелите. Закъснявал е за работа и е изпитвал затруднения как да ходи и как да се прибира от работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск за обезщетяване на неимуществените вреди за неоснователен, предвид следните правни доводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност и произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица. Същата има обективен характер и възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки, като за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД отговорността на държавата по ЗОДОВ не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 ЗОДОВ). Съгласно ЗОДОВ, за да възникне отговорност на държавата за вреди в хипотезата на чл.2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, трябва да са налице следните предпоставки: 1. наличие на обвинение в извършване на престъпление 2. прекратяване на образувано наказателно производство 3. претърпени вреди 4. пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от незаконна дейност на правозащитните органи при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

По отношение на претърпените вреди:

В исковата молба се твърди, че ищецът Д. К. е претърпял неимуществени вреди за периода от образуването до прекратяването на наказателното производство. Твърди се, че и 3 наложената на К. ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ е довела до ограничаване на възможността му за свободно придвиждане.

Наложената ПАМ „отнемане временно на СУМПС“ е довела до това ищецът да претърпи неимуществени вреди, както и ограничения в свободата му на придвижване.

Налагането на ПАМ не е процесуално-следствено действие извършено в рамките на разследването, поради което държавата в лицето на Прокуратурата не следва да отговаря за вредите, причинени от ИАА, издаден по реда на ЗДвП.

Вредите от задържането на ищеца по ЗМВР и отнемането на СУМПС не са причинени от Прокуратурата, поради което тя не е пасивно легитимирана да отговаря за тях по реда на чл. 2 от ЗОДОВ. Задържането по ЗМВР и ПАМ по ЗДвП са административни мерки, наложени от органи на МВР в рамките на тяхната оперативна самостоятелност.

Вредите от тях подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1 от ЗОДОВ срещу съответната структура на МВР, а не по чл. 2 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата

По отношение на качеството „обвиняем“:

Обвинението в извършване на престъпление се осъществява чрез привличане на физическото лице- страна по наказателноправното отношение, в качеството му на обвиняем, за извършено от него престъпление при условията и по реда, предвидени в този кодекс - чл.

54 от НПК, с цел реализиране на наказателната му отговорност. С привличането на обвиняем, се формулира обвинението и се конституира фигурата на обвиняемия. В хода на разследването се привлича обвиняем, а след приключването му се повдига обвинение с обвинителен акт. Образуването на наказателния процес и привличането на обвиняем в хода на разследването предшестват сезирането на съда за търсене на наказателна отговорност.

Това са процесуални действия, които се извършват на досъдебна фаза, където се изяснява и решава въпросът за повдигане на обвинение пред съда с искане за търсене на наказателна отговорност. Привличането на обвиняем не води задължително до изготвянето и внасянето в съда на обвинителен акт, тъй като производството може да бъде прекратено на посочените в НПК основания. С прекратяване на производството се прекратява и обвинението срещу лицето, привлечено като обвиняем, както и всички мерки за процесуална принуда, постановени срещу него. В случаите, в който образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от обвиненото в извършването му лице или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, обвинението в извършване на престъпление, осъществено чрез привличане на физическото лице в качеството му на обвиняем, е незаконно.