Решение № 62 от 17.06.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Ловеч, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН И. при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ИВАН И. Частно наказателно дело № 20264300200219 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС.

Делото е образувано по изпратено ни от Федерална Република Германия Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и касае засегнатото лице М. И., родено на ................ година, с последен известен адрес по делото: с. Глогово, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Е.“ № 13.

От приложената справка от НБД „Население” се установяват пълните данни на засегнатото лице – М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес с.

Глогово, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Е.“ № 13.

Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума, в общ размер на 100 евро и 28,50 евро административна такса.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч счита, че са налице условията за признаване на решението и предлага на съда същото да бъде признато.

Засегнатото лице М. М. И., редовно призовано, не се явява.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР 1 на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на финансови санкции е издадено въз основа на Решение № 17.1548013.8 на Zentrale Bubgeldstelle des Polizeiprasidiums Rheinpfalz, за прилагане на финансови санкции, като същото е постановено на 12.06.2025 година и е влязло в законна сила на 17.07.2025 година. Решението се отнася за деяние, представляващо административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, каквото е изискването на чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1-во от ЗПИИРКОРНФС. За посоченото деяние не се изисква двойна наказуемост, същото се отнася за административно нарушение, извършено на територията на издаващата държава , и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Същото е преведено на български език. Не са събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо.

Засегнатото лице не е представило доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от 70,00 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция, подлежаща на изпълнение, е в размер на 128,50 евро за извършеното административно нарушение.

Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Република България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата на издаващата държава, съгласно чл. 3, ал. 3, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл. 24 от Закона за движението по пътищата ( StVG), 11.3.3 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat).

В удостоверението е посочено, че на 20.03.2025 г., в 07:19 часа , в населено място Lirbshausen, Bundesautobahn A61 bei Km 266 ,900, Gemarkung Liebshausen, Fahrtrichtung Ludwigshafen, рег. № ОВ ................ ВХ не е била спаззена минималната необходима дистанция от 50 м. спрямо движещото се предходно превозно средство при движение по автомагистрала с товарен 2 автомобил с допустима обща маса над 3,5 т. със скорост над 50 км/ч. (след като е била установена дистанцията между автомобилите, са били приспаднати допустимите отклонения).

Деянието съставлява административно нарушение според законодателството на издаващата държава и е свързано с поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари, визирано е в чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1во от ЗПИИРКОРНФС, поради което не се изисква двойна наказуемост на деянието.

Засегнатото лице М. И. към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно-наказателна отговорност и подлежи на административно-наказателно преследване за деянието, обосноваващо решението. Видно от представеното удостоверение Атанасов е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.

Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава, същото е постановено на 12.06.2025 година и е влязло в законна сила на 17.07.2025 година. Финансовата санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в общ размер на 128,50 евро.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.

В хода на съдебното следствие от страна на М. М. И. са представени писмени доказателства за извършеното плащане на наложената финансова санкция– Разписка № 0100029634251902/29.05.2026 г. от „Изи пей“ за паричен превод към чуждестранна платежна сметка, в която се удостоверява, че на 29.05.2026 г. засегнатото лице е заплатило изцяло наложената му финансова санкция в размер на 128,50 евро. В представената разписка за извършено плащане е посочен номера на изпратеното за признаване решение, както и идентификационния номер, съгласно направения изпратения превод на решението.

Предвид изложеното, съдът приема, че представените писмени доказателства удостоверяват извършено пълно изпълнение на наложената финансова санкция на засегнатото лице, поради което са налице и основанията на чл. 33, във вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС за приспадане на равностойността на изпълненото. Предвид пълното заплащане на наложената финансова санкция, решението не следва да се изпраща за изпълнение на ТД на НАП гр. Велико Търново – офис Ловеч. Надвнесената сума от 1.50 евро следва да бъде уведомено засегнатото лице да посочи сметка, по която да му бъде възстановена.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1 , във връзка с 3 чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС , Ловешкият окръжен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 17.1548013.8 на Zentrale Bubgeldstelle des Polizeiprasidiums Rheinpfalz, за прилагане на финансови санкции, като същото е постановено на 12.06.2025 година и е влязло в законна сила на 17.07.2025 година, с което по отношение на българския гражданин М. М. И., роден на ................ година, ЕГН: **********, с последен известен адрес по делото: с.

Глогово, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Е.“ № 13, е наложена финансова санкция в размер на 128,50 (сто двадесет и осем евро и петдесет цента) евро.

ПРИСПАДА на основание чл. 33, във вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС равностойността на изцяло заплатената сума в размер на 128.50 (сто двадесет и осем евро и петдесет цента) евро.

ДА СЕ УВЕДОМИ засегнатото лице да посочи сметка, по която да му бъде възстановена надвнесената сума от 1.50 евро.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава Федерална Република Германия, за признаването на решението и за приключване на изпълнението на решението.

Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Велико Търново.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 4