Решение № 4310 от 15.05.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 496/2026
- Вид
- Решение № 4310
- Подписан
- 15.05.2026
- В сила
- 15.05.2026
- Състав
- Диана Ганева, Лилия Александрова, Йовка Бъчварова
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1, изр.първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 4310
Бургас, 15.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XV-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Членове:
ДИАНА ГАНЕВА
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА канд № 20267040600496 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], представлявана от председателя на управителния съвет, чрез юрисконсулт С., против решение №3/05.01.2026 г., постановено по АНД №378/2025г. по описа на РС-Айтос, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ №**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, с който на „Автомагистрали Черно море“ АД, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издадения електронен фиш. Счита, че правомерно е ангажирана отговорността на дружеството на соченото основание. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издадения електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С., която поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира за отмяна решението на РС-Айтос и потвърждаване на електронния фиш, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация –„Автомагистрали Черно море“ АД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпил отговор на касационната жалба и молба, с искане решението на РС-Айтос да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски –юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Настоящият съдебен състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея възражения, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Ответникът по касация е санкциониран за това, че на 18.01.2023 г. в 08,24 часа в общ.Айтос на път I-6, км. 473+206 техническо средство №40562, засякло и заснело, ППС товарен автомобил Мерцедес 3336К Актрос с техническа допустима максимална маса 33000, брой оси-3, екологична категория Евро 3, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, т.к. за ППС има тол декларация за преминаване, но платената категория е по-малка от измерената.
За извършеното нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
За да постанови решението си съдът е приел, че липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, поради което е недопустимо издаване на електронен фиш за процесното нарушение. В решението е цитирана и практика на настоящата съдебна инстанция.
Така постановеното решение е правилно.
В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с имуществена санкция в размер 2500 лв.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр.първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.
До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.
Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.
На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 – 3 б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, то тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима, както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3 - 3в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл.179, ал.3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179, ал.3-3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.
Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба, към датата на установяване на нарушението 18.01.2023 г. и издаване на електронния фиш, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Дали това се дължи на пропуск на законодателя или такава е била неговата воля, с оглед цитираните вече разпоредби не може да бъде безспорно установено, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към настоящия момент вече е налице законодателна промяна – чл.179 3д, в сила от 13.02.2024г., но тази промяна действа занапред и към момента на съставяне на електронния фиш не е била налице. Липсата на законова разпоредба към датата на издаване на електронния фиш, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е основание същия да бъде отменен, както правилно е приел и РС-Айтос.
За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че дори ел. фиш да е съставен след датата на законодателната промяна, за което по делото няма данни, то той е незакосъобразен и на друго основание.
Настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело № С-61/2023 г., както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500 лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 187а ал. 2, т. 3 от ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП обаче липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал. 2 от ЗП, което е допълнителен аргумент за отмяна на електронния фиш.
При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Разпечатката съдържа 36 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c44ed3b-a12e-45aa-9f1b-f8c00d2e19e1