Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 18.03.2025, Районен съд - Крумовград

Съд
Районен съд - Крумовград
Дело
Гражданско дело 287/2024
Вид
Решение № 37
Подписан
18.03.2025
В сила
14.05.2025
Състав
Иван Илиев Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14, изр. последно · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 37

*****, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Й. при участието на секретаря Емилия В. Василева като разгледа докладваното от Иван Ил. Й. Гражданско дело №

20245130100287 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че представляваното от него дружество **** ЕООД извършва транспортни услуги. През юни 2023 г., бил поканен от рецепцията на хотел „*****“ в гр.

**** с искане да извърши превоз на техни туристи. В туристическото бюро на хотела се срещнал с ръководителите на „********“, които поискали подходящ транспорт за да превозват футболистите им до терените на „****** – ****“, намиращ се на около 7-8 км от хотела. Поискан бил голям автобус за да могат всички футболисти, треньори, лекари и помощен персонал да се превозват от хотела до комплекса и обратно. В присъствието на представители от туристическото бюро -посредник на хотела била договорена единична цена за отиване, връщане и престой на автобуса докато трае тренировката. Договорена била единична цена от 110 лева за курс, която ответникът е трябвало да плати в деня на издаване на фактурата. Сиреч бил налице договор между него и ответникът сключен в условията на чл. 14, изр. последно от ЗЗД.

Сочи, че извършил услугата превоз на пътниците за периода 25.06.2023г. до 08.07.2023 г., като бил направил 12 гореописани курса с автобус ****** Издал своевременно фактурата и я изпратил на електронния адрес на ответника. По - късно се бил чул и с двамата ръководители на клуба, които потвърдили получаването на фактурата и му обещали да платят до няколко дни, по банков път. След това ги е търсил още много пъти - по телефона, Вайбър, и всички възможни комуникации, докато накрая ръководителите на клуба престанали да вдигат телефоните си. Не отговаряли и на писма на електронната му поща.

Сочи, че за извършената услуга Корсо ЕООД е предоставило на ФК Крумовград фактура с № ********** от 09.07.2023 г., по която бил заплатил и дължимите данъци.

Твърди, че чрез актуалните им електронни адреси изпратил нотариална покана за доброволно изпълнение на задължението им, но до настоящият момент все още не било платено дължимото. Длъжниците се криели, не вдигали телефоните си, не отговаряли на електронните писма. Всички тези действия на ответника индикирали нежелание за 1 издължаване. Това му дало основание да поиска от Pайонен съд - Разлог, обезпечаване на овъзмездяването, по което на ищеца била издадена обезпечителна заповед №69/29.11.2024 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „********“, с ЕИК ***** представлявано от Б. Х. С., със седалище и адрес на управление: ******* да заплати на **** ЕООД, с ЕИК ******, представлявано от управителя Г. Й. К., със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „Отец *******, сумата от 1584 лв. с ДДС, ведно с мораторната лихва, считано от 01.08.2023 г. до окончателното приключване на делото. Претендира и направените разходи по обезпечителното производство и настоящето такова.

При условията на чл.131 от ГПК в дадения едномесечен срок ответникът е възразил по исковете като неоснователни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема установеното от фактическа страна, като извежда следните правни изводи:

Изпълнителят **** ЕООД, с ЕИК ******, представлявано от управителя Г. Й. К. е поело задълженията си, като е извършвало превоз с автобус на футболисти, треньори, лекари и помощен персонал от „********“ от хотел „*****“ в гр. **** до терените на комплекс „****** - ****“ и обратно и за периода 25.06.2023г. до 08.07.2023 г., е направил 12 курса с автобус ******

От изложеното дотук следва извод, че търговецът е осъществил договорената с ******** услуга за превоза на футболисти, която дейност е била уговорена, както и че до момента няма данни или факти, които да установяват, че търговеца не е реализирал законосъобразно дейността си и съобразно изискванията за нея, според искането на ответника

От друга страна се налага извод, че в хода на извършваната с ******** услуга, търговецът е претърпял реални имуществени вреди от дейността си, възлизаща на стойност от 1584 лв. при това пряко по вина на възложителя по договора за превоз и ответник по делото, а именно ******** като за издадената на ответника фактура с № ********** от 09.07.2023 г. е платен и ДДС, тъй като същата е включена в дневника за продажбите на дружеството за месец юли 2023 г. Това обстоятелство се доказва и от другите доказателства по делото справка - декларация за ДДС, дневник на покупки и дневник продажби на “Корсо“ ЕООД, копие на извадка от електронна кореспонденция, копие на мемориален ордер, копие на покана за доброволно изпълнение, копие на обезпечителна заповед, копие на кореспонденция с длъжника, заверено копие на уведомително писмо от Димитър Илиев, управител на „***** *******“ ЕООД и заверено копие на определение №1245/22.11.2024г. постановено по ч.гр.д. №1448/2024г. по описа на РС - Разлог

Съобразявайки становищата на страните, съдът намира следното:

Ищецът е предявил срещу ******** иск за вреди поради неизпълнение на договор за превоз. Съгласно ТЗ договорът за превоз е договор, по силата на който превозвачът се задължава срещу възнаграждение и чрез използване на превозно средство да промени положението на лица или предмети в пространството.

От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че ищеца **** ЕООД, с ЕИК ******, представляван от управителя Г. Й. К. е поел задължение и е извършвало превоз с автобус на футболисти, треньори, лекари и помощен персонал от ******** от хотел „*****“ в гр. **** до терените на комплекс „****** - ****“ и обратно и за периода 25.06.2023г. до 08.07.2023 г., като е направил 12 курса с автобус ******на цена от 1584 лева с ДДС . Предявеният главен осъдителен иск с квалификация по чл.79 от ЗЗД и съединен с него акцесорен осъдителен иск по чл.86 от ЗЗД са основателни и доказани, поради което 2 следва да бъде осъден „********“ да заплати на ищеца, сумата от 1584 лв. главница, представляваща общия размер на дължими, но неплатени суми по фактура №********** от 09.07.2023 г.

Съобразно това, следва да бъде уважено и акцесорното искане по чл.86 ЗЗД, за присъждане върху претендираната главница на дължимата мораторна лихва, считано от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Съгласно решение № 75 от 16.07.2015г. по т.дело № 519/2014г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, при предявен иск за парично вземане ищецът има право освен обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, да претендира и законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода след завеждане на делото до окончателното плащане.

Поради уважаването на иска, в полза на ищеца се следват сторените по делото разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК, в общ размер от 1 573 лева, на основание чл.78 ГПК.

Водим горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „********“, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: *****, ****, обл.******, представляван от Б. Х. С. да заплати на **** ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.*******, представлявано от управителя Г. Й. К., чрез адв. К. М. от САК, с адрес за призоваване и кореспонденция: гр. София, ул. „Цар Освободител“ №25, сумата от 1 584 лева /хиляда петстотин осемдесет и четири лева/, представляваща общия размер на дължими, но договорени и неплатени суми, по фактура №********** от 09.07.2023 г., ведно с мораторната лихва върху главницата, считано от 01.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „********“, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: *****, ****, обл.******, представляван от Б. Х. С. да заплати на **** ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.*******, представлявано от управителя Г. Й. К., чрез адв. К. М. от САК, с адрес за призоваване и кореспонденция: гр. София, ул. „Цар Освободител“ №25, сумата от 1573 лева /хиляда петстотин седемдесет и три лева/ представляващи разноски по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред ******йски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________

3