Решение № 1035 от 15.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. Пловдив, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20215300501241 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 435 ал. 4 от ГПК.

Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 11701/26,02,2021 г. от М. Х. Д. с ЕГН **********; против действия на ЧСИ, извършени по изпълнително дело № 20198210402336 по описа на ЧСИ Илиев с рег. № 821 с район на действие ПОС. След частична отмяна на постановеното по делото определение № 157/13,05,2021 г. (вж. определение № 250/18,10,2021 г. по в. ч. гр. д. 517/2021 г. на ПАС), предмет на настоящото производство е само жалбата от М. Х. Д., в качеството й на трето за изпълнението лице, против действията по насрочване и извършване на публична продан в периода от 11,02,2021 г. до 11,03,2021 г. по отношение на 1/2 идеална част от сгради, построени в недвижим имот с административен адрес: с. ***, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, както следва: сграда с идентификатор *** .1 със застроена площ 64 кв. м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 75 кв. м. с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.

1

Жалбоподателят твърди, че е съпруга на Б. А. Д. с ЕГН ********** – длъжник по посоченото изпълнително дело, и като трето за изпълнителното производство лице е засегната от обжалваните изпълнителни действия. Със същите изпълнението било насочено срещу имущество, придобито от нея и съпруга й - длъжник в режим на СИО, тъй като процесните сгради били строени в периода 1995 г. - 1998 г. – по време на брака й с длъжника при съвместен принос. На това основание от съда се иска да отмени действията по насрочване и извършване на публичната продан на 1/2 идеална част от описаните по-горе сгради, за периода от 11,02,2021 г. до 11,03,2021 г.

Взискателят в изпълнителното производство „ЕЙЧ ТИ АЙ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – с. Казичене, ЕИК 201849923; заявява становище за неоснователност на жалбата.

Длъжниците Б. А. Д. с ЕГН **********; и „АМБИ – АБ“ ЕООД – гр.

Карлово, ЕИК 160079398; заявяват становище за основателност на жалбата.

Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като продаваното имущество е придобито от длъжника Д. в режим на индивидуална собственост.

След преценка на доказателствата по делото във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Видно от материалите по приложеното изпълнително дело, същото е образувано по молба от взискател „ЕЙЧ ТИ АЙ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – с.

Казичене, ЕИК 201849923; срещу солидарно отговорни длъжници, един от които е и жалбоподателят. Предмет на изпълнение е парично задължение, възникнало на основание търговски договор.

В хода на производството съдебният изпълнител е установил, че длъжникът притежава право на собственост върху два недвижими имота: 1/ описания по-горе недвижим имот, за който съдебният изпълнител е установил, че е придобит от длъжника по наследство в режим на индивидуална собственост, констатирана с нотариален акт от 2019 г.; и 2/ поземлен имот (УПИ I-971) и построена в него жилищна сграда, находящ се в с. ***, за който съдебният изпълнител е констатирал да е придобит от длъжника в режим на СИО. Върху имотите са наложени възбрани и на същите са извършени описи.

2

Изпълнението е насочено срещу процесния недвижим имот, находящ се в с. А., като е насрочена публична продан върху същия за периода от 11,02,2021 г. до 11,03,2021 г. С протокол от 12,03,2021 г. проданта е обявена за нестанала. Насрочена е втора продан – за периода от 28,04,2021 г. до 28,05,2021 г.

Разпоредбата на чл. 435 ал. 4 предвижда, че трето за изпълнителното производство лице може да обжалва действия на съдебен изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването се намират във владение на това лице. Според изр. второ на същата разпоредба, жалбата не се уважава, ако се установи, че в деня на запора или възбраната вещта е била собствена на длъжника.

Следователно предпоставка за допустимост на жалбата е осъществявана от третото лице - жалбоподател фактическа власт спрямо имуществото, върху което е насочено изпълнението, а предпоставка за основателност на жалбата е това имущество да не е принадлежало на длъжника при налагане на запора или възбраната.

По допустимостта:

За да се приеме наличие на правен интерес от жалбата, е необходимо да се установи, че третото лице – жалбоподател е упражнявало фактическа власт върху процесните сгради към релевантния за това момент – деня на възбраната. Видно от приложената по изпълнителното дело справка от АВ (л.

422 и сл.), възбраната върху процесните две сгради е вписана по искане на съдебния изпълнител на 18,12,2019 г. От събраните поделото гласни доказателства се установява, че към този момент в имота са живели длъжникът и неговата съпруга – жалбоподател в настоящото производство.

Следователно третото лице - жалбоподател разполага с правната възможност да обжалва действията на съдебния изпълнител, с които изпълнението се насочва срещу процесните сгради, намиращи се в негово владение в деня на възбраната.

По същество:

За да се отменят обжалваните действия, необходимо е жалбоподателят да установи, че в деня на възбраната претендираните 1/2 3 идеални части от процесните сгради не са принадлежали на длъжника. В тази насока жалбоподателят е ангажирал гласни доказателства за установяване обстоятелствата, на които основава правата си – че сградите са строени от съпрузите при съвместен принос в периода 1995-98 г. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че в началото на 90-те години съпрузите Б. и М. Д. закупили процесния имот, находящ се извън С., западно от града, в който тогава била построена малка вила. Те я разширили като пристроили допълнителни помещения на двата етажа, построили и втора сграда – лятна кухня и барбекю. Това станало в периода 1995-1998 г. и оттогава до сега те живеят преимуществено в този имот.

Тези обстоятелства обаче не дават основание да се приеме, че към 2019 г., когато е наложена възбраната, собственик на процесните сгради са двамата съпрузи в режим на СИО, по следните съображения:

На първо място - пристрояването на съществуваща сграда с допълнителни помещения, както и построяването на лятна кухня, не водят до възникване на нов обект на собственост, който съпрузите да могат да придобият в резултат на съвместен принос. Пристроеното следва собствеността на главната вещ, лятната кухня, съставляваща стопанска постройка, следва собствеността на земята, а за построилите ги, в случай, че те не са собственици на главната вещ или на земята, възникват облигационни права.

Наред с това - видно от приложения по изпълнителното производство (л. 468) нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот № 181/05,09,2019 г., вписан в СВ при РС Карлово като акт № 133 том 11/05,09,2019 г., собственик на процесния поземлен имот, ведно с построените в него сгради, към 2019 г. е длъжникът Б.Д..

Основанието, на което същият е придобил собствеността, е наследствено правоприемство от неговата майка И. И. Д., поч. *** г., и от неговия баща А.

Б. Д., поч. *** г. Като документ, въз основа на който се установява правоприемството на собствеността, нотариусът е посочил Нотариален акт № 5 т. 8 д. 1516/2001 г. на КРС. Видно от приложената по делото справка от Службата по вписванията, с посочения нотариален акт длъжникът Б. А. Д. е продал на своята майка И. И. Д. правото на собственост върху процесния имот в землището на гр. С., ведно с построената в него вилна сграда.

4

Следователно спорният имот след процесното строителство е отчужден и впоследствие - през 2011 г. е придобит от само съпруга-длъжник на безвъзмездно основание – по наследство.

При това положение недоказани остават твърденията на жалбоподателя, че към деня на възбраната претендираните 1/2 идеални части от процесните сгради не са принадлежали на длъжника. Затова жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. (на ЧСИ) № 11701/26,02,2021 г., предявена от М. Х. Д. с ЕГН ********** в качеството й на трето за изпълнението лице, против, извършени по изпълнително дело № 20198210402336 по описа на ЧСИ Илиев с рег. № 821 с район на действие ПОС, действия на съдебния изпълнител по насрочване и извършване на публична продан в периода от 11,02,2021 г. до 11,03,2021 г. по отношение на 1/2 идеални части от сгради, построени в недвижим имот с административен адрес: с. ***, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, както следва: сграда с идентификатор *** .1 със застроена площ 64 кв. м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване; и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 75 кв. м. с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5