Решение № 1832 от 23.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1832 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330115560 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Е. Д. М. срещу "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. Твърди се, че при справка в ЦКР към БНБ ищецът установил, че в регистъра са въведени негови задължения към ответника, произтичащи от договор за кредит от 23.11.2007 г. Ищецът се свързал с ответника, като поискал от него да му предостави документи във връзка с твърдените задължения, както и да се легитимира като цесионер по процесното задължение. Ответникът в отговор на това посочил, че договорът от 23.11.2007 г. е сключен с "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и че актуалният размер на задължението по договора е в размер на 189,42 лв. за главница. Връчил също така уведомление за извършена цесия от кредитора на ответника. Ищецът възразил пред ответника за изтекла погасителна давност с искане за заличаване на задълженията, но това искане не било уважено. Ето защо ищецът предявява иск, с който моли съдъ да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 189,42 лв, претендирана като главница по договора за кредит. В тази връзка излага доводи, че договорът за потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания за съдържание в ЗПК (отм.), и по-конкретно на чл. 7 ЗПК (отм.), поради което договорът бил недействителен. Сочи също, че за вземанията по договора е изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който сочи, че на 23.11.2007 г. между "Джет Файненс Интернешънъл" АД (със следващо наименование "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД) и Е. Д. М. е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който е предоставен 1 кредит в размер на 1000 лв. и сумата следва да се върне, ведно с договорената лихва до 30.01.2009 г.. На 08.07.2014 г. първоначалният кредитор цедирал вземанията по договора на ответника по настоящото дело. Ищецът бил уведомен за цесията от упълномощения ответник. Не оспорва, че е подал данни към ЦКР за наличието на това задължение. Ответникът оспорва всички доводи, въз основа на които ищецът твърди, че не дължи процесната сума.

Ответникът счита, че са спазени изискванията на чл. 7 от ЗПК(отм.), тъй като договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Фигурирали данни за чистата стойност на кредита, ГПР и размера на застрахователната премия. Подробно се описва в кой текст на договора кои изисквания на ЗПК са изпълнени. Правата на потребителя не били изключени, нито ограничени. Моли да се остави без уважение искът, да се присъдят разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК. При този иск ответникът следва да наведе всички основания, на които твърди, че е титуляр на оспореното от ищеца вземане и негова е доказателствената тежест да установи наличието на тези основания и възникването на отричаното вземане в патримониума си. При неуспех, искът подлежи на уважаване.

В случая ответникът твърди, че оспореното вземане в размер на 189,42 лв. съставлява неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ***/23.11.2007г., което вземане му било цедирано на 08.07.2014г. от първоначалния кредитор. Твърди още, че падежът на задължението настъпил на 30.01.2009г.

Установява се от представения договор за кредит, че действително на 23.11.2007г. между длъжника и цедента бил сключен договор за потребителски кредит, с който била отпусната сумата в размер на 1000 лв. за потребителски цели и 18,20 лв. за покупка на застраховка, като задълженията по договора следвало да се върнат до 30.01.2009г. Ищецът признава извършената цесия и уведомяването си за нея.

Ищецът излага два довода срещу заявеното от ответника основание – че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.7 от ЗПК (отм.) и че вземането е погасено по давност.

След проверка на договора, съдът не намери основания за недействителност на същия с оглед липса на съществени елементи от съдържанието му или друго противоречие с чл.7 от ЗПК (отм.).

Въпреки това, вземането е погасено по давност. Приложимата в случая обща 5-годишна давност е започнала да тече от падежа на задължението за връщане на главницата – 30.01.2009г., и е изтекла на 30.01.2014г. Ответникът не твърди да е предприел действия, с които да е прекъснал давността. Ето 2 защо вземането е погасено по давност, поради което следва да се признае за установено, че ищецът не го дължи на ответника.

Уважаването на отрицателния установителен иск отрича вземането на всички основания, които ответникът следва да посочи изчерпателно в отговора на исковата молба под страх от преклудирането им. Ето защо в диспозитива на съдебното решение не следва да се посочва, че искът се уважава поради погасяване по давност. Със съдебното решение по уважен отрицателен установителен иск, вземането се отрича на всички възможни основания.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Същият е поискал и доказал извършването на разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и 400 лв. за платен адвокатски хонорар, за който ответникът следва да бъде осъден. Съдът не намира хонорара за завишен. Същият отговаря на минималните размери, посочени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платен е реално и отговаря на правната и фактическа сложност на делото. Следва да се има предвид, че самият ответник претендира юрисконсултско възнаграждение в размер, ориентиран към максималния, като границите са от 100 лв. до 360 лв. съгласно чл.25, ал.1 от Правилника за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.124 ГПК, че Е. Д. М., ЕГН:**********, с адрес: ***, не дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК:200644029, с адрес: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109115, ет. 6, бизнес сграда „Тао“, сумата в размер на 189,42 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ***/23.11.2007г., сключен между Е. М. и "Джет Файненс Интернешънъл" АД (със следващо наименование "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД), вземанията по който били прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по силата на договор за цесия от 08.07.2014г.

ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК:200644029, да плати на Е. Д. М., ЕГН:**********, разноските по делото, както следва: 50 лв. за държавна такса и 400 лв. за платен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3