Определение № 5 от 05.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. П., 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.а

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502929 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на П. А. А.,ЕГН-********** от гр.П. чрез пълномощника адв.А.К. против определение № 12478/30.09.2025г.,постановено по гр.д.№ 5388/25г.по описа на ПдРС,23-ти гр.с.,с което е прекратено производството по делото на осн.чл.17,т.2 от Регламент 650/20212г.на Европейският парламент и на Съвета и е осъден П.

А. А. да заплати на Р. А. А. и А. А. А. разделно сумата от общо 800лв.разноски за заплатено адв.възнаграждение в производството.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно по изложени в частната жалба съображения.Поддържа,че районният съд изобщо не е обсъдил и анализирал изложените от него възражения и аргументи в становището му от 17.09.25г.Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено изцяло,включително в частта за разноските,като се прави и доказателствено исканедопускане до разпит на един свидетел.

Ответниците по частната жалба-Р. А. А.,ЕГН-********** и А. А. А.,ЕГН**********,чрез пълномощника си адв.Цв.Д. са изразили становище за неоснователност на същата по подробно изложени в писмен отговор съображения.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени от страните и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е частично основателна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск от П. А. А. против Р. А. А. и А. А. А. за делба на 9 бр.недв.имоти,подробно индивидуализирани в исковата молба,останали в 1 наследство от общия наследодател на страните-А. Г. А.,починал на 03.12.2022г.,при равни за страните квоти,т.е. по 1/3 за всеки от тях.

В постъпилия от ответниците отговор се възразява,че предявеният иск е недопустим,като основно се поддържа,че починалият наследодател-баща на страните по делото,е имал постоянно местожителство в А. към момента на смъртта си,пребивавал в А. в продължение на много години,работел и се пенсионирал там,а посочената държава представлявала център на жизнените му интереси.Посочва се,а и представят доказателства в тази насока,че именно на основание постоянното местопребиваване на наследодателя в А. и в съответствие с а. законови разпоредби районният съд във Ф. е назначил публичен нотариус ,на когото е възложил управлението на делото за подялба на наследството.На 07.11.2023г. съдебният комисар Й. Х. провел заседание,в което законовите наследници- страните по настоящото производство,декларирали безусловно,че приемат наследството всеки с дял от една трета,а съгласно Удостоверение-Протокол на маг.Й. Х. от 3 април 2024г. дело № 68 А 100/23f производството по подялба на наследството пред съдебния комисар маг.Й. Х. и пред Районния съд- Ф. все още не било приключило.Като причина се посочва,че с писмо от 18 юни 2024г. Районния съд- Ф. е отправил искане до българските съдилища в рамките на правна взаимопомощ с цел изготвяне на опис да оценят всички имоти, притежавани от починалия А. А.,като тази оценка все още не била изготвена и наследството на починалия не било законно разпределено между декларираните наследници П. А.,Р. А. и А.

А..Гражданското дело на Районния съд- Ф. все още не било приключило,а той се явявал изключително компетентен да проведе производството за подялба на наследството на починалия.Ответниците акцентират,че производството за подялба на наследството на наследодателя е било образувано именно от П. А. А.-ищец в настоящото производство,като той самият изрично поискал включване на всички имоти в България в производството за подялба на наследство, което се водело пред Районния съд- Ф..Според ответниците това означавало,че страните в производството постигнали съгласие в съответствие с чл.5 от Регламент 650/2012 да възложат компетентност на съд или съдилищата в тази държава членка,а именно на Районен съд- Ф..Позовават се на чл.4 от Регламента,според който съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му били компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло.Затова ответниците правят искане да бъде прекратено производството пред ПдРС поради съществуване на две висящи дела с един и същ предмет и между същите страни.

Със становище,депозирано на 17.09.25г.ищецът изразява несъгласие с доводите на ответниците,като твърди,че към момента на смъртта си наследодателят е имал местожителство в П.,където пребивавал след развода си през 2010г.От представения акт за смърт се установявало,че наследодателт е починал в гр.П.,където е пребивавал в последните 12 години и следователно постоянното му местопребиваване към момента на смъртта не било в А.,а в България,съответно се оспорва компетентността на австрийския съд да разглежда въпроса за подялбата на наследството на А. Г. А..Поддържа,че делото за делба на 2 наследствените имоти е подсъдно само и единствено на ПдРС-по местонахождението на имотите.

За да постанови атакуваното определение,районният съд е приел,че предявеният иск е недопустим,като се е позовал на разпоредбата на чл.17,ал.2 от Регламент № 650/2012г.Според мотивите на първостепенния съд РС-Пловдив се явявал втори сезиран съд,като производството за подялба на наследството било образувано по-рано в Република А..Стигнал е до извода,че щом като производството пред Районния съд във Ф. е висящо,то този съд е установил своята международна компетентност,приемайки да разглежда спора.

В частната жалба се поддържа тезата,изложена в становището от 17.09.25г.,а именно,че наследодателя е живял действително дълги години в А.,но в последните 10 години от живота си е пребивавал в България,където имал връзка с две жени,а и в този период били закупени част от имотите,предмет на делбата.В тази връзка,за установяване на местопребиваването на наследодателя в България през последните години от живота му,се иска и разпит на свидетел.Според частния жалбоподател всички факти сочели на една тясна и стабилна връзка на наследодателя с България,където било обичайното му местопребиваване.Поддържа се,че анализа и оценката на обстоятелствата,вързани с живота на починалия наследодател в периода преди неговата смърт съгласно изискването,предвидено в § 23 от преамбюла на Регламента,следва да се направи от РСПловдив,респ.от ПдОС,след като районният съд не е изложил мотиви в тази насока.

Настоящата инстанция не споделя тези доводи на частния жалбоподател.

Съгласно разпоредбата на чл.17,т.1 от Регламент 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета,когато по същия предмет и между същите страни е образувано производство в съдилищата на различни държави членки, всеки друг съд,различен от първия сезиран съд,спира служебно производството до установяване на компетентността на първия сезиран съд. Съгласно чл.17,т.2 от Регламент 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета,след установяване на компетентността на първия сезиран съд всеки друг съд,различен от първия сезиран съд,се отказва от компетентност в полза на първия сезиран съд,т.е. прекратява производството пред него.

В случая частния жалбоподател оспорва пред българския съд компетентността на австрийския съд да разгледа производството по подялбата на наследството на починалия наследодател А..Този въпрос обаче подлежи на изследване от съда,който първи е сезиран,(а в случая първи е сезиран именно австрийския съд,и то от същия наследник- П. А. А.,който е сезирал впоследствие и българския съд).

Според § 23 от преамбюла на регламент 650/20212г.,настоящият регламент следва да предвиди като общ критерий на привързване за определяне на компетентността и на приложимото право обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта.За определяне на обичайното метопребиваване органът,занимаващ се с наследяването,следва да направи цялостна оценка на обстоятелствата от живота на починалия в годините преди смъртта му и в момента на смъртта му,като взема предвид всички фактически елементи от значение за случая,по-специално продължителността и редовността на престой на 3 починалия в съответната държава,както и условията и причините за този престой.Следователно за определяне на компетентността действително е от значение да се определи обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му,но това определяне,включващо описаната цялостна оценка на обстоятелствата,се извършва от органът,занимаващ се с наследяването.Първият сезиран такъв орган в случая е съдът във Ф.,който следва да прецени дали е компетентен да разгледа производството по подялбата на наследството на починалия наследодател.От представените от ответниците в превод доказателства е видно (превод от Протокол от 3 април 2024 г. по развито производство по дело 68 А 100/23 f за подялба на наследството на починалия А. А.,роден на ***г.,с последно местожителство на адрес: ***),че починалият е както с обичайно местопребиваване,така и с местоживеене в Република А., поради което а. власти са преценили,че те са международно компетентни за произнасяне по производството за делба на наследство.Нещо повече,самият ищец П. А. А. с молба –уведомление до австрийския съд заявява,че е участвал в множество производства за подялба на наследство в А.,както и признава,че към момента на смъртта постоянното местожителство на починалия му наследодател е било в А.,т.е.“ в компетентността на сезирания тук съд“,освен това починалият пребивавал в А. в продължение на много години и тул бил центърът на жизнените му интереси и в тази връзка се отправя молба съдът да се произнесе за компетентен и да разпореди производството за подялба на наследство да бъде проведено в А..

От изложеното се установява не само,че по въпроса за компетентността следва да се произнесе австрийският съд като първи сезиран съд,но и че самият ищец е бил наясно с това и е искал от този съд да се произнесе за компетентен.

Ето защо правилно ПдРС е приел,че австрийският съд вече е приел,че е компетентен да разгледа производството по подялбата на наследството на починалия наследодател на страните и за районния съд единствената възможност е да спази разпоредбата на чл.17,ал.2 от регламента и да прекрати производството по делото пред него.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира за правилен изводът на първостепенния съд за недопустимост на предявения иск.Подадената частна жалба се явява неоснователна,а обжалваното с нея определение в тази му част следва да бъде потвърдено.

По отношение на присъдените с атакуваното определение разноски в полза на ответниците обаче частната жалба е основателна.

Съдът е осъдил ищеца да заплати на ответниците направените от тях разноски в общ размер на 800лв.По делото е представен договор за правна защита и съдействие,с който страните по договора-адв.Цв.Д. и ответниците Р. и А. А.и са договорили възнаграждение в размер на 800лв.,но никъде в договора не е посочено дали това възнаграждение е платено.Начинът на заплащане следва да бъде изрично посочен в ДПЗС,като ако е по банков път,следва да се представят доказателства за плащането по банкова сметка,а ако е в брой,това също следва да бъде посочено в договора,за да се приеме,че същият има ролята на разписка за платената сума.В случая обаче липсва каквото и да е отбелязване как е платено адв.възнаграждене,поради което съдът приема,че липсват доказателства за заплащането му 4 и следователно такова не следва да се присъжда.В частта за разноските атакуваното определение следва да се отмени.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12478/30.09.2025г.,постановено по гр.д.№ 5388/25г.по описа на ПдРС,23-ти гр.с.,в частта му,с която е прекратено производството по гр.д.№ 5388/25г.на осн.чл.17,т.2 от Регламент 650/20212г.на Европейският парламент и на Съвета.

Разпечатката съдържа 33 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c439555-6f7f-4847-b3ae-03e620b6bc7e