Решение № 173 от 30.10.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Бургас, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Елена П. Г.а като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20252000500251 по описа за 2025 година

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, представлявана от В. Ч., прокурор в ОП –Бургас против решение № 442/ 10.06.2025г , постановено по гр.д.№ 276/2025г на ОС –Бургас, в частта, в която Прокуратурата е осъдена да заплати на Н. М. И. сумата от 15 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.11.2024г до окончателното изплащане, претърпяни от ищеца вследствие на незаконното повдигане и поддържане на обвинение по ДП № 70/2019г и НОХД № 3848/2022г на БРС. В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон – счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв е прекомерно завишено и не е съобразено със съдебната практика и разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съдът не е взел предвид, че наказателното производство е протекло в разумен срок, както и, че здравословните проблеми на ищеца са започнали много по-рано от привличането му като обвиняем. Оспорва се изводът на съда, че конституирането на частните обвинители е функция на внесения срещу ищеца обвинителен акт. Участието и поведението на частния обвинител не зависи от волята на прокурора.При определяне на обезщетението за неимуществени вреди не са съобразени и социално-икономическите условия на живот, тежестта на обвинението и наличието на условията по чл.5 от ЗОДОВ. Моли да се отмени решението в частта, в която Прокуратурата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 15 000лв и разноски в размер на 10лв на ищеца, както и 1532,62лв на адв.К. на 1 осн.чл.38,ал.2 ЗАдв.

По делото е постъпил отговор от адв.К., процесуален представител на ищеца, в който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита, че съдът е анализирал задълбочено събраните по делото доказателства. Излага фактическата обстановка във връзка с проведеното наказателно производство.Безспорно е доказана причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и настъпилите неимуществени вреди- в този смисъл са събраните гласни доказателства.Счита, че определеното обезщетение е справедливо и съобразено с критериите на чл.52 ЗЗД и константната съдебна практика. Въззивната жалба счита за немотивирана и неоснователна.

Правилно е отхвърлено възражението на

Прокуратурата, че продължителността на наказателното производство е обусловена от факта, че по делото са конституирани частни обвинители и за това ответната страна не носи отговорност. Конституирането на частните обвинители е функция от внесения от Прокуратурата обвинителен акт и от поддържаното от нея обвинение , което в крайна сметка е обявено за незаконно. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски пред въззивната инстанция.

В постъпило становище от Прокуратурата, с вх.№ 9465/01.10.2025г е уточнено искането във въззивната жалба – да се отмени обжалваното решение, в частта в която е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 5000лв до присъдения размер от 15 000лв, както и да бъде отменено решението, в частта, в която е осъдена Прокуратурата да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство в размер на 1532,62лв.

Производство е с правно основание чл.2, ал.1 , т.3, вр.чл.4 от ЗОДОВ.

Ищецът претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от Прокуратурата, вследствие от повдигнато обвинение по чл.323,ал.1, вр.чл.20,ал.2 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда.Твърди се в исковата молба, че от момента, в който е привлечен като обвиняем на 07.12.2021г до момента на влизане в сила на оправдателната присъда – 11.11.2024г е изминал период от 3 години, през които ищецът е бил с мярка за неотклонение –подписка.

Продължителните действия на Прокуратурата, включително протестирането на оправдателната присъда на първата инстанция, са нанесли на ищеца непоправими морални и психически травми, явяването му в съдебни заседания е било съпроводено с психически стрес и емоционални притеснения, предшествано от безсънни нощи и кошмарни сънища. Всичко това е повлияло на социалните му контакти и е довело до дистанцираност и фактическо прекъсване на връзките му с близки и познати. Били накърнени доброто му име и достойнство пред съседи и хора, които го познават.

Претендира се обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3000лв – възнаграждения на процесуалния представител на ищеца в наказателното производство и 100 000лв –обезщетение за неимуществени вреди.

2

В отговора на исковата молба Прокуратурата е оспорила твърденията за претърпени неимуществени вреди, както и претендирания размер от 100 000лв –обезщетение, като прекомерен. Счита, че следва да се има предвид, че обвинението е за престъпление, което не е тежко, наложената мярка за неотклонение е най-леката, началният момент, от които може да се иска обезщетение е моментът на повдигане на обвинението, сравнително краткия период, в който е приключило наказателното производство, както и обстоятелството, че по делото са били конституирани частни обвинители, чието поведение има значение за продължителността на производството.

С атакуваното решение съдът е уважил частично искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от 15 000лв и изцяло е уважил претенцията за присъждане на имуществени вреди в размер на 3000лв.Анализирал е представените гласни и писмени доказателства и е приел, че са безспорно доказани претърпените имуществени вреди в претендирания размер, представляващи разходи за адвокат, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /незаконно наказателно преследване/. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът е приел за доказано, че вследствие на повдигнатото незаконно обвинение са били накърнени честта и достойнството му, както и доброто му име в обществото. Здравословното му състояние се е влошило, сринал се психически и емоционално, претърпял е унижение и срам. Прието е, че няма доказателства незаконното обвинение да е довело до негативна промяна в отношението на бивши колеги, приятели и роднини. Повдигнатото обвинение е станало причина за изпитване на душевен дискомфорт, унижение и стрес, провокирало здравословни проблеми като замайване и високо кръвно налягане.Наказателното производство е приключило за три години, в разумни срокове, като взетата мярка за неотклонение е най-леката – подписка; престъплението, в което е обвинен не е тежко по смисъла на чл.93,ал.7 НК.

Като неоснователни са преценени възраженията на Прокуратурата ,че продължителността на наказателното производство е била обусловена от участието на частни обвинители, защото конституирането на тези лица в хода на съдебното производство е функция от внесения обвинителен акт и поддържаното от Прокуратурата обвинение.

При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се констатираха пороци, водещи до нищожност или недопустимост на съдебното решение. По правилността му съдът е ограничен от посоченото в жалбата – чл.269 ГПК.

По отношение на възприетата от окръжния съд фактическа обстановка не е налице спор между страните и няма наведени възражения в жалбата. На 07.12.2021 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 70/2019 г. по описа на ОСлО при ОП Бургас за престъпление по чл. 323, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, както и повторно привлечен по същото ДП и за същото престъпление с постановление от 01.08.2022 г. С постановлението за привличането му като обвиняем е била взета най-леката мярка за 3 неотклонение, а именно – „подписка“. Не се спори също, че по така повдигнатото обвинение ищецът е бил оправдан с присъда на БРС по НОХД № 3848/2022 г., потвърдена с решение № 288/11.11.2024 г. по ВНОХД № 916/2024 г. на БОС. Оправдателната присъда е влязла в сила на 11.11.2024 г.

По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди: настоящият състав намира, че в исковата молба липсват твърдения за вреди, извън обичайните, които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и психологията, едно обвинено в извършването на престъпление лице търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост; накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето; смущения в социалното общуване с близки и приятели; дестабилизиране на здравословното състояние без болестни прояви, които съобразно трайната практика на ВКС не се налага да бъдат доказвани.Следва да се отбележи изрично, че в исковата молба липсват твърдения за възникнали вследствие на незаконното обвинение здравословни проблеми/ извън обичайните/ за ищеца. В показанията си свид. Т. сочи, че ищецът е бил притеснен от повдигнатите обвинения, които е считал за несправедливи, спрял да контактува с хора, разстройвал се, че човек като него, с титли и авторитет, може да влезе в затвора.Следва да се посочи, че в исковата молба липсват твърдения относно социалния и обществен статус на ищеца, нито как се отразило в този смисъл неоснователното наказателно преследване, още повече, че към момента на повдигане на обвинението в бил в пенсионна възраст.От показанията на свид.Атанасова също се установява,че ищецът е бил силно притеснен от повдигнатите обвинения и ги е преживял тежко.Свидетелката сочи, че е приемал антидепресанти и получил Мениеров синдром, като е приемал медикаменти за него, но подобни твърдения липсват в исковата молба.Изложеното в нея касае възникнали морални и психически травми, стрес и притеснения, раздразнителност и постоянна тревожност, ограничаване на социалните контакти, срам и неудобство пред близки и приятели,притеснения от евентуална несправедлива присъда, т.е. твърдят се вреди в рамките на обичайните при повдигане на незаконно обвинение. При определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът взе предвид следните факти: повдигнатото обвинение не е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, ал.7 НК; възрастта на ищеца -75 години към датата на повдигане на обвинението; продължителността на производството от повдигане на обвинението до постановяване на оправдателна присъда е почти 3 години, в рамките на разумния срок; взетата е най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не ограничава придвижването и социалните контакти на ищеца; няма данни за разгласяване на обвинението, нито има данни /а и твърдения/ за сериозно влошаване на здравословното му състояние вследствие на обвинението.

Съдът взе предвид и фактът, че оправдателната присъда на първа инстанция е била протестирана от Прокуратурата, което е увеличило продължителност на наказателното производство – ВНОХД № 916/2024г е образувано на 4

08.07.2024 и е приключило на 11.11.2024г.

Неоснователно е възражението в жалбата ,че конституирането на частни обвинители е довело до по-голяма продължителност на наказателното производство. На първо място, в отговора на исковата молба е направено същото възражение, но не са изтъкнати никакви конкретни факти, с които ответникът да обоснове по какъв начин участието на частните обвинители е довело до по-продължително във времето производство.От друга страна, настоящият състав споделя изложеното в обжалваното решение, че образуваното съдебно производство и съответно участието на частни обвинители в него, предвидено като възможност от НК, е функция от внесения обвинителен акт и поддържано от ответника обвинение.

Във въззивната жалба е налице позоваване на чл.5 от ЗОДОВ, без да е налице каквато и да е конкретизация, а от друга страна такова възражение не е направено в отговора на исковата молба, поради което не следва да се излагат мотиви в тази връзка от съда.