Решение № 17572 от 01.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17572 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110101631 по описа за 2025 година

Ищецът „Електрохолд Продажби“ ЕАД е предявил срещу ответника „Монолит“ АД обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, вр. чл. 95а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 37428/27.11.2024 г. по ч.гр.д. № 68916/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в, а именно:

19705.14 лева, представляваща неплатена цена за доставени от ищеца съгласно Договор № 10506259 - 0002 от 02.04.2018 г. мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа за обект за добив на въглища, находящ се в гр. Монтана, с рег. номер от оператора на електроразпределителната мрежа 32Z103002540774V, заведен при ищеца с клиентски № 110000026707, за период от 01.10.2021 г. до 30.09.2024 г., които задължения са обективирани в издадени от ищеца фактури в периода 12.11.2021 г. и 12.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаденото заявеление по чл. 410 ГПК /18.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.

3490.89 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.11.2021 г. до 30.10.2024 г.

Ищецът „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България" АД/, твърди, че е дружество, притежаващо Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г., издадена от КЕВР.

Поддържа, че за процесния период се е намирал в облигационни 1 правоотношения с ответното дружество „МОНОЛИТ“ АД по силата на сключен между страните Договор за снабдяване с електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № 10506259 - 0002 от 02.04.2018 г., ведно със Споразумение №1 към него.

Сочи, че по силата на посочения договор „МОНОЛИТ" АД закупува електрическа енергия съгласно договорените условия за два свои обекта, посочени в Споразумение № 1 към Договор № 10506259 - 0002 от 02.04.2018, единият от които Обект за добив на въглища находящ се в гр. Монтана, с рег. номер от оператора на електроразпределителната мрежа

32Z103002540774V, заведен при ищеца с клиентски № 110000026707, с предоставена мощност 630 кВт.

Сочи, че ищецът е изпълнил задължението си по Договор № 10506259 0002 от 02.04.2018г. да достави мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа горепосочения обект за добив на въглища находящ се в гр. Монтана в периода от 01.10.2021 г. до 30.09.2024 г., във връзка с което е издал отделни данъчни фактури.

Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 27, ал.1 от Договор № № 10506259 - 0002 от 02.04.2018, да заплаща на доставчика от последна инстанция /ДПИ/ стойността на електрическата енергия и дължимите суми за мрежови услуги ежемесечно, поради което е изпаднал в забава и дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва за периода от датата, следваща падежа на най-старата неплатена фактура /23.11.2021 г./ до момента на изготвяне на счетоводна справка за неплатените задължения /30.10.2024 г./.

Сочи, че липсата на доброволно изпълнение на задълженията е мотивирала ищеца да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 68916/2024 г. по описа на СРС, 76 с-в, срещу която длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК.

Във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК, предявява настоящия установителен иск, като моли съдът да признае дължимостта на вземанията, така, както са обективирани в издадената заповед за изпълнение.

Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът „Монолит“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва наличието на валидно възникнало правоотношение с ищеца, като оспорват, че положеният подпис за ответното дружество принадлежи на лице, разполагащо с представителна власт. Сочи, че не разпознава положения за ответника подпис в договора, като такъв, принадлежащ на лице, имащо право да задължава дружеството.

Оспорва реалното доставено и потребено количество електроенергия в имота за процесния период.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

2

Сочи, че ищецът не е изпращал на ответника фактурите за потребена електрическа енергия, поради което вземанията, обективирани в тях, не са станали изискуеми.

Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 98а, вр. чл. 95а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 98а, вр. 95а ЗЕ , в тежест на ищеца е да докаже наличието на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на електрическа енергия и достъп до мрежови услуги, в това число качеството си на доставчик от последна инстанция, респ.

- качеството на ответника на небитов краен клиент на ел. енергия, както и /доколкото не се претендира заплащане на суми за реално потребление на електрическа енергия/ заявената от конкретния стопански потребител мощност, обосноваваща претендираната цена за достъп до разпределителена мрежа, отговаряща по размер на нормативно определената.

В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора за заплащане процесните суми.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, касаещи спирането и прекъсването на давността.

За установяване на спорните факти по делото пред първоинстанционния съд са ангажирани писмени доказателства, както и са приети заключения по СТЕ и ССчЕ.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните по спора е сключен Договор № 10506259 - 0002 от 02.04.2018 г., по силата на който ищецът се е задължил да предоставя електрическа енергия и мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа за обект за добив на въглища, находящ се в гр. Монтана, с рег. номер от оператора на електроразпределителната мрежа 32Z103002540774V, заведен при ищеца с клиентски № 110000026707.

Видно от договора и Споразумение № 1 към него, заявена и предоставена мощност за обекта е 630 кВт.

Неоснователни се явяват възраженията на ответника, който, без да оспорва наличието на сключен договор с ищеца, твърди, че договорът е подписан от лице, което не разполага с представителна власт по отношение на ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В конкретния случай, установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ответникът /представляван от вписания в 3

ТРРЮЛНЦ управител/ не само е знаел за наличието на сключен договор и не се е противопоставил, но е подавал пред ищеца заявления за отсрочване и разсрочване на задължения по същия клиентски номер за период, следващ сключването на договора. Предвид изложеното, съдът намира, че правоотношението е валидно възникнало и обвързва и двете страни по него.

Безспорно е по делото на следващо място, че ищецът притежава лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 ЗЕ сделки с електрическа енергия може да се сключват по цени по чл. 30а, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, като сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на ЗЕ и на Правилата за търговия с електрическа енергия, които се публикуват от енергийните предприятия и Комисията за енергийно и водно регулиране на интернет страниците им – арг. ал. 2. Предвидено е в чл. 91 ал. 3 ЗЕ, че с последните се определят правилата за снабдяване от крайни снабдители и доставчици от последна инстанция, реда за регистрация на пазара и за отстраняване от пазара на търговски участник, правила за обмен на данни, начинът на администриране на сделките, известяването на почасови графици, организиране и работа на борсовия пазар, пазара на балансираща енергия и пазара за предоставяне на преносна способност, механизмите за определяне на цените за небаланс, както и регистрирането на отделните видове балансиращи групи и дейността на координаторите на балансиращи групи.

Същевременно разпоредбата на чл. 92 ЗЕ – в т. 4 и в т. 8 определя като страни по сделката с електрическа енергия крайният клиент и доставчика от последна инстанция. До влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИДЗЕ) /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г./, ЗЕ урежда доставката на електрическа енергия за битови клиенти и за небитови клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, по сходен начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ (доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр.

38 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.), предвиждаща сключване на сделки с електрическа енергия по регулирани от КЕВР цени между крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти – за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.

След влизането в сила на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г. /, крайните потребители на електрическа енергия за небитови 4 нужди, независимо от нивото на напрежение на мрежата, към която са присъединени обектите им, са изключени от приложното поле на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ и чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и същите са преминали към доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени.

Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г.) крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик, а съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ (в същата редакция) сделки с електрическа енергия по регулирани от КЕВР цени се сключват между крайните снабдители и битови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.

Съгласно предвиденото в § 15 ПЗР на ЗИЗЕ (обн. ДВ. бр.57/26 юни 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 01.10.2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, като в случай, че до 30.09.2020 г. клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5.

Съгласно § 15, ал. 5 от ПЗР, от 01.07.2021 г. клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условията на чл.

95а ЗЕ, а именно от доставчик от последна инстанция – какъвто безспорно е ищецът по предявения иск.