Решение № 72 от 10.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. София, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601009 по описа за 2021 година

С Присъда №900633/10.05.2021г., Окръжен съд - Благоевград по н.о.х.д. № 435/2019год. е признал подсъдимия С. Р. К. за виновен в извършени престъпления както следва:

По чл.170, ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.18, ал.1 НК и на основание чл.54 НК му е наложил наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“.

За престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 и пр.6 НК и на основание чл.54 НК му е наложил наказание от 3 години „лишаване от свобода“.

За престъплението по чл.115 вр. чл.18, ал.1 НК и на основание чл.54 НК му е наложил наказание от 11 години „лишаване от свобода“ като на основание чл.23 НК му е определено едно общо от 11 години „лишаване от свобода“. На основание чл.24 НК е увеличил същото с 1 година или общо 12 години „лишаване от свобода“. Съдът се е произнесъл и за веществените доказателства.

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е било допуснато изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК по отношение на обвиненията по чл.339 и чл.115 НК като същите в окончателния си вид са били приети от окръжния съд по начина по който са били направени от представителя на окръжна прокуратура.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв.Т. – защитник на подсъдимия с молба за оправдаване или намаляване на наказанието и приложението на чл.55 НК.

Мотивите на защитника са, че съдът не е съобразил събраните доказателства и е кредитирал единствено показанията на пострадалата, които били неверни и представлявали 1 лъжесвидетелстване.

Депозирана е въззивна жалба и от подсъдимия, който твърди, че не е искал да убие пострадалата, а само да я сплаши, сам се е отказал от намерението си, не било вярно, че си е тръгнал от местопрестъплението поради което моли да бъде оправдан за убийството по чл.115 НК, докато за другите обвинения нямал претенции като му се приложи чл.23 НК.

В хода на съдебните прения пред САС защитникът и подсъдимият поддържат въззивните си жалби и молят същите да бъдат уважени.

Представителят на САП предлага да се потвърди присъдата на първия съд като правилна и законосъобразна.

В последната си дума подсъдимият твърди, че по собствена воля си е тръгнал от местопрестъплението и моли да му се намали присъдата.

САС, след като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Подсъдимият С. Р. К. е роден на ***г. в гр.***, български гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран) с ЕГН**********.

Св.Л. О. – баща на свидетелката и пострадала С. О. е собственик на парцел, ведно с построена сграда на два етажа разположена на ул.“***“ № *** в гр.***. Бащата изградил зад въпросната сградата, постройка за обитаване от О., която й е предоставил за ползване.

Стаята на св.О., в която живеела била с входна врата и прозорец с двойно стъкло от алуминиев профил отварящо се навътре със съответния механизъм от вътрешната страна.

Стаята и площадката пред нея се осветявали от електрически лампи с монтиран ключ вътре в стаята и на фасадата. Под стълбите водещи към описаната площадка имало килер без врата за съхраняване на непотребни вещи.

Подсъдимият и О. заживели на семейни начала за около 10 години до май месец 2018 година като пребивавали в описаната пристройка. К. нямал постоянна работа като често я сменял включително и в чужбина. При липса на работа събирал вторични суровини и в един такъв случай от неизвестно място през март 2018 година намерил метална кутия с огнестрелно оръжие – револвер марка „RAST&GASSER“, калибър 8 мм с номер 139922 с преработен райберован барабан за патрони 9 мм от типа 38 SPL, предназначени за това оръжие. Последното не било регистрирано в масивите на МВР. Въпреки, че нямал разрешително за носене на оръжие, подсъдимият решил да го задържи и го скрил зад дървен шкаф близо до описания по-горе килер.

Съжителството между двамата било придружавано много често от вербална и физическа агресия и заплахи, особено след употреба на алкохол от подсъдимия, като това често се осъществявало и пред близки на пострадалата. Всички тези прояви станали причина за раздялата им, което се случило в края на март 2018 година когато подсъдимият си събрал вещите и напуснал дома на О.. През май 2018г. К. заминал да работи в Германия. След няколко месеца той възобновил контактите си с пострадалата, преимуществено по социалните мрежи и телефона, като дори й пращал малки парични суми. Подсъдимият, вследствие на възобновения контакт, поискал от О. отново да заживеят заедно, но последната категорично отказвала.

На 16.02.2019 г. К. се обадил на пострадалата като и казал, че иска да се прибере при нея в България, а тя за пореден път му отказала с думите, че между тях всичко е приключило. Въпреки това на 17.02.2019 г. подсъдимият пристигнал в *** като си платил за 2 хотел до 19.02.2019 година.

На 17.02.2019 г. вечерта подсъдимият отново се обадил по телефона на О. като й казал, че искал да си вземе талона и ключа за микробуса, но пострадалата казала вместо него друг да отиде. По-късно в 23.00 часа в дома на О. пристигнал братът на подсъдимия, на който тя предала въпросните вещи, а той от своя страна помолил от името на подсъдимия за още един шанс, на което пострадалата за пореден път отговорила отрицателно.

На 18.02.2019 г. около 21.00 – 22.00 ч. К. се срещнал със своя работодател – св.Д.Х., където употребил алкохол – ракия в количество около 200-300 грама.

На 19.02.2019 г. около 3.00 часа след полунощ след употреба на алкохол, подсъдимият излязъл от хотела си и тръгнал към пострадалата О. минавайки през имот на съсед, а след това се изкачил на площадката пред стаята на пострадалата. В този момент около 3.55 – 4.00 часа, О. чула силно тропане по входната врата на стаята, където пребивавала. Свидетелката попитала кой е и разбрала от отговора, че е подсъдимият, още повече, че осветлението пред вратата на площадката било пуснато. Тогава подсъдимият поискал да влезе в стаята, но О. силно притеснена отказала. Разговорът между двамата продължил няколко минути с увещанието да бъде пуснат да влезе. Пострадалата продължила да отказва и тогава К. започнал ду блъска и рита вратата. Вследствие на силните удари дръжката на същата се счупила. Тогава подсъдимият направил опит да разбие вратата, но и това не се получило. Вследствие на неуспешния опит за разбиване на бравата на врата подсъдимият се насочил към прозореца и счупил външното стъкло на стъклопакета като вътрешното останало цяло. В този момент пострадалата започнала да вика, че ще извика полиция. Тогава К. отишъл до килера, където преди време е бил скрил вече индивидуализирания револвер със 7 патрона и се върнал до стаята на пострадалата.

Възпроизвел изстрел към вратата на стаята й, който изстрел бил възприет от О. и нейните съседи – свидетелите А., О. и А.. Вследствие на този изстрел проектилът попаднал на 40 см от пода към прозореца и на около 5 см от ръба на вратата в стената, отскочил и паднал на малко отстояние от стената под прозореца, пред който стоял подсъдимият.

В този момент О. изпаднала в паника и отворила прозореца. Възползвайки се от отворения прозорец К., държейки револвера с лявата си ръка, се надвесил от кръста нагоре навътре с тялото си в стаята през перваза. Пострадалата започнала да се брани, опитвайки се да му попречи да влезе в стаята. Междувременно хванала ръката му, с която държал револвера и направила опит да я отмести настрани, тъй като преди това подсъдимият е бил насочил същия към нея. Въпреки това и с оглед по-голямата си сила К. решил още повече да се наклони вътре в стаята през прозореца с цел проникването му вътре. Същият заради яростната съпротива на пострадалата не успял да влезе с цялото си тяло през прозореца и тогава се изправил и се прицелил към горната част на тялото и главата на пострадалата, която стояла на малко повече от метър от него до стената близо до входната врата.

Вследствие на изстрела, проектилът ударил стената в дясно от главата на пострадалата и входната врата при разстояние от земята 1,55 м. и от ръба на стената 1,40 м. зад О. като отскочил и паднал в стаята под прозореца.

От всичките тези събития пострадалата изпаднала в шок и започнала да вика и се опитала да се предпази като взела един стол и го сложила пред себе си. Междувременно К. отново насочил оръжието, но този път към нейните гърди на същото разстояние като предишния изстрел. К. се опитал да възпроизведе следващи изстрели като натискал спусъка, при което чукчето нанасяло удари върху жилото, а то върху капсулата на единия от 3 патроните, намиращи се в барабана на револвера и оставила следа върху него, при което се чували характерни звуци – изщракване на механизма, но въпреки това оръжието не произвело изстрел, тъй като револверът засякъл, а патронът останал в гнездото на барабана.

Когато осъзнал, че не може да възпроизведе повече изстрели подсъдимият казал на О.:

„каква голяма късметлийка си“. В барабана останали две гилзи и 5 патрона.

От изстрелите и виковете се събудили съседите, а единият от тях се отправил към пътя пред къщата. След като видял цялата ситуация и поради страха, че може да бъде заловен, К. се оттеглил по същия път по който дошъл. По пътя близо до къща на ул.“***“ №19 изхвърлил оръжието и го покрил с пръст. От страха, че може да бъде открит и задържан подсъдимият, дори не си взел вещите сред които и задграничния паспорт от хотела, а решил максимално бързо да замине за Германия. В тази връзка след 4.00 часа К. телефонирал на свой познат св.В.Т., който живеел в ***, като го помолил да го откара до Румъния на няколко километра след Дунав мост 2 на румънска територия, от където идеята му била да си осигури превоз до Германия. Т. се съгласил и след 4.30 часа на 19.02.2019 г. взел подсъдимия от *** в посока Дунав мост 2. Към 8.30 часа пристигнали на ГКПП – Видин, където при съответната гранична проверка К. бил задържан, поради обстоятелството, че вече бил обявен за издирване от МВР-Благоевград с телеграма №5306/19.02.2019 година.

Междувременно след като К. избягал, вече в по-спокойно състояние, О. в 4.08 часа позвънила на телефон 112 за помощ като обяснила цялата ситуация. През това време дошъл да помогне и брат й – св.А. О., а след това и другия й брат – св.А. О.. По-късно дошла полицията, която запазила местопрестъплението, както и други роднини, близки и съседи на пострадалата. Започнал оглед, където били открити и описаните проектили.

На 20.02.2019 г. продължили процесуално-следствените действия поради факта, че у подсъдимия не било намерено оръжието. Последното се открило случайно от непълнолетния свидетел Ц. Д. живущ на същия адрес до който бил изхвърлен револверът. Д. минавал зад къщата си и го забелязал, тъй като оръжието било частично покрито с пръст.

Занесъл пистолета пред къщата си, където други хора му казали, че вчера е имало стрелба и, че може това да е търсеното оръжието. Тогава той телефонирал на полицията, обяснил какво е открил и го предал с протокол за доброволно предаване от 20.02.2019 година. Чрез протокол за оглед на веществено доказателство от същата дата оръжието било огледано, описано и фотографирано.

Първостепенният съд е достигнал да гореописаната фактическа обстановка след правилен и задълбочен анализ на гласните и писмени доказателства и доказателствени средства. Същите са били анализирани поотделно и в тяхната съвкупност като е посочено кои се кредитират и кои не, както и какви са основанията за това.

Основния свидетел с оглед неговата роля на пряк очевидец е пострадалата О. и в този смисъл първият съд основателно е кредитирал нейните показания в по-голямата им част като решаващата инстанция подробно и задълбочено сравнявайки ги с останалите доказателства е посочила защо кредитира същите в една част, а в друга не. В тази връзка основателно не са кредитирани онази част от показанията й, в които заявява, че не е поддържала връзка с подсъдимия, не му се е обаждала и не е получавала пари от него.