Решение № 2061 от 01.06.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 01.06.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 46-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17788 по описа за 2019година на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Д.Д.С., ЕГН********** с адрес *** срещу ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумите, както следва:сумата от 1741,85 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 30.10.2016г.- 30.09.2019г., общо 255,11 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от общо 237,93 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията до 29.10.2019г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност „старши полицай“ в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна в периода 30.10.2016г.- 30.09.2019г.В този период е работил на смени, при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие съгласно чл. 187, ал.

3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Твърди, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така приетата Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е останал неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е коефициент 1.143.

Твърди, че в периода 30.10.2016г.- 30.09.2019г.е положил общо 1784 часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 255,11 часа, което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение заемайки длъжност „старши полицай“ в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна. Посочва, че ищецът е работил на 12 часови смени /дневни и нощни/, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от служителите в МВР. Така, в чл. 187, ал. 3 и ал. 5 е предвидено сумирано изчисление на работното време на тримесечие, като работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период за служителите работещи на смени. Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв.Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

В с.з. исковата молба и отговора се поддържат. Ищецът е ангажирал писмени бележки.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 30.10.2016г.- 30.09.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.

Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.

Между страните е нямало спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:

- че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 30.10.2016г.- 30.09.2019г. по който ищецът е заемал длъжност „старши полицай“ в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна;

- че в периода 30.10.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е работил на 24-часови смени.

Спор между страните по фактите, няма.

Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.

187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 30.10.2016г.- 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал.

4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

Така, за процесния период от 07.11.2016г. до 30.09.2019г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.

60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.

40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.