Решение № 223 от 09.07.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Смолян, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20265440100023 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца Р. Ж. А., срещу ответника *** ЕАД, с правното основание на което да бъде признато за установено, че договор за потребителски кредит №3253794/18.09.2025г., сключен между Р. Ж. А. и *** ЕАД, е недействителен, поради неточно посочване на ГПР на основание на основание 26, ал. 1. предл. 1 от ЗЗД. във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10. във вр. с чл. 19. ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК поради противоречие със закона, както и срещу ответника *** ЕООД да бъде признато за установено, че договор за предоставяне на поръчителство от 18.09.2025г., сключен между Р. Ж. А. и *** ЕАД, е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави, на основание основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между Р. Ж. А.- кредитополучател, и *** ЕАД- кредитор е сключен договор за потребителски кредит №3253794/18.09.2025г.,, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 2000,00 лева, при следните условия: лихвен процент 47,50%, годишен процент на разходите 59,34%, срок на погасяване 18 месеца, обща сума за връщане 3345,93 лева.

За да бъде отпуснат кредита, ищецът е трябвало да предостави обезпечение, което съгласно пар. 17 от Общите условия може да бъде - банкова гаранция, 1 издадена в полза на *** от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на *** всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на *** за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната Погасителна вноска по Договора за Кредит/изтичането на последния Период на револвиране; или - да сключи договор за поръчителство с предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по Кредита, сключен между Кредитополучателя и одобрено от *** юридическо лице ("Поръчител"), което впоследствие е сключило с *** договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се задължава да отговаря солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит.

В т. 3 от глава „ІV. Оценка на кредитиспособността на кредитополучателя одобряване на заявлението.“ от ОУ е посочено следното:

В случай че *** одобри Заявлението, Кредитополучателят ще бъде уведомен за това на указания от него e-mail и/или телефонен номер (чрез SMS или позвъняване), както и чрез съобщение в Профила. Срокът за одобрение на Заявлението е както следва: (i) в случай че Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение - 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението, (ii) в случай че Кредитополучателят предостави Обезпечение по реда на т.III.12 - 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето му на ***. В случай че Кредитополучателят не е предоставил Обезпечение съгласно Заявлението в посочения в т.III.12 срок, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от ***.

Или накратко, при сключен договор с поръчител, одобрен от кредитора, заявлението ще бъде одобрено в рамките на 24 часа, без обезпечение – 14 дни, а в действителност, то въобще няма да бъде одобрено.

В процесния случай едновременно със сключването на договора за заем ищецът е сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от Кредитора дружество - „***“ ЕООД, ЕИК **, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 2,041.91 лв. В действителност ищецът за използването на заем от 2,000.00 лв. трябва да върне не описаните по договор 3,345.93 лв., а значително по-висока сума – 5,387.84 лв. Доколкото възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР по договора за кредит, процесният договор за кредит е недействителен, поради неточно посочено ГПР, а договорът за поръчителство – нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Съгласно ОУ, Кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение при крайно завишено изискване – предоставяне на банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружество, избрано от 2

Кредитора. Тези условия са създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първото условие е на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция. Второто условие е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на Кредитополучателя пред Кредитора и че този поръчител предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност Кредитополучателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на Кредитора, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за поръчителство. Нещо повече, при обезпечаването на кредита с поръчителство, Кредитополучателят е ограничен от ОУ в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице.

Едностранно от кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него.

Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя "***" ЕООД с възнаграждение. Посоченият от "***" АД поръчител "***" ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност.

От анализа на ОУ се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството "***" ЕООД е "***" АД - кредитор на длъжника по договора за кредит. Ето защо юридическото лице - поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това обстоятелство води до извод, че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта е пределно ясна – заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановеният максимум. Нещо повече, правните последици от непредставяне на обезпечение, при положение, че потребителят избере тази опция, води като последица непораждане на действие на договора за потребителски кредит. Въпреки „свободния избор" на потребителя да поиска или да не поиска обезпечение, кредиторът поставя приоритетното разглеждане на заявлението на кредитополучателя в зависимост от предоставянето на обезпечението - в рамките на 24 часа от предоставяне на 3 обезпечението, пред значително по дълъг срок от 14 календарни дни в случай, че такова не бъде представено. По този начин, без сключването на договора за предоставяне на поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на договора за кредит, потребителя се принуждава да го сключи, ако иска да получи заем в кратък срок, което прави клаузата неравноправна.

Възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - гарант, което задължение възниква непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което задължение има определен размер, без да се отчита дали страната кредитополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и съдържанието на Договора за заем същият е нищожен поради следното:

Съгласно ОУ, заемателят се задължава в кратък срок да предостави обезпечение при крайно завишени изисквания, описани по-горе. Тези условия са създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първите условието за банкова гаранция е на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция. Второто условие е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на заемателя пред заемодателя и че този поръчител предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност заемателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на заемодателя, на която е придаден вид, че представлява възнаграждение за гаранция.

Следва да се има предвид, че поръчителят „***" ЕООД е дружество, чийто капитал е собственост на дружеството – кредитор, а именно „***" ЕАД, съгласно справка от ТР. Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит.

Нещо повече, Заемодателят по договора за потребителски кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Предвид на това, възнаграждението по договора за гаранция е било предназначено да постъпва пряко в патримониума на заемодателя и е сигурен доход за него, кумулиран към погасителните вноски. Така нареченото възнаграждение всъщност представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Същевременно непредставянето на обезпечението по договора за заем не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не след сключването на договора.

4

Процесното възнаграждение води до неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права само за едната страна по правоотношението кредитора, която е икономически по-силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност.

Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено като услуга в полза на заемодателя, която в случая е задължително условие за отпускане на заема. Възнаграждението за гаранта всъщност представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В случая сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция е в размер 2,041.91 лева, разсрочена на 18 вноски, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за потребителя – ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. В случая посоченото ГПР в договора е абстракно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в процесния Договор за заем. В случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за поръчителство в размер на 2,041.91 лв. Следователно, този разход, който определено е известен изначално на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително по-нисък от реалния, което води до пълната недействителност на процесния Договор за заем.