Решение № 152 от 15.10.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Свищов, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20244150100267 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл. 439 от ГПК вр. чл. 124 ал. 1 ГПК.

Ищецът С. С. Р. от гр. Свищов твърди, че с изпълнителен лист от 12.07.2006 г., издаден от Софийски Районен съд по гр. д. № 10961/2006 г. бил осъден да заплати на „**** (с ново наименование от 17.02.2015 г. ***** и най-ново наименование от 16.02.2022 г.

****** (ЕУ) ******)), с ******, сумата от ****** лева, дължима по запис на заповед, издаден от него на ******, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на молбата 17.05.2006 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 17,29 лева - платена по сметка на СРС държавна такса. Посочва, че въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на „******" ****** (с ново наименование от 17.02.2015 г. ***** и най-ново наименование от 16.02.2022 г. ****** (ЕУ) ******) на 10.05.2007 г. било образувано изпълнително дело № 46/2007 г. по описа на ЧСИ ******, вписана в КЧСИ под № 729 (загубила правоспособност към настоящия момент) против него, в качеството му на длъжник, което изпълнително дело № 46/2007 г. по описа на ЧСИ ****** било преобразувано под № 1568/2012 по описа на ЧСИ Р. К., pег. 731 на 24.09.2012 г., съгласно Заповед на Министъра на правосъдието за приемане служебния архив на ЧСИ ******. Навежда твърдение, че на 17.10.2012 г. изпълнително дело № 1568/2012 г. по описа на ЧСИ Р. К., било прекратено па на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Последното извършено по него действие било изплащане сума на взискател през 2007 г., като на листа не била поставена дата, а само година. Сочи, че изпълнително дело № 1568/2012 г. по описа 1 на ЧСИ Р. К. било архивирано под № 416/2012 и след изтичане срока за съхранение вложените документи с изключение на оригинален изпълнителен лист били унищожени.

Заявява, че на 28.08.2015 г., по молба на „******“, ЕИК ******, като правоприемник на „******" ****** (с ново наименование от 17.02.2015 г. ***** и най-ново наименование от 16.02.2022 г. ****** (ЕУ) ******), с ЕИК: ****** било образувано изпълнително дело № 819/2015 г. Производството било прекратено на 17.11.2021 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и делото архивирано под № 1150/2021 г. Така на 01.02.2024 г., по молба на „******", ЕИК: ****** като правоприемник на „******" ****** с посочените след това нови наименования, било образувано изпълнително дело № 29/2024 г. Сочи, че за периода от 2007 г. до 2024 г. - близо 17 години, спрямо него не били предприемани и извършвани изпълнителни действия. Счита, че от 17.10.2012 г. (с прекратяването на и.д. №1568/2012 г. по описа на ЧСИ Р. К.) бил започнал да тече срокът на погасителната давност за процесното вземане и същият бил изтекъл на 17.10.2017 г. и правото по отношение на процесното вземане да бъде изпълнено принудително, било погасено. Посочва, че следвало да се има предвид, че и.д.№ 819/2015 г. по описа на ЧСИ Р. К. било образувано след постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, BKС, чиято нова постановка гласяла, че давността вече тече при висящ исков процес и се прекъсвала с предприемането или извършването на изпълнителни действия в рамките на този висящ процес. Доколкото в хода на и.д. № 819/2015 г. не били предприемани и извършвани изпълнителни действия, то погасителната давност за процесното вземане не била прекъсвана и изтекла. Това обуславяло правен интерес от предявяване на иска. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника „******“ ******, ЕИК: ****** като правоприемник на „******" ****** (с ново наименование от 17.02.2015 г. ***** и най-ново наименование от 16.02.2022 г. **** (ЕУ) ******), с ЕИК: ******, че правата на принудително изпълнение спрямо С. С. Р. по отношение на признатите с Изпълнителен лист от 12.07.2006 г., издаден от Софийски Районен съд по гр. д. № 10961/2006 г. вземания: от ****** лева, дължима по запис на заповед, издаден от него на ******, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на молбата 17.05.2006 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 17,29 лева - платена по сметка на СРС държавна такса, са погасени поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище по делото излага подробни съображения за основателност на иска.

Ответникът „******“ ****** гр. С., в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на исковете.

Посочва, че между ищеца С. С. Р. с ЕГН ********** и „**** (настоящо ****** ЕУ, и предходно наименование „******“ ******) бил сключен Договор за кредит № 4028100148/11.06.2004 г. Съгласно договор за Цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „******“ ****** ( предишно наименование „****), цедент и „******“ ******, цесионер, 2

„******“ ****** придобило вземането по Договор за кредит № 4028100148. Твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението си в посочения в процесния договор срок, поради което бил издаден изпълнителен лист по гр.д. 10961/2006, по описа на СРС, по силата на който ищецът бил осъден да заплати на „******“ посочените в изпълнителния лист суми, като било образувано изпълнително дело 46/2007г., по описа на ЧСИ ****** / загубила правоспособност/, преобразувано под № 1568/2012., по описа на ЧСИ Р. К., перемирано и преобразувано в ИД 819/2015 г., по описа на ЧСИ Р. К., перемирано и последно перобразувано под ИД 29/2024г. Сочи, че с издаването на изпълнителния лист за вземането, давността била прекъсната и започнала да тече нова давност. Счита,че с образуването на изпълнително дело № 46/2007 г. по описа на ЧСИ ******, както и с ИД 1568/2012 по описа на ЧСИ Р. К., давността била прекъсната и спряла да тече по време на изпълнителното производство съгласно ППВС № 3/1980 г. Позовава се, че съгласно решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г по описа на ВКС, IV гр. о., извършената с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тьлк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила, отмяна на постановлението поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение - 26.06.2015 г.; до тази дата приложимо било предходното тълкуване, т. е. по време на изпълнителното производство давността не тече. Счита, че от 2007 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност била спряла да тече. След 26.06.2015 г. било приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тьлк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/. Изрично в тълкувателното решение се сочело, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи.

Твърди, че дружеството било поисквало извършването на множество действия по събиране на вземането си и такива действия са предприемани от ЧСИ по изпълнителните дела, с които многократно е прекъсвана давността, сред които:31.08.2015г. - молба за образуване на изпълнително дело, ведно с искане за извършване на изпълнителни действия; 29.08.2019г. молба за запор на банкови сметки; 01.02.2024г.- молба за образуване на изпълнително дело, ведно с искане за извършване на изпълнителни действия; 13.02.2024г. - запор на банкови сметки;

13.02.2024г.- запор върху трудовото възнаграждение. Сочи, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. давността била спряла да тече съгласно чл. 3 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Твърди, че последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК били от процесуален характер, изпълнителният лист не губел характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължавало да съществува. Счита, че за прекъсването на давността било от значение единствено на коя дата е било предприето 3 последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност. Позовава се на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тьлк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съгласно които искането за извършване на действие по събиране на вземането също прекъсвали погасителната давност.

Независимо, че предприетите действия за събиране на публичните вземания не били дали резултат и същите не били удовлетворени, приложение следвало да намери приетото в мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК - кредиторът трябва да под- държа със свои действия висящността на изпълнителния процес, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. От това следвало, че и изпълнителните действия, които не са довели до реално изпълнение върху имущество на длъжника, също представлявали предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсвали давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД, защото демонстрирали ясната воля на кредитора вземането да бъде събрано и съставлявали действия, които прекъсват давността и започвала да тече нова петгодишна погасителна давност. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като моли, съдът да вземе предвид факта, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност.

Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена защита взема становище, че поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено следното:

Видно от изпълнителния лист от 12.07.2006г., издаден по гр.дело № 10961/2006г. на РС С., ищецът С. С. Р. бил осъден да заплати на „**** (с ново наименование от 17.02.2015 г. ***** и най-ново наименование от 16.02.2022 г. ****** (ЕУ) ******), с ЕИК:

****** сумата от ****** лева, дължима по запис на заповед, издаден от него на ******, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на молбата 17.05.2006 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 17,29 лева - платена по сметка на СРС държавна такса, което и не се спори по делото.

Според представеното удостоверение по изп.д. №29/2024г. по описа на ЧСИ Р.

К., въз основа на изпълнителния лист на 10.05.2007г. било образувано изпълнително дело № 46/2007 г. по описа на ЧСИ ****** /загубила правоспособност/, което било преобразувано под № 1568/2012 по описа на ЧСИ Р. К., pег. 731 на 24.09.2012 г., съгласно Заповед на Министъра на правосъдието за приемане служебния архив на ЧСИ ******. На 17.10.2012 г.

Изпълнително дело № 1568/2012 г. по описа на ЧСИ Р. К., било прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Последното извършено по него действие било изплащане сума на взискател през 2007 г., като на листа не била поставена дата, а само година. Изпълнително дело № 1568/2012 г. по описа на ЧСИ Р. К. било архивирано под № 416/2012 и след изтичане срока за съхранение вложените документи с изключение на оригинален изпълнителен лист били унищожени. В същото удостоверение е описано, че изп.дело 819/2015г. било 4 образувано на 28.08.2015г. по молба на ответното дружество, но било прекратено на 17.11.2021г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК и делото било архивирано под № 1150/2021г.

Разпечатката съдържа 23 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c40cadd-0851-4397-a11d-d5000c21781f