Разпореждане № 15563 от 10.09.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 15563 гр. София , 10.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ в закрито заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско дело № 20211110150950 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление А З ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу АНТ. ИВ. Д..

Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за паричен заем, както и приложението към него. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания.

Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има качеството потребител.

Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата от 503,48 лв. – възнаграждение по договор за поръчителство по следните съображения:

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

В случая предмет на настоящото заповедно производство са вземания, които произтичат от договор за потребителски кредит, които се твърди, че са заплатени от заявителя – поръчител, който е цедирал вземанията си по чл. 143 ЗЗД. Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за 1 кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал.

1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Същевременно, при цялостния анализ на договора за кредит е видно, че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да се бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай е посочено, че ГПР по договора е в максимално допустимия размер от 49.24 %, но при съпоставка между размера на отпуснатия кредит и размера на дължимото по договора за поръчителство възнаграждение за същия период, е видно, че ГПР надхвърля 50 %. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление от 31.08.2021 г. на А З ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу АНТ. ИВ. Д. в частта, с която се претендират сумата от 503,48 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка /договор за поръчителство/.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе държавна такса, съгласно чл.1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2