Решение № 54 от 07.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20211110207175 по описа за 2021 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН

Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-001726 от 15.02.2021, издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Г. Т. ИВ., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца.

В жалбата се съдържат доводи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила. Сочи, че не е извършил твърдяното нарушение. Моли съда да отмени изцяло атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него в залата се явява адв. М., който моли съда да отмени обжалваното НП. Намира за доказано, че не жалбоподателят е управлявал автомобила на процесната дата. Сочи, че автомобилът се ползва от служителите във фирмата на жалбоподателя. Счита, че коректно в декларацията по чл.188 от ЗДвП наказаното лице е посочило, че не знае кой е управлявал автомобила към датата на нарушението. Намира презумпцията на чл.188 за оборима.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства намира за установено следното:

Лек автомобил БМВ 330 ХД с per № СВ****КР бил собственост на "АЙДИЪС ЛАБ" ЕООД с ЕИК 201006307, чиито едноличен собственик на капитала и управител бил жалбоподателят И..

На 29.10.2020 г. в 12:24 часа, лек автомобил БМВ 330 ХД с per № СВ****КР се движил в гр.

София, по ул.Околовръстен път с посока на движение от ул.Самоковско шосе към бул.Климент Охридски. До магазин „Декатлон“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи със 116 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 113 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR1-M №506, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер, в клип № 11472 към преписка ПК-2/0142/20г. Към датата, часа и мястото на нарушението автомобилът бил управляван от съпругата на жалбоподателя – свидетелката Ч.-И.а, която имала работа във връзка с фирмата на съпруга си и трябвало да достави тениски, които взела от магазин „Декатлон“.

На 04.02.2021г., след установяване, че собственик на автомобила е търговско дружество, бил призован управителят на фирмата, който посочил, в нарочна декларация, че към момента не може да посочи кой е управлявал заснетия на клипа автомобил. На жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта. Като правна норма, която е нарушена, е посочен чл. 21, ал 1 във вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДВП вр. чл.188, ал.2 от ЗДвП. АУАН е връчен срещу подпис на лицето веднага след съставянето му. Жалбоподателят не посочил да има възражения. До издаване на НП такива не са постъпвали.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление (НП) № 21-4332-001726 от 15.02.2021, издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Г. Т. ИВ., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца. В НП било посочено, че И. е собственик на процесното МПС и към момента на нарушението той е управлявал личното си МПС БМВ 330 ХД с per № СВ****КР.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля С. и на свидетелката Ч.-И.а и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

От по-подробен анализ съдът намира, че се нуждаят показанията на свидетелката Ч.. Същата признава в хода на разпита си именно тя да е управлявала процесния автомобил в района на магазин „Декатлон“. Свидетелката пресъздаде ясен спомен за действията си, изтъкна 2 логична причина да си спомня за случая, доколкото е проверила в календара си, че на тази дата е имала ангажимент, за който е бил необходим автомобилът, съответно твърденията за точната датата, на която е управлявала МПС БМВ 330 ХД с per № СВ****КР са плод на логични съждения и записана от нея информация, а не са голословни и лишени от приемлива за съда основа. Няма пречка да се кредитират тези показания, доколкото свидетелката бе предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК и не се откроиха други доказателствени материали, които да противостоят на изложеното. В самия снимков материал от заснетия клип няма никаква яснота за външния вид на водача, което косвено е в подкрепа на изложеното от св. Ч..

Съдът кредитира показанията на свидетеля С., които са логични и вътрешно непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган в законоустановения срок. С помощта на изправни технически средства е установена точната скорост на превозното средство 113 км/ч (с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача) при ограничение за населено място 50 км/ч и мястото на установяване на нарушението, с което са изяснени относимите обстоятелства. Съдът констатира, в правната квалификация на нарушената правна норма актосъставителят е посочил освен точната квалификация – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и основанието, на което са използвани технически средства за установяване на нарушението. Това не може да предизвика обаче съмнение относно това, коя е нарушената правна норма, доколкото в допълнително посочената разпоредба не се съдържа норма, във връзка с която може да възникне административнонаказателна отговорност за жалбоподателя, а просто е посочено законовото основание за използване на техническите средства при установяване на нарушението. Актът е подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя. На базата на него и в предвидения срок е издадено съответното наказателно постановление от компетентния за това орган.

Доколкото лекият автомобил е заснет като единствено МПС на пътното платно към момента на отчитане на скоростта и липсват други МПС, следва да се приеме, че АНО е доказал по безсъмнен начин констатациите в АУАН, инкорпорирани в процесното НП, тъй като единствено възможно е само този автомобил да се е движил със засечената скорост.

От събраните по делото доказателства се установява, че използваното техническо средство е било изправно към момента на установяване на нарушението и е било от групата на т. нар „одобрен тип” устройства за измерване, видно от представеното удостоверение. По делото е представен и протокол за последваща проверка на техническото средство, видно от който 3 към датата на заснетия клип средството е било изправно. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, какъвто е и настоящият случай.

Безспорен се явява въпросът за съществуващото ограничение в участъка, в който се твърди да е извършено нарушението. В АУАН в НП, както и в протокола за използване на техническото средство, е видно, че се посочва общото ограничение за населено място – регламентирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП – 50 км./ч. Изрично в този протокол е посочено, че знак за ограничение няма. Общо важими са правилата на цитираната разпоредба. Чл.21, ал.1 от ЗДвП предвижда изрично, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая се има предвид или по-висока, или по-ниска разрешена скорост. Следователно е възможно да бъде разрешена и по-висока скорост за движение в определени участъци, включително и в населено място. Такъв не е настоящият случай. Видно от представените от АПИ и СО схеми, в процесния участък максимално разрешената скорост е била 50 км/ч, определяна като общото ограничение за населено място. Видно от самата схема знаци, свързани с допустимата максимална скорост до магазин „Декатлон“ липсват, не е съществувало ограничение, въведено с нарочен пътен знак, позволяващо движение на МПС със скорост, по-висока от тази, определена в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо при липса на изричен пътен знак, указващ друго, движението в участъка, където е констатирано нарушението, е именно ограничено със скорост до 50 км/ч.

Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП гласи, че при избиране скоростта на движение на водачът на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава скоростта от 50 km/h в рамките на населено място. От писмените доказателства се доказва, че мястото на видеоконтрола попада в територията на гр. София.

Макар и нарушението да е доказано, неговото авторство не е било надлежно установено от страна на наказващия орган.

В случая, за да направи извод, че жалбоподателят Г.И. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.

1 от ЗДвП ("При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: 50 за населено място"), АНО се е позовал на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП ("Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство."). При попълване на декларацията жалбоподателят не е могъл да посочи кое лице е управлявало автомобилът. С посочената разпоредба обаче законодателят е въвел една оборима презумпция, а не абсолютизиране на административнонаказателната отговорност на собственика, независимо от установяването на нови последващи факти в рамките на административнонаказателното производство. Още повече, че законодателят не е фиксирал пределен срок, в който собственикът може да посочи друго лице, управлявало автомобила му. Логично, това може 4 да бъде сторено до приключване на административнонаказателното производство, независимо от неговата фаза. Точно такива неопровергани факти се установиха на съдебното следствие в рамките на въззивното производство, а именно, че процесният автомобил на посочените в НП дата и място е бил управляван не от управителя на "АЙДИЪС ЛАБ" ЕООД, а от св. Ч., негова съпруга. Поради тази причина, съдът счита, че следва да отдаде приоритет на гласните доказателства, изхождащи от св. Ч..

В този смисъл, презумпцията по чл. 188 от ЗДвП се явява оборена, което сочи, че от обективна страна нарушението се явява доказано, но не и неговото авторство. Последното е основание атакуваното НП да бъде отменено, поради недоказаност на авторството на деянието. В правомощията на АНО е да прецени дали преди изтичане на субсидиарния едногодишен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН да ангажира административнонаказателната отговорност на св. Ч. за процесното нарушение на базата на отделно административнонаказателно производство.