Определение № 28368 от 05.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28368 гр. София, 05.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110152701 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгласно чл.

129, ал. 1 ГПК, съдът намира че същата не отговаря на изискванията за редовност. С оглед процесуална икономия и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК, съдът намира, че следва да бъде указано на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването му с писмена молба, с препис за ответника да отстрани нередовностите на исковата молба, посочени в диспозитива на определението.

След повторно обследване, съдът намира, че неоснователни се явяват релевираните от ответниците възражения досежно допустимостта на предявените искове поради липса на пасивна процесуална легитимация. По аргумент от чл. 6, ал. 1 ЗМВР, във вр. с чл. 52, ал. 1 НПК, вр. с чл. 46, ал. 2, т. 2 НПК полицаите и разследващите полицаи в МВР разполагат с компетентност да извършват действия по разследването на престъпления и други процесуални действия. В хода на тази дейност разследващите органи действат под ръководството и надзора на Прокуратурата, но са независими, вземат решенията си по вътрешно убеждение и ръководейки се от закона, поради което същите се явяват правозащитни органи по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ за вреди от своите действия и бездействия в наказателния процес. Пасивно легитимиран по този иск е държавният орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата е в трудови или служебни правоотношения.

Фактът, че разследващата дейност се осъществява от отделни, обособени като самостоятелни юридически лица в МВР структури, дава възможност на ищеца да предяви иска си пряко срещу правосубектното юридическо лице, каквото се явява .. /в този смисъл Решение № 373 от 24.11.2015г. по гр.д. №946/2012г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 253 от 27.10.2016г. по гр.д. № 457 /2016г. на ВКС, ІV г.о./. Осъществяваната от ответниците дейност е правозащитна, а не административна, поради което и настоящият правен спор се явява подведомствен на СРС.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими, необходими и следва да се допусне събирането им.

1

Искането на ищеца за изискане на материалите по преписка, свързана с АУАН № 1349611/16.07.2024г. и ЗППАМ № 24-4332-003802/16.07.2024г. от МВР се явява допустимо, относимо и необходимо за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване, но следва да бъде оставено без уважение, тъй като изисканите документи са представени с отговора на исковата молба.

Доказателственото искане на ищеца за допускане събирането на гласни доказателства е основателно, своевременно направено и като такова следва да бъде уважено.

Следва да се изиска ДП № ..г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № ..г. по описа на СРП.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба като УКАЗВА на ищеца, в 1-седмичен срок с писмена молба, с препис за ответника, като уточни за кой период претендира обезщетение за неимуществени вреди, да конкретизира претенцията си за обезщетение за имущестени вреди под формата на претърпени загуби, като ги посочи по отделни пера, както и техния период.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 4 ГПК да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание с участието на страните с нарочно определение.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства на страната на ищеца, чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно претърпените неимуществени и имуществени вреди.

ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК ДП № .. г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр. пр. № ..г. по описа на СРП.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2026г. от 10:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговорите на ответниците.

2

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:

Производството е образувано по искова молба на М. З. Т., ЕГН: .., с адрес: гр. .., срещу .., с адрес: гр. София, ул. .. и .., с която са предявени в условията на пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване следните искове:

-осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условията на солидарност на дълга сумата от 2 556,46 евро с левова равностойност от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, притеснение и безпокойство и влошаване на здравословното състояние, вследствие на незаконно обвинение по ДП № ..г. на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № ..г. по описа на СРП, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 21.11.2025г. до окончателното плащане;

-осъдителен иск с правно основание правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на .. да заплати на ищеца сумата от 4 857,27 евро с левова равностойност 9 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в направени разходи за заплатени възнаграждения на служител на длъжност „Шофьор“, който бил нает за осъществяване на транспортни функции, вследствие на незаконосъобразни действия на служителите при МВР по отнемане на СУМПС, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 21.11.2025г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 16.07.2024г. в гр. София, докато управлявал лекия си автомобил, бил спрян от служители на МВР, като била извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества. Пробата за наркотични вещества била положителна и констатирала употреба на канабис, поради което бил съпроводен до ВМА за предоставяне на проби за химически анализ. Сочи, че по отношение на него бил издаден АУАН № 1349611/16.07.2024г. и ЗППАМ № 24-4332-003802/16.07.2024г., по силата на които свидетелството му за управление на моторно превозно средство било отнето, лекият му автомобил – спрян от движение, а ищецът – задържан за срок от 24 часа. Излага, че било образувано досъдебно производство № ..г. на 01 РУ СДВР, пр. пр. № ..г. на СРП във връзка с извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. В хода на наказателния процес била назначена химико-токсилогична експертиза, резулатите от която не открили данни за употреба на наркотични вещества, поради което на 06.06.2025г. досъдебното производство било прекратено. Навежда твърдения за необосновано забавяне на наказателния процес с доводи, че експертното заключение било изготвено още през април 2025г. Поддържа, че вследствие на незаконното отнемане на СУМПС в патримониума му настъпили имуществени вреди, тъй като бил лишен от възможността да управлява самостоятелно моторно превозно средство и да изпълнява трудовите си функции в продължение на 11 месеца, което породило необходимостта да наеме друго лице на длъжност шофьор.

Отбелязва, че общият размер на претърпените загуби възлиза на 9 500 лв. и включва 3 заплатените възнаграждения на наетия служител. Описва, че в резултат на неправомерните действия на ответниците претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания, безпокойство, загуба на доверие в правосъдната система, социална изолираност, безсъние. Допълва, че настъпило значително влошаване и в здравословното му състояние, като бил диагностициран със злокачествено образувание на бъбрека. Поради изложените съображения счита, че в негова полза са възникнали притезания за обезвреда на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – .. е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на претендираните суми с доводи, че действията по отнемане на СУМПС и временното прекратяване регистрацията на лекия автомобил по естеството си не представляват правозащитна дейност, а административна дейност, която се основава на влезли в сила индивидуални административни актове, издадени в условията на обвързана компетентност. Релевира възражение, че липсват административни актове или действия, или бездействия на длъжностни лица от МВР при или по повод осъщестяването на административна дейност, които да са били отменени като незаконосъобразни, поради което отсъства основание за ангажиране на неговата деликтна отговорност. Навежда доводи, че последващото прекратяване на административно-наказателното производство не води до отпадане на основанието, въз основа на което са наложени принудителните административни мерки. Оспорва настъпването на описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и причинно-следствената им връзка с действията на служителите на МВР. При условията на евентуалност възразява срещу размера на исковите претенции, тъй като претендираните обезщетения не кореспондирали с действително претърпените вреди. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Прокуратура на Република България е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Релевира възражение, че не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря имуществено за действия, извършени в административно производство от служители на МВР. Възразява срещу дължимостта на претендираното обезщетение с доводи, че ищецът не е бил привличан в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Поддържа, че действията му са законосъобразни, тъй като при наличие на законен повод и достатъчно данни е назначена химико-токсиологична експертиза, като впоследствие с оглед нейните констатации наказателният процес бил прекратен. Оспорва настъпването на посочените в исковата молба неимуществени вреди. В условията на евентуалност релевира възражение срещу техния размер, тъй като не съобразяват вида, характера и интезитета на упражнената спрямо ищеца принуда. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

УКАЗВА на ищеца основание чл. 154, ал. 1 ГПК, че в негова тежест е да установи в 4 условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: 1) противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в отнемане на СУМПС, прекратяване регистрацията на притежания от ищеца лек автомобил и образуване на наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което наказателно преследване било прекратено, че постановлението с което е прекратено производството е влязло в сила; 2) претърпени имуществени вреди в причинна връзка с взетите по отношение на него принудителни административни мерки и проведеното наказателно преследване, размера на претендираните имуществени вреди; 3) претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с наложените му принудителни административни мерки и проведеното наказателно преследване, техния интензитет и характер.

УКАЗВА на ответниците, че при доказване на горните факти, в тяхна тежест е да докажат плащане на обезщетението, както и обстоятелствата, на които основават своите възражения.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация към СГС.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства.

Разпечатката съдържа 39 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9c3f6455-b8e5-472b-897f-509305bcd58f