Решение № 1887 от 29.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1887 гр. Варна, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20233110101561 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба , предявена в СРС на 16.08.2022 г. по която с Определение № 23636/13.09.2022 г. СРС 34 -ти състав е прекратил производството по гр.дело № 44350/2022 г. по описа на СРС и на осн. чл.118, ал.2 ГПК изпратил същото по подсъдност на РС Ш. .

В РС Ш. производството по делото е било образувано под номер 2194/2022 г. , а с Определение № 20/04.01.2023 г. РС Ш. , 4-ти състав е уважил заявеното в срока по чл.131 ГПК възражение на ответника, като е прекратил висящото пред него гр.д. № 2194 /2022 г. и изпратил същото на РС Варна, съгл. чл. 118, ал.2 , вр. чл. 119, ал.4 ГПК .Прекратителното определение на РС Ш. е било надлежно връчено на страните и влязло в законна сила .

Настоящото заведено във ВРС гр.дело под № 1561/2023 г. е образувано по предявен специален положителен установителен иск от ищцата М. М. И., ЕГН ********** , с адрес :

*** , чрез адвокат Ц. И. П. - И. от АК Р., със съдебен адрес : гр.Р.,*** СРЕЩУ ответника „У. Е.

У." Црт., дружество , регистрирано в *** с номер на вписване в регистъра ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, действащо чрез У. Е. У. Црт.- *** , КТЧ , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ,с правно основание чл.422, ал.1 , вр. чл. 415,ал.1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответното дружество ДЪЛЖИ на ищцата сумата от 250,00 евро ( двеста и петдесет евро ) главница претендирана като обезщетение за вреди, вследствие отменен полет с номер W64512 от Летище Меминген -Алгой (FMM) до Летище Варна (VAR) , с резервационен код ***, изпълняват от опериращият авиопревозвач У. Е. У. Цтр, планиран да излети на 18.11.2021 г. , за която отмяна ищцата е била уведомена от туристическа агенция „ *** „ООД /*** / от когото закупила самолетния билет , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 07.04.2022 г. , до окончателното изплащане на задължението, за които парични вземания е била издадена Заповед № 10438/14.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело № 18715/2022 г. по описа на РС София , 34 -ти състав , поправена по реда на чл. 247 ГПК с Определение № 13653/11.04.2023г.( в частта относно номера 1 на полета), по частно гражданско дело № 18715/2022 г. по описа на РС София , 34 -ти състав.

В исковата молба ищцата твърди, че закупила чрез туристическа агенция „***“ ООД самолетни билети за себе си и за двете си деца за полет W64512 на авиокомпания У. Е. У. Цтр, планиран да излети на 18.11.2021 г. от летище Меминген до летище Варна, с резервационен код на авиокомпанията ***. Два дни преди полета, ищцата била информирана, че полетът е отменен, като и бил предложен друг, за дата 20.11.2021 г.

Ищцата се позовава на разпоредбата на чл. 5, т. 1 б. „в“ от Регламент /ЕО/№ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/№ 295/91, като сочи, че пътниците на отменени полети имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, когато са информирани за отмяната по - малко от 2 седмици преди полета . В тази връзка се сочи, че чрез клеймокомпания ***, ищцата М. И. подала жалба до авиопревозвача с вх.№ b7755342/23.11.2021 г., а в отговор авиокомпанията аргументирала отказа си за изплащане на обезщетение с изпратено уведомително съобщение на ел.поща **********на туристическата агенция на 28.10.2021 г.,чрез която били закупени билетите. Периодът бил повече от 2 седмици , но туристическата агенция, с която авиокомпанията работела информирала ищцата М.И. за отмяната на полета, 2 дни преди полета, което било потвърдено и от служител на „***“ ООД.

Размера на претенцията предмет на установителния иск от 250 евро е ясно определен в обстоятелствената част на исковата молба - съгласно чл. 7, параграф 1 , буква „а“ от Регламент ЕО 261/2004 - с оглед на разстоянието на двете летища Меминген - Варна 1,463 км., ответникът дължал на ищцата обезщетението от 250 евро или 488,96лв.

На следващо място ищцата се позовава на т.4 , чл. 5 от Регламент ЕО 261/2004 подчертавайки, че тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач. Твърди се, че авиопревозвачът не е представил доказателство затова, че пътникът е информиран повече от 14 дни преди полета, поради което и дължал обезщетение на ищцата в търсения размер на главница.

Основателността на исковата си молба ищцата аргументира позовавайки се на Решение по дело С 302/16 на ЕС.По същество на спора ищцата обосновава правния си интерес от водене на установителна защита с факта, че по нейно заявление е било образувано и водено заповедно производство пред СРС, по което й е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, заповедта е била оспорена в срока по чл.414 ГПК и ищцата е предявила в преклузивния срок установителния си иск с цел влизане в законна сила на заповедта по чл.410 ГПК.В исковата молба е наведено уточнение, че е допусната грешка в заявлението по отношение на изписването на номера на полета , но правилно основната информация резервационен код, под който в системата на авиокомпанията се съдържала цялата информация за пътник и полета .(Допуснатата ОФГ в номера на полета е отстранена по надлежния ред, след сезиране на заповедния съд РС София и произнасянето на заповедния съд по молбата на ищцата , като по реда на чл.247 ГПК заповедният съд с Определение № 13653/11.04.2023г. по ч.гр.д.№ 20221110118715 по описа за 2022 г., 34- ти състав е постановил поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед да изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.04.2022 г. по ч.гр.д.

№ 18715/2022 г. по описа на СРС 34 с-в относно посочването на номера на полета, който следва да се чете „***“ вместо w64306 -л.31 от заповедното дело ) Ищцата претендира и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда, обективира искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производство, оспорва и претендираното от ответната страна възнаграждение за процесуално представителство.В подкрепа на изложеното ищцата е обективирала доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „У. Е. У.“ Лмт, е депозирал писмен отговор, чрез адв. К. П. И., със съдебен адрес ***. На първо място, ответникът в срока по чл.131 ГПК е навел възражение затова,че производството по делото не е подсъдно на РС Ш., позовавайки се на ТР на СЕС което определя подсъдността на исковете по чл. 7 от Регламент № 261/ 2004 и отправяйки искането производството да бъде прекратено и изпратено на РС Варна - искане по което РС Ш. се е произнесъл. В раздел ВТОРИ от отговора на искова молба ответникът по същество оспорва основанието на предявения иск.

В отговора ответникът признава факта на сключване на договор за въздушен превоз с ищцата за редовен полет W6 4512 о т Летище Меминген до Летище Варна на 18.11.2021 г ., 2 както и че полетът бил отменен.

Твърди се от ответника, че изпратил електронно съобщение на 28.10.2021 г. на регистрирания в резервацията имейл за кореспонденция с ищцата **********, ответникът не разполагал с личен електронен имейл на ищцата, затова уведомил ищцата чрез предоставяния имейл - адрес за кореспонденция. Т.к. полетът бил плануван за изпълнение на 18.11.2021 г., а ответникът уведомил ищцата на предоставения имейл 21 дни по-рано, ответникът счита, че е изпълнил задължението си да уведоми пътника за промяната на полета 14 дни преди датата на полета. В настоящия случай, според ответника фирма „***“ ООД действала като резервиращ при закупуването на самолетния билет. Ответникът „У. Е. У.“ твърди, че не е сключвал договор за посредничество с фирма „***“ ООД , съответно при резервацията на самолетния билет, ответникът нямал представа, че „***“ ООД действал като туроператор.Ответникът излага правни доводи за неприложимост на Решение по дело С 302/16, като подчертава , че в настоящия случай самолетният билет бил закупен пред уеб сайта на ответника *********. Ответникът повтаря възражението си, че няма договорни отношения с туроператора „***“ ООД, сочи че по делото не било доказано, че тази фирма е регистриран туроператор и притежава лиценз, а дори и да бъдело доказано от ищеца, че „***“ ООД бил регистриран като туроператор, то при закупуването на самолетния билет „***“ ООД действало като резервиращ, следователно за действията на резервиращия следвало да се приравнят на действията на резервиращия, който прави резервация за някой друг. Решението по т.д. С 302/16 на ЕС не обхващало случаите, когато резервацията за самолетния билет била направена от трето лице - резервиращ.При тези възражения ответникът моли съдът да отхвърли иска и да присъди в негова полза и в тежест на ищцата сторените по делото съдебно -деловодни разноски . В СРОКА по чл.131 ГПК ответникът е направил искане с правно основание чл.219 ГПК за привличане в качество на ТЛП на „***“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** и искане с правно основание чл.192 ГПК , като и двете искания, по начина по който са формулирани, още с проекта за доклад съдът е намерил , че не могат да бъдат разгледани, поради което и на ответната страна са дадени указания по чл.101 , ал.1 ГПК , а в последствие ответникът е оттеглил искането си за привличане на трето лице помагач.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 19.05.2023г. ищцата, представлявана от адвокат Ц. И. П. - И. от АК Р., поддържа предявената искова молба съобразно поправката на ОФГ , като желае уважаване на исковата молба ведно с присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.В подкрепа на становището си за основателност и доказаност на исковата молба адв.П. - И. двукратно представя по делото писмени бележки .

В откритото съдебно заседание от 19.05.2023 г. ответната страна не изпраща представител, но в писмена молба с рег. вх. № 36596/19.05.2023 г., постъпила по ел. път във ВРС в 11:59 ч., приобщена по делото на л. 45 - 54 , ответникът чрез адв.К. И. моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските, като навежда възражение за прекомерност на претендирания от ищцата хонорар и моли ВРС за присъждане на минималния адвокатски хонорар в заповедното и в исковото производство.

СЪДЪТ, въз основа на становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:

Настоящото производство по предявения от ищцата против ответника специален положителен устанвителен иск е продължение на заповедното производство - частно гр.дело № 18715/2022 г. на СРС,34 - ти състав .Липсва спор между страните, че между тях е водено заповедно производство, инициирано по заявление на М.И., както и че специалния положителен установителен иск е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 415 ГПК , след възражение по чл. 414 ГПК против заповедта по чл.410 ГПК и дадени указания до заявителя . Фактът , че страните по исковото производство са страни и по воденото по заявление на заявителя заповедно производство се установява и доказва на база приобщеното по делото като писмено доказателство частно гр.дело .